Кога ще ги стигнем... румънците
Пенсиите в Румъния ще се усилят приблизително с 40% от 1 септември 2024 година на фона на акцията за парламентарни избори. Новият пенсионен закон бе утвърден от държавното управление и признат от Народното събрание. Влиза в действие от 1 януари следващата година.
Увеличението ще е друго, само че всички пенсии ще бъдат преизчислени, съобщи Romania Insider. “Някои пенсии може да се усилят с 1%,
някои може да се усилят с 80%, само че съгласно изчисленията ще имаме приблизително нарастване на пенсиите от 40% ”, разяснява министърът на труда Симона Букура-Опреску. Увеличението на пeнcиитe щe cтpyвa близo 55 милиapдa лeи, или 11 милиарда евро, което прави 3% от Брутният вътрешен продукт на Румъния.
Според формулата за преизчисления 1 200 000 румънци, които получават минималната обществена помощ, ще получат увеличение на пенсията от 87,4%, т.е. 1960 леи (394 евро) спрямо 1825 леи (367 евро), в случай че са работили 35 година на минимална заплата.
Това значи, че най-малката пенсия в Румъния ще бъде почти колкото междинната у нас. За тази година в България тя се чака да стигне 788,10 лв., което прави 403 евро.
На процедура Румъния към този момент изпреварва България освен по пенсии, а във всички други стопански индикатори. В началото на прехода да вземем за пример - през 1989 година,
Румъния имаше 2 пъти по-нисък Брутният вътрешен продукт от България на човек от популацията.
През 2006 година, малко преди влизането ни в Европейски Съюз, този индикатор към този момент бе съвсем подравнен. Сега Румъния има с 31% по-висок Брутният вътрешен продукт спрямо България и се изравнява с Унгария и Португалия.
Според данните на Евростат за риска от беднотия и обществено изключване за 2020 година у нас делът на хората, които са в риск от беднотия и обществено изключване, е бил 33,6%. В Румъния са 35,8% от популацията. Пак от същите данни - междинният годишен приход (след приспадане на всички налози и удръжки) на румънеца тогава е 4267 евро, до момента в който у нас е 4612 евро.
Сега междинната годишна заплата преди облагане в Румъния доближава 13 хиляди евро, до момента в който в България е с към 10% по-ниска.
Значителна разлика има в минималната заплата. Румъния възнамерява да я усили до 3300 леи на месец, което е над 1300 лв.. В момента тя е 3000 леи (1182,22 лева.). В България от следващата година минималната заплата става 933 лв. при 780 лв. сега.
По междинна заплата също изоставаме - през октомври в Румъния тя е била 6462 леи, което прави 2547,64 лв.. Последните данни на Национален статистически институт демонстрират, че у нас междинното заплащане през третото тримесечие на 2023 година е стигнало 2000 лв..
По отношение на риска от беднотия трендовете в двете балкански държави-членки на Европейския съюз, през последните две години са противоположни - до момента в който у нас делът на бедните се усилва, в Румъния той понижава, тъй като през 2019 година е бил 36,3%.
На пазар в столицата на северната ни съседка. Покупателната дарба там се е повишила от 53% от междинното в Европейски Съюз през 2010 година на 75% сега, а може да се усили още.
Още по-голяма разлика се вижда, в случай че се погледнат данните на Евростат за покупателната дарба. България има прогрес, само че много муден. Например през 2010 година индикаторът е 45% от междинното равнище в Европейски Съюз, а през 2022 година стига 57%.
Само че в Румъния покупателната дарба от 53% през 2010 година се подвига на 75%.
Лошата вест за България е, че Румъния има огромни шансове да ни изпревари още повече.
Редица проучвания в Европейски Съюз демонстрират, че откакто дадена стопанска система премине прага от 70% по отношение на междинния за съюза Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, следва бурно развиване. Примери за това са Португалия и Ирландия. Което дава съображение да се счита, че румънската стопанска система ще продължи да се движи бързо и скоро ще догони средноевропейското равнище. За България такива изгледи към този момент няма.
Подобна е наклонността и при вложенията, в случай че се измерят през образуването на главен капитал. За интервала 2010-2022 година действителният растеж в Румъния е 3,9%, а у нас има спад от 0,1%. С струпване се оказва, че
в румънската стопанска система се влагат 57% повече средства по отношение на 2010 година, а в българската - с 3% по-малко.
По Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством паритета на покупателна дарба, Букурещ към този момент е по-богат от Виена и изпреварва София два пъти.
По отношение на инфраструктурата с румънците сме в сходно състояние. Съседката ни занапред ще строи своя магистрален пръстен, същото следва и в България. Жп линиите са в сходно положение като българските, само че това може скоро да се промени.
В опазването на здравето двете страни през последните години непроменяемо се класират на последните места в показателя Euro Health Consumer в Европейски Съюз.
Но и тук Румъния е с едни гърди напред с отделяните 661 евро на човек годишно, а в България сумата е 626 евро, демонстрират данни на Евростат.
А единствено преди три години е било противоположното - северната ни съседка е била на дъното в Европейски Съюз с 584 евро на човек за здравни грижи, до момента в който у нас са се давали 587 евро.
Увеличението ще е друго, само че всички пенсии ще бъдат преизчислени, съобщи Romania Insider. “Някои пенсии може да се усилят с 1%,
някои може да се усилят с 80%, само че съгласно изчисленията ще имаме приблизително нарастване на пенсиите от 40% ”, разяснява министърът на труда Симона Букура-Опреску. Увеличението на пeнcиитe щe cтpyвa близo 55 милиapдa лeи, или 11 милиарда евро, което прави 3% от Брутният вътрешен продукт на Румъния.
Според формулата за преизчисления 1 200 000 румънци, които получават минималната обществена помощ, ще получат увеличение на пенсията от 87,4%, т.е. 1960 леи (394 евро) спрямо 1825 леи (367 евро), в случай че са работили 35 година на минимална заплата.
Това значи, че най-малката пенсия в Румъния ще бъде почти колкото междинната у нас. За тази година в България тя се чака да стигне 788,10 лв., което прави 403 евро.
На процедура Румъния към този момент изпреварва България освен по пенсии, а във всички други стопански индикатори. В началото на прехода да вземем за пример - през 1989 година,
Румъния имаше 2 пъти по-нисък Брутният вътрешен продукт от България на човек от популацията.
През 2006 година, малко преди влизането ни в Европейски Съюз, този индикатор към този момент бе съвсем подравнен. Сега Румъния има с 31% по-висок Брутният вътрешен продукт спрямо България и се изравнява с Унгария и Португалия.
Според данните на Евростат за риска от беднотия и обществено изключване за 2020 година у нас делът на хората, които са в риск от беднотия и обществено изключване, е бил 33,6%. В Румъния са 35,8% от популацията. Пак от същите данни - междинният годишен приход (след приспадане на всички налози и удръжки) на румънеца тогава е 4267 евро, до момента в който у нас е 4612 евро.
Сега междинната годишна заплата преди облагане в Румъния доближава 13 хиляди евро, до момента в който в България е с към 10% по-ниска.
Значителна разлика има в минималната заплата. Румъния възнамерява да я усили до 3300 леи на месец, което е над 1300 лв.. В момента тя е 3000 леи (1182,22 лева.). В България от следващата година минималната заплата става 933 лв. при 780 лв. сега.
По междинна заплата също изоставаме - през октомври в Румъния тя е била 6462 леи, което прави 2547,64 лв.. Последните данни на Национален статистически институт демонстрират, че у нас междинното заплащане през третото тримесечие на 2023 година е стигнало 2000 лв..
По отношение на риска от беднотия трендовете в двете балкански държави-членки на Европейския съюз, през последните две години са противоположни - до момента в който у нас делът на бедните се усилва, в Румъния той понижава, тъй като през 2019 година е бил 36,3%.
На пазар в столицата на северната ни съседка. Покупателната дарба там се е повишила от 53% от междинното в Европейски Съюз през 2010 година на 75% сега, а може да се усили още.
Още по-голяма разлика се вижда, в случай че се погледнат данните на Евростат за покупателната дарба. България има прогрес, само че много муден. Например през 2010 година индикаторът е 45% от междинното равнище в Европейски Съюз, а през 2022 година стига 57%.
Само че в Румъния покупателната дарба от 53% през 2010 година се подвига на 75%.
Лошата вест за България е, че Румъния има огромни шансове да ни изпревари още повече.
Редица проучвания в Европейски Съюз демонстрират, че откакто дадена стопанска система премине прага от 70% по отношение на междинния за съюза Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, следва бурно развиване. Примери за това са Португалия и Ирландия. Което дава съображение да се счита, че румънската стопанска система ще продължи да се движи бързо и скоро ще догони средноевропейското равнище. За България такива изгледи към този момент няма.
Подобна е наклонността и при вложенията, в случай че се измерят през образуването на главен капитал. За интервала 2010-2022 година действителният растеж в Румъния е 3,9%, а у нас има спад от 0,1%. С струпване се оказва, че
в румънската стопанска система се влагат 57% повече средства по отношение на 2010 година, а в българската - с 3% по-малко.
По Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, измерен посредством паритета на покупателна дарба, Букурещ към този момент е по-богат от Виена и изпреварва София два пъти.
По отношение на инфраструктурата с румънците сме в сходно състояние. Съседката ни занапред ще строи своя магистрален пръстен, същото следва и в България. Жп линиите са в сходно положение като българските, само че това може скоро да се промени.
В опазването на здравето двете страни през последните години непроменяемо се класират на последните места в показателя Euro Health Consumer в Европейски Съюз.
Но и тук Румъния е с едни гърди напред с отделяните 661 евро на човек годишно, а в България сумата е 626 евро, демонстрират данни на Евростат.
А единствено преди три години е било противоположното - северната ни съседка е била на дъното в Европейски Съюз с 584 евро на човек за здравни грижи, до момента в който у нас са се давали 587 евро.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ