Пенсиите ще скочат средно с 80 лева от 1 юли
Пенсиите ще бъдат увеличени приблизително с над 80 лева от 1 юли, демонстрират калкулации на база данни на Националния застрахователен институт (НОИ). В бюджета за 2024 година е планувано индексиране на пенсиите с 11 на 100 от юли. А към края на предходната година междинният размер на главната пенсия е повишен до близо 750 лева В резултат на идното нарастване главните пенсии на хората ще бъдат вдигнати приблизително с 82 лева.
Освен това вдовишките пенсии ще бъдат увеличени от сегашните 26,5% на 30 на 100 от размера на пенсията на умрелия брачен партньор или брачна половинка. Така нарастването от 1 юли за хората, които с изключение на личната си пенсия получават и вдовишка, ще бъде по-голямо и междинният му размер ще надмине 100 лева.
Минималната пенсия от 1 юли 2024 година ще нарасне от сегашните 523,04 лева на 580,57 лева, което съставлява растеж с 57,71 лева Близо всеки трети с пенсия за стаж и възраст взима точно минималната пенсия, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
В страната има малко над 2 млн. пенсионери. От тях единствено 1,4 млн. души получават пенсии за стаж и възраст. За други 446 хиляди души водещата пенсия е за неработоспособност заради общо заболяване. Останалите пенсии са отпуснати на разнообразни учредения, като да вземем за пример обществени пенсии за неработоспособност или напреднала възраст, за военна неработоспособност и по този начин нататък. Над 36% от хората с пенсия за стаж и възраст, или над 512 хиляди души взимат минимална пенсия. Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че близо 77% от хората с пенсии за неработоспособност заради общо заболяване получават минималната пенсия за съответната група неработоспособност. Като прибавим и останалите пенсии се оказва, че над 856 хиляди души, или над 45% от всички хора с пенсии, получават съответната минимална пенсия.
От общественото министерство вършат обзор на пенсионната система в страната с концепция да предложат промени. Някои депутати застъпват концепцията, че за размера на пенсиите по-голяма роля би трябвало да има персоналният застрахователен принос на всеки човек, а в допълнение би трябвало да дават обществени помощи единствено на най-нуждаещите се. Това в действителност значи минималната пенсия да не бъде вдигана толкоз доста, колкото до момента, както и да бъдат орязани обществените пенсии и тези за напреднала възраст. Много хора сега, съгласно настоящите правила за установяване на пенсията им и на база правените вноски по време на трудовия ми стаж, би трябвало да взимат по-малка сума от минималната пенсия. Но действително взимат минималната пенсия.
Проблемът в България не е в прекомерно високата минимална пенсия, а в това че останалите пенсии са прекомерно ниски. Според обновената тригодишна прогноза на Министерство на финансите разноските за пенсии през актуалната 2024 година ще бъдат 10,5% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. При състояние, че приблизително за страните от Европейски Съюз разноските за пенсии са 12,9% от Брутният вътрешен продукт на страните членки. В Гърция разноските за пенсии са 16,4% от Брутният вътрешен продукт, в Италия са 16,3%, а във Франция са 14,6% от Брутният вътрешен продукт, демонстрират последните данни на Евростат. В Германия разноските за пенсии са 12,2% от Брутният вътрешен продукт на страната, което е по-ниско от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Ако България доближи равнището на разноските за пенсии в Германия, това би означавало парите за пенсионерите през 2024 година да набъбнат с близо 3,5 милиарда лева.
Освен това вдовишките пенсии ще бъдат увеличени от сегашните 26,5% на 30 на 100 от размера на пенсията на умрелия брачен партньор или брачна половинка. Така нарастването от 1 юли за хората, които с изключение на личната си пенсия получават и вдовишка, ще бъде по-голямо и междинният му размер ще надмине 100 лева.
Минималната пенсия от 1 юли 2024 година ще нарасне от сегашните 523,04 лева на 580,57 лева, което съставлява растеж с 57,71 лева Близо всеки трети с пенсия за стаж и възраст взима точно минималната пенсия, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
В страната има малко над 2 млн. пенсионери. От тях единствено 1,4 млн. души получават пенсии за стаж и възраст. За други 446 хиляди души водещата пенсия е за неработоспособност заради общо заболяване. Останалите пенсии са отпуснати на разнообразни учредения, като да вземем за пример обществени пенсии за неработоспособност или напреднала възраст, за военна неработоспособност и по този начин нататък. Над 36% от хората с пенсия за стаж и възраст, или над 512 хиляди души взимат минимална пенсия. Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че близо 77% от хората с пенсии за неработоспособност заради общо заболяване получават минималната пенсия за съответната група неработоспособност. Като прибавим и останалите пенсии се оказва, че над 856 хиляди души, или над 45% от всички хора с пенсии, получават съответната минимална пенсия.
От общественото министерство вършат обзор на пенсионната система в страната с концепция да предложат промени. Някои депутати застъпват концепцията, че за размера на пенсиите по-голяма роля би трябвало да има персоналният застрахователен принос на всеки човек, а в допълнение би трябвало да дават обществени помощи единствено на най-нуждаещите се. Това в действителност значи минималната пенсия да не бъде вдигана толкоз доста, колкото до момента, както и да бъдат орязани обществените пенсии и тези за напреднала възраст. Много хора сега, съгласно настоящите правила за установяване на пенсията им и на база правените вноски по време на трудовия ми стаж, би трябвало да взимат по-малка сума от минималната пенсия. Но действително взимат минималната пенсия.
Проблемът в България не е в прекомерно високата минимална пенсия, а в това че останалите пенсии са прекомерно ниски. Според обновената тригодишна прогноза на Министерство на финансите разноските за пенсии през актуалната 2024 година ще бъдат 10,5% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. При състояние, че приблизително за страните от Европейски Съюз разноските за пенсии са 12,9% от Брутният вътрешен продукт на страните членки. В Гърция разноските за пенсии са 16,4% от Брутният вътрешен продукт, в Италия са 16,3%, а във Франция са 14,6% от Брутният вътрешен продукт, демонстрират последните данни на Евростат. В Германия разноските за пенсии са 12,2% от Брутният вътрешен продукт на страната, което е по-ниско от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Ако България доближи равнището на разноските за пенсии в Германия, това би означавало парите за пенсионерите през 2024 година да набъбнат с близо 3,5 милиарда лева.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ