Отчаяна врачанка остана без дом, моли за помощ
Пенсионерка от Враца, живееща в последна бедност се обърна към хората с молба за помощ. 71-годишната Петрана Каменова споделя, че е в невъзможност и незабавно се нуждае от помощ и заслон. Тя моли положителни хора да й подадат ръка, защото от идния вторник е принудена да напусне последното си леговище и да заживее на улицата, написа " Конкурент ".
Вече близо 6 години Петранка необезпокоявано се разполага в сграда в помпената станция във Враца, която дели със сина и снаха си... до оня ден, когато получава писмо, че постройката е държавна благосъстоятелност /на Затвора във Враца/ и би трябвало да я напусне непринудено в 7-дневен период.
„ Няма къде да отида, няма къде да пребивавам. Отникъде нямам помощ, не получавам и пенсия. Дано най-малко някой се смили и ми дадат общинско жилище. На произвола на ориста съм, по този начин е цялостен живот, чудя се дори по какъв начин още оставам жив “, жалва се Петрана и споделя, че орисията й е такава - сложна и комплицирана. Мъжът й умрял още през 1985 година в злополука и нямало кой да й оказва помощ за деветте й деца. Едно от тях по-късно умряло, три дала за осиновяване, а останалите 5 към този момент са женени със свои деца, само че не й оказват помощ. Повечето от роднините й били умряли и нямала никаква помощ. Оплаква се, че не взима пенсия, защото няма и година трудов стаж. Не получава и никакви обществени помощи.
На въпроса по какъв начин се изхранва, Петрана дава отговор: „ Събирам желязо и го продавам, някоя жена, в случай че ме викне, я виждам, пера или шетам и ми дават по някой лев за храна. И синът ми е незает, върви за стотинки да цепи дърва, само че ние с него имаме дразги. Така пребивавам –ден за ден “. По думите й няма никаква алтернатива някой да се свърже с нея, защото в никакъв случай не имала телефон. Все още могат да я търсят на помпената станция, или пред нея....
Вече близо 6 години Петранка необезпокоявано се разполага в сграда в помпената станция във Враца, която дели със сина и снаха си... до оня ден, когато получава писмо, че постройката е държавна благосъстоятелност /на Затвора във Враца/ и би трябвало да я напусне непринудено в 7-дневен период.
„ Няма къде да отида, няма къде да пребивавам. Отникъде нямам помощ, не получавам и пенсия. Дано най-малко някой се смили и ми дадат общинско жилище. На произвола на ориста съм, по този начин е цялостен живот, чудя се дори по какъв начин още оставам жив “, жалва се Петрана и споделя, че орисията й е такава - сложна и комплицирана. Мъжът й умрял още през 1985 година в злополука и нямало кой да й оказва помощ за деветте й деца. Едно от тях по-късно умряло, три дала за осиновяване, а останалите 5 към този момент са женени със свои деца, само че не й оказват помощ. Повечето от роднините й били умряли и нямала никаква помощ. Оплаква се, че не взима пенсия, защото няма и година трудов стаж. Не получава и никакви обществени помощи.
На въпроса по какъв начин се изхранва, Петрана дава отговор: „ Събирам желязо и го продавам, някоя жена, в случай че ме викне, я виждам, пера или шетам и ми дават по някой лев за храна. И синът ми е незает, върви за стотинки да цепи дърва, само че ние с него имаме дразги. Така пребивавам –ден за ден “. По думите й няма никаква алтернатива някой да се свърже с нея, защото в никакъв случай не имала телефон. Все още могат да я търсят на помпената станция, или пред нея....
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




