Пенсионерите с 2 кренвирша и 2 яйца на ден. Възрастните

Пенсионерите с 2 кренвирша и 2 яйца дневно. Възрастните единствено със 7,65 лева за храна, дават в магазина четири пъти по-малко от работещите.

Хляб, кисело мляко, 2 кренвирша, 2 яйца, ябълка и вафла. Това са продуктите, които един средностатистически пенсионер в България може да си разреши със сумата,
която му остава за храна дневно.Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2023 година в структурата на общия разход делът за храна и безалкохолни питиета е максимален – 28,7%.При междинен месечен размер на пенсията у нас от 827 лева (по данни на Национален осигурителен институт за септември) това значи, че възрастните отделят по това перо 237 лв. на месец, или по-точно
7,65 лв. за всеки един ден.
Разбира се, отчитаме, че има и сериозен брой хора с по-ниски пенсии, за които сметките стават още по-сложни. Като безспорни стойности разноските за храна и безалкохолни
питиета за всички семейства
в България по отношение на 2022 година нарастват с 15,4% от 675 до 780 лв. на човек от семейството, което разрушено за месец от 31 дни прави малко над 25 лв..

Иначе казано, средностатистическият роден пенсионер е заставен да харчи четири пъти по-малко за храна от работещ българин.
„ Това не е нещо ново за нас.
Отчитаме, че има покачване на пенсиите, само че цените порастват по-бързо. Без помощ от децата за жалост не можем да се оправяме. Те ни пълнят хладилника всякога, като дойдат, оказват помощ и за сметки и когато изникне нещо в допълнение като разход по жилището или при лекарите, при които вървим с мъжа ми поради всичките си диагнози.
Добре, че живеят наоколо и
всяка седмица се отбиват. Сега може и да погладуваме, само че би трябвало да отделим нещо за дарове на внуците. Коледните бонуси от предходните години отиваха за тях или за по-високите сметки за парно “, разяснява пред „ Телеграф “ 76-годишната Василка Стоянова от столичния квартал „ Люлин “.
Националната статистика регистрира,
че през третото тримесечие делът на приходите от пенсии понижава с 3,3 процентни пункта по отношение на същия интервал през 2022 година – 34,2% тогава против 30,9% в този момент.
Според оповестената от Национален статистически институт
спомагателна анкета към наблюдението на домакинските бюджети през третото тримесечие на 2023 година 72% от лицата, навършили 16 години, имат усложнения при покриването на всекидневните си разноски. В това число мъчно свързват
двата края 21,9%, а „ доста мъчно “ – 11,6%.
Не е изненада, че степента на задоволеност от финансовото положение на семейството е най-ниска точно при пенсионерите. По скалата от 0 до 10 при лицата сред 65 и 74 години тя е 4,91, а при възрастните хора над 75 години 4,84.
Особено за по-възрастните пенсионери
разноските за здраве са съпоставими с тези за храна и отделят първо тези средства, с цел да си подсигурят медикаментите за месеца.

За тази част от обществото е налице и строга дисциплинираност във връзка с заплащането
на битовите сметки,
които изключително през зимните месеци изтъняват в допълнение портмонето преди извършването на покупки за храна.

Общо при семействата разноските за опазване на здравето по отношение на 2022 година са нарастнали от 138 на 147 лева месечно (с 6,5%).
Министър: Целта е да повишим покупателната дарба
„ За нас е доста по-важно покупателната дарба да бъде висока, вместо един или два пъти в годината да се дават по 50 лв.. “ Така министърът на труда и обществената политика Иванка Шалапатова разяснява преди време решението на държавното управление тази година да няма коледни добавки за пенсионерите. Министърът напомни, че след няколко месеца следва нарастване на пенсиите с 11%.

„ Това значи, че междинната пенсия на един пенсионер ще нарасне със 100 лв.. Това е посланието, което и министър председателят, и финансовият министър, и аз удостоверяваме “, добави Шалапатова.

По думите й обществената пенсия за напреднала възраст от 1 юли следващата година ще се усили на 307 лв.. Средната пенсия на един пенсионер, без значение на осигурителния принос, ще нарасне от 788 на 871 лв.. Когато се приказва за междинната пенсия за застрахователен стаж и възраст, сумата ще доближи 971 лв..

„ Целта на нашето държавно управление е с плана на бюджета за Държавното публично обезпечаване, в който са заложени пенсиите, действително да заложим нарастване на размера им. Според нас е доста по- добре, в случай че този размер е съответен, и в този смисъл това, което сме заложили, усъвършенства покупателната дарба на българския пенсионер “, това разяснява още Шалапатова.
Само 7,2% от българите нямат проблеми с всекидневните разноски
Според данните на Национален статистически институт релативно елементарно могат да покрият всекидневните си разноски 22,7%, а едвам 7,2% не изпитват никакви усложнения, което е с 0,5 процентни пункта по-малко спрямо второто тримесечие на 2023 година.

Няма данни дали в далите отговор по този начин в спомагателната анкета за приходите има и пенсионери. Донякъде оптимистично като цяло звучи, че делът на далите отговор, че могат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски в размер до 500 лв. (неотложен ремонт на жилището или колата, замяна на пералня или ледник, ненадейно заболяване и др.), сe усилва от 50,4% през първото тримесечие, до 55,7% през третото тримесечие на 2023 година.