Пенсиите в България вече приличат на европейските по коефициент на

Пенсиите в България към този момент наподобяват на европейските по коефициент на заменяне на прихода, само че съотношението на пенсионерите към обезпечените е двойно по-лошо от междинното за Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Това прави системата неустойчива в дълготраен проект, защото тя е мощно подвластна от трансфер на данъчни доходи. Това установяват от Фискалния съвет в мнение по доклада за осъществяването на бюджета на държавното публично обезпечаване за 2024 година.

Брутният коефициент на заменяне на прихода е значим индикатор за щедростта на пенсионната система.

Той демонстрира съотношението на пенсията към брутния приход. В отчета на Фискалния съвет е посочено, че брутният коефициент на заменяне на прихода е 53,3%, като е непосредствен до междинния за Европейски Съюз (54,8) и над междинният за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз (50,7). В същото време обаче съотношението на пенсионерите към обезпечените лица у нас е двойно по-високо – 0,72 при 0,35 приблизително за Европейски Съюз и 0,31 приблизително за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз. С други думи, у нас на 100 работещи се падат 72 пенсионери, до момента в който в Европейски Съюз 100 работещи устоят едвам 35 възрастни.

Това демонстрира, че политиката на увеличение на пенсиите с държавни прехвърляния над опциите на пенсионната система без нужните промени в нея е неустойчива в дълготраен проект и я прави мощно подвластна от трансфер на данъчни доходи.

По този метод се унищожават правилата на общественото обезпечаване и се раздира връзката сред персоналния принос на обезпечените лица и получаваните пенсионни приходи, разясняват от Фискалния съвет.

Дефицитът в бюджета на ДОО продължава да пораства – към този момент доближава 11 522 млн. лева (5,68% от БВП). Покритието на разноските с осигурителни доходи е едвам 52%, означават създателите на отчета. В основата на растежа на междинния застрахователен приход с 14,5% по отношение на 2023 година са нарастването на минималната работна заплата, както и на минималния застрахователен приход за самоосигуряващи се лица с 20% до 933 лева, нарастването на оптималния застрахователен приход с 10% до 3 750 лева, нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав и други в бюджетната сфера.

Със сериозен ритъм са се нараснали разноските за обществени помощи и компенсации през 2024 година – 18%, до момента в който предходната година растежът им е бил 7,5%, написа още в отчета. Това обаче се дължи основно на прехвърлянето на третия ден от болничния назад към Национален осигурителен институт, откакто години наред го плащаха работодателите.

SafeNews напомня, че понижават пенсионерите, които получават вдовишки пенсии. Към края на март тази година такава добавка взимат 667 359 индивида. Преди 10 години вдовишка добавка са получавали близо 729 121 пенсионери, а през предходната година те са 678 064, сочат данни на НОИ.

През предходната година на 44-ма пенсионери са спрени вдовишките добавки, защото са сключили брак. Броят им е максимален за последните 10 години, като годишно са били прекратявани сред 4 и 12 такива добавки.

Национален осигурителен институт с ВАЖНА вест за вдовишките пенсии

Източник: Сега