Пенсионерите ликуват: Ето с колко увеличават парите им от 1 юли!
Пенсиите ще бъдат увеличени приблизително с над 80 лв. от 1 юли. Това демонстрират калкулации на база данни на Националния застрахователен институт (НОИ), направени от „ Труд news ”.
В бюджета за 2024 година е планувано индексиране на пенсиите с 11 на 100 от юли. А към края на предходната година междинният размер на главната пенсия е повишен до близо 750 лева В резултат на идното нарастване главните пенсии на хората ще бъдат вдигнати приблизително с 82 лева
Освен това вдовишките пенсии ще бъдат увеличени от сегашните 26,5% на 30 на 100 от размера на пенсията на умрелия брачен партньор или брачна половинка. Така нарастването от 1 юли за хората, които с изключение на личната си пенсия получават и вдовишка, ще бъде по-голямо и междинният му размер ще надмине 100 лева
Минималната пенсия от 1 юли 2024 година ще нарасне от сегашните 523,04 лева на 580,57 лева, което съставлява растеж с 57,71 лева Близо всеки трети с пенсия за стаж и възраст взима точно минималната пенсия, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
В страната има малко над 2 млн. пенсионери. От тях единствено 1,4 млн. души получават пенсии за стаж и възраст.
За други 446 хиляди души водещата пенсия е за неработоспособност заради общо заболяване. Останалите пенсии са отпуснати на разнообразни учредения, като да вземем за пример обществени пенсии за неработоспособност или напреднала възраст, за военна неработоспособност и по този начин нататък. Над 36% от хората с пенсия за стаж и възраст, или над 512 хиляди души взимат минимална пенсия.
Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че близо 77% от хората с пенсии за неработоспособност заради общо заболяване получават минималната пенсия за съответната група неработоспособност. Като прибавим и останалите пенсии се оказва, че над 856 хиляди души, или над 45% от всички хора с пенсии, получават съответната минимална пенсия.
От общественото министерство вършат обзор на пенсионната система в страната с концепция да предложат промени. Някои депутати застъпват концепцията, че за размера на пенсиите по-голяма роля би трябвало да има персоналният застрахователен принос на всеки човек, а в допълнение би трябвало да дават обществени помощи единствено на най-нуждаещите се.
Това в действителност значи минималната пенсия да не бъде вдигана толкоз доста, колкото до момента, както и да бъдат орязани обществените пенсии и тези за напреднала възраст. Много хора сега, съгласно настоящите правила за установяване на пенсията им и на база правените вноски по време на трудовия ми стаж, би трябвало да взимат по-малка сума от минималната пенсия. Но действително взимат минималната пенсия.
Проблемът в България не е в прекомерно високата минимална пенсия, а в това че останалите пенсии са прекомерно ниски. Според обновената тригодишна прогноза на Министерство на финансите разноските за пенсии през актуалната 2024 година ще бъдат 10,5% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. При състояние, че приблизително за страните от Европейски Съюз разноските за пенсии са 12,9% от Брутният вътрешен продукт на страните членки.
В Гърция разноските за пенсии са 16,4% от Брутният вътрешен продукт, в Италия са 16,3%, а във Франция са 14,6% от Брутният вътрешен продукт, демонстрират последните данни на Евростат. В Германия разноските за пенсии са 12,2% от Брутният вътрешен продукт на страната, което е по-ниско от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Ако България доближи равнището на разноските за пенсии в Германия, това би означавало парите за пенсионерите през 2024 година да набъбнат с близо 3,5 милиарда лева
Радваме се на пенсията двойно по-кратко от французите
Пенсиите ни ниски, само че ги взимаме малко време
Най-кратка дълготрайност на живота
Българите могат да се радват на пенсиите си двойно по-кратко време от французите, излиза наяве от данни на европейската статистическа работа Евростат. От жителите на страните от Европейски Съюз Българите имат най-кратка дълготрайност на живота – приблизително 74,2 години, оповестиха от Евростат.
Същевременно възрастта за пенсиониране в страната ни ще нараства годишно най-малко до момента в който доближи 65 години и за мъжете, и за дамите. Излиза, че хората ще могат да се радват на пенсиите си за стаж и възраст приблизително към 9 години.
Във Франция обстановката е много по-различна. Там междинната дълготрайност на живота е 82,3 години, или 8 години повече в сравнение с в България. През предходната година във Франция беше решено възрастта за пенсиониране да бъде увеличена от 62 на 64 години, което беше обвързвано с доста бурни митинги от страна на служащите.
Но и при тази увеличена възраст за пенсиониране хората във Франция ще могат да се радват на пенсиите си приблизително 18 години, поради по-продължителният им живот. Оказва се, че българските пенсионери получават пенсиите си два пъти по-кратко време от французите. Пенсиите в България освен са най-ниските в Европейски Съюз, само че и ги получаваме в продължение на по-малко години, в сравнение с хората в по-развитите страни.
Средната дълготрайност на живота в страните от Европейски Съюз е 80,6 години, демонстрират новите данни на Евростат. Най-голяма е междинната дълготрайност на живота в Испания (83,2 години), Швеция (83,1 години) и Люксембург (83 години). Сред страните с по-продължителен живот се подреждат още Италия (82,8 години), Ирландия (82,6 години), Малта (82,4 години) и Франция (82,3 години).
България е на последно място по дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Най-близо до нас са Латвия (74,5 години) и Румъния (75,1 години). От Евростат разгласиха данни освен за страните от Европейски Съюз, само че и за обособените райони в страните. Оказва се, че от петте района в Европейски Съюз с най-кратка дълготрайност на живота, четири са в България – Северозападен (72,3 години), Северен централен (73,2 години), Югоизточен (73,7 години) и Североизточен (74,1 години).
Петият най-зле показал се район е в Унгария. Регионите на страните от Европейски Съюз с най-висока предстояща дълготрайност на живота са испанският Комунидад де Мадрид (85,2 години), следван от самостоятелна провинция Тренто в Италия (84,4 години), Ил дьо Франс във Франция (84,1 години), Стокхолм в Швеция (84 години) и Комунидад Форал де Навара в Испания (83,9 години).
През 2022 година предстоящата дълготрайност на живота при раждане в Европейски Съюз е била 80,6 години, което е нарастване с 0,5 години по отношение на 2021 година, оповестиха от Евростат. За последните две десетилетия, от 2002 година насам, най-високата стойност е записана през 2019 година, когато предстоящата дълготрайност на живота доближи 81,3 години (с 3,7 години повече по отношение на 2002 г.). След експлоадирането на пандемията от COVID-19 този индикатор се намали до 80,4 години през 2020 година и до 80,1 години през 2021 година През 2022 година продължителността на живота нараства, само че не доближи равнището от 2019 година
За дамите в Европейски Съюз предстоящата дълготрайност на живота е 83,3 години, а за мъжете е 77,9 години. В България междинната дълготрайност на живота на дамите е едвам 77,9 години, а на мъжете – 70,6 години, демонстрират данните на Евростат. Оказва се, че дамите живеят над седем години по-дълго от мъжете.
Средно за страните от Европейски Съюз животът на дамите е с 5,4 години по-дълъг от този на мъжете, само че има огромни разлики сред страните членки. Най-голяма е разликата в Латвия, където дамите живеят 10 години по-дълго от мъжете, а на идващите места са Естония и Литва (и двете с 8,7 години разлика).
Най-малки са сумите в Кърджали
В София пенсиите приближават 1000 лева
На второ място е Бургас
Пенсиите в София приближават 1000 лева Средният размер на получаваните в столицата пенсии дружно с всички добавки към тях е 957,24 лева, демонстрират данни на Национален осигурителен институт за предходната година.
В София пенсиите са най-високи, защото в столицата са съсредоточени по-голяма част от администрацията и множеството централи на огромните компании, където дават най-високи заплати.
Средната сума, която получава един пенсионер, като пенсия и добавки към нея, е близо 785 лева Оказва се, че в София пенсиите са с над 170 лева по-високи от междинното равнище за страната.
На второ място по най-високи пенсии е Бургас със приблизително 872,17 лева В Бургас има рафинерия и пристанище, където дават високи заплати и това води до висок размер на междинните пенсии в региона. Топ три на областите с най-високи пенсии се добавя от Перник с 861 лева Това се дължи на близостта на Перник до столицата и на това, че доста хора от региона на Перник работят в София.
Сравнително високи пенсии взимат и във Варна и Стара Загора – малко над 830 лева, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Над 800 лева е междинният размер на пенсиите и в Кюстендил и София-област. Във всички останали региони на страната взимат по-малки пенсии. Най-ниски са пенсиите в Кърджали – приблизително 633 лева Причината за това е, че огромна част от хората там са аграрни производители, обезпечават се на ниски приходи и надлежно взимат доста дребни пенсии.
Топ три на регионите с най-ниски пенсии се добавя от Разград с 646 лева и Силистра с 653 лева Доста ниски са и пенсиите в Търговище (658 лева.), Шумен (688 лева.), Видин (695 лева.) и Добрич (699 лева.).
Само 777 с пенсии над 3400 лева
Над половин милион души взимат до 523 лева
1 млн. с по-малко от минимална заплата
Близо половината пенсионери получават по-малко от минималната заплата след налози и осигуровки.
Над половин милион души в страната получават пенсии в размер до 523 лева в това число, като тук влиза освен главната пенсия, а и всички добавки към нея, демонстрират данни на Национален осигурителен институт към края на предходната година. Голяма част от тези хора взимат минималната пенсия за стаж и възраст, която сега е 523,04 лева, само че доста получават инвалидна пенсия, обществена или пенсия за напреднала възраст, които са в още по-малък размер.
Пенсиите на над 1 млн. души са по-малки от минималната заплата и то откакто от нея бъдат извадени дължимите налози и осигуровки. В момента минималната заплата е 933 лева, само че след заплащане на данъците служащите получават чисто 724 лева Близо половината пенсионери взимат по-малки суми.
В Европейския съюз е призната инструкция за съответните минимални заплати, като в нея един от посочените вероятни критерии за установяване на минималната заплата е тя да бъде 50 на 100 от междинната. Именно този аршин беше въведен в България, само че в този момент от общественото министерство обмислят по какъв начин той може да бъде изменен.
В директивата на Европейски Съюз става въпроси и за адекватност на минималната заплата, което включва и поддържането на някакви съществени потребности с нея. А половината пенсионери в България получават по-малко от избраната минимална сума за служащите.
Максималната пенсия от 3400 лева получават 1606 души, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент и вицепрезидент на България, ръководител на Народното събрание, министър-председател или арбитър в Конституционния съд. Като към главната пенсия прибавим и добавките се оказва, че 777 души получават от пенсии над 3400 лева
Доста високи пенсии в размер над 2000 лева получават малко над 61 хиляди души, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
В бюджета за 2024 година е планувано индексиране на пенсиите с 11 на 100 от юли. А към края на предходната година междинният размер на главната пенсия е повишен до близо 750 лева В резултат на идното нарастване главните пенсии на хората ще бъдат вдигнати приблизително с 82 лева
Освен това вдовишките пенсии ще бъдат увеличени от сегашните 26,5% на 30 на 100 от размера на пенсията на умрелия брачен партньор или брачна половинка. Така нарастването от 1 юли за хората, които с изключение на личната си пенсия получават и вдовишка, ще бъде по-голямо и междинният му размер ще надмине 100 лева
Минималната пенсия от 1 юли 2024 година ще нарасне от сегашните 523,04 лева на 580,57 лева, което съставлява растеж с 57,71 лева Близо всеки трети с пенсия за стаж и възраст взима точно минималната пенсия, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
В страната има малко над 2 млн. пенсионери. От тях единствено 1,4 млн. души получават пенсии за стаж и възраст.
За други 446 хиляди души водещата пенсия е за неработоспособност заради общо заболяване. Останалите пенсии са отпуснати на разнообразни учредения, като да вземем за пример обществени пенсии за неработоспособност или напреднала възраст, за военна неработоспособност и по този начин нататък. Над 36% от хората с пенсия за стаж и възраст, или над 512 хиляди души взимат минимална пенсия.
Данните на Национален осигурителен институт демонстрират, че близо 77% от хората с пенсии за неработоспособност заради общо заболяване получават минималната пенсия за съответната група неработоспособност. Като прибавим и останалите пенсии се оказва, че над 856 хиляди души, или над 45% от всички хора с пенсии, получават съответната минимална пенсия.
От общественото министерство вършат обзор на пенсионната система в страната с концепция да предложат промени. Някои депутати застъпват концепцията, че за размера на пенсиите по-голяма роля би трябвало да има персоналният застрахователен принос на всеки човек, а в допълнение би трябвало да дават обществени помощи единствено на най-нуждаещите се.
Това в действителност значи минималната пенсия да не бъде вдигана толкоз доста, колкото до момента, както и да бъдат орязани обществените пенсии и тези за напреднала възраст. Много хора сега, съгласно настоящите правила за установяване на пенсията им и на база правените вноски по време на трудовия ми стаж, би трябвало да взимат по-малка сума от минималната пенсия. Но действително взимат минималната пенсия.
Проблемът в България не е в прекомерно високата минимална пенсия, а в това че останалите пенсии са прекомерно ниски. Според обновената тригодишна прогноза на Министерство на финансите разноските за пенсии през актуалната 2024 година ще бъдат 10,5% от брутния вътрешен артикул (БВП) на страната. При състояние, че приблизително за страните от Европейски Съюз разноските за пенсии са 12,9% от Брутният вътрешен продукт на страните членки.
В Гърция разноските за пенсии са 16,4% от Брутният вътрешен продукт, в Италия са 16,3%, а във Франция са 14,6% от Брутният вътрешен продукт, демонстрират последните данни на Евростат. В Германия разноските за пенсии са 12,2% от Брутният вътрешен продукт на страната, което е по-ниско от междинното равнище за страните от Европейски Съюз. Ако България доближи равнището на разноските за пенсии в Германия, това би означавало парите за пенсионерите през 2024 година да набъбнат с близо 3,5 милиарда лева
Радваме се на пенсията двойно по-кратко от французите
Пенсиите ни ниски, само че ги взимаме малко време
Най-кратка дълготрайност на живота
Българите могат да се радват на пенсиите си двойно по-кратко време от французите, излиза наяве от данни на европейската статистическа работа Евростат. От жителите на страните от Европейски Съюз Българите имат най-кратка дълготрайност на живота – приблизително 74,2 години, оповестиха от Евростат.
Същевременно възрастта за пенсиониране в страната ни ще нараства годишно най-малко до момента в който доближи 65 години и за мъжете, и за дамите. Излиза, че хората ще могат да се радват на пенсиите си за стаж и възраст приблизително към 9 години.
Във Франция обстановката е много по-различна. Там междинната дълготрайност на живота е 82,3 години, или 8 години повече в сравнение с в България. През предходната година във Франция беше решено възрастта за пенсиониране да бъде увеличена от 62 на 64 години, което беше обвързвано с доста бурни митинги от страна на служащите.
Но и при тази увеличена възраст за пенсиониране хората във Франция ще могат да се радват на пенсиите си приблизително 18 години, поради по-продължителният им живот. Оказва се, че българските пенсионери получават пенсиите си два пъти по-кратко време от французите. Пенсиите в България освен са най-ниските в Европейски Съюз, само че и ги получаваме в продължение на по-малко години, в сравнение с хората в по-развитите страни.
Средната дълготрайност на живота в страните от Европейски Съюз е 80,6 години, демонстрират новите данни на Евростат. Най-голяма е междинната дълготрайност на живота в Испания (83,2 години), Швеция (83,1 години) и Люксембург (83 години). Сред страните с по-продължителен живот се подреждат още Италия (82,8 години), Ирландия (82,6 години), Малта (82,4 години) и Франция (82,3 години).
България е на последно място по дълготрайност на живота в Европейски Съюз. Най-близо до нас са Латвия (74,5 години) и Румъния (75,1 години). От Евростат разгласиха данни освен за страните от Европейски Съюз, само че и за обособените райони в страните. Оказва се, че от петте района в Европейски Съюз с най-кратка дълготрайност на живота, четири са в България – Северозападен (72,3 години), Северен централен (73,2 години), Югоизточен (73,7 години) и Североизточен (74,1 години).
Петият най-зле показал се район е в Унгария. Регионите на страните от Европейски Съюз с най-висока предстояща дълготрайност на живота са испанският Комунидад де Мадрид (85,2 години), следван от самостоятелна провинция Тренто в Италия (84,4 години), Ил дьо Франс във Франция (84,1 години), Стокхолм в Швеция (84 години) и Комунидад Форал де Навара в Испания (83,9 години).
През 2022 година предстоящата дълготрайност на живота при раждане в Европейски Съюз е била 80,6 години, което е нарастване с 0,5 години по отношение на 2021 година, оповестиха от Евростат. За последните две десетилетия, от 2002 година насам, най-високата стойност е записана през 2019 година, когато предстоящата дълготрайност на живота доближи 81,3 години (с 3,7 години повече по отношение на 2002 г.). След експлоадирането на пандемията от COVID-19 този индикатор се намали до 80,4 години през 2020 година и до 80,1 години през 2021 година През 2022 година продължителността на живота нараства, само че не доближи равнището от 2019 година
За дамите в Европейски Съюз предстоящата дълготрайност на живота е 83,3 години, а за мъжете е 77,9 години. В България междинната дълготрайност на живота на дамите е едвам 77,9 години, а на мъжете – 70,6 години, демонстрират данните на Евростат. Оказва се, че дамите живеят над седем години по-дълго от мъжете.
Средно за страните от Европейски Съюз животът на дамите е с 5,4 години по-дълъг от този на мъжете, само че има огромни разлики сред страните членки. Най-голяма е разликата в Латвия, където дамите живеят 10 години по-дълго от мъжете, а на идващите места са Естония и Литва (и двете с 8,7 години разлика).
Най-малки са сумите в Кърджали
В София пенсиите приближават 1000 лева
На второ място е Бургас
Пенсиите в София приближават 1000 лева Средният размер на получаваните в столицата пенсии дружно с всички добавки към тях е 957,24 лева, демонстрират данни на Национален осигурителен институт за предходната година.
В София пенсиите са най-високи, защото в столицата са съсредоточени по-голяма част от администрацията и множеството централи на огромните компании, където дават най-високи заплати.
Средната сума, която получава един пенсионер, като пенсия и добавки към нея, е близо 785 лева Оказва се, че в София пенсиите са с над 170 лева по-високи от междинното равнище за страната.
На второ място по най-високи пенсии е Бургас със приблизително 872,17 лева В Бургас има рафинерия и пристанище, където дават високи заплати и това води до висок размер на междинните пенсии в региона. Топ три на областите с най-високи пенсии се добавя от Перник с 861 лева Това се дължи на близостта на Перник до столицата и на това, че доста хора от региона на Перник работят в София.
Сравнително високи пенсии взимат и във Варна и Стара Загора – малко над 830 лева, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Над 800 лева е междинният размер на пенсиите и в Кюстендил и София-област. Във всички останали региони на страната взимат по-малки пенсии. Най-ниски са пенсиите в Кърджали – приблизително 633 лева Причината за това е, че огромна част от хората там са аграрни производители, обезпечават се на ниски приходи и надлежно взимат доста дребни пенсии.
Топ три на регионите с най-ниски пенсии се добавя от Разград с 646 лева и Силистра с 653 лева Доста ниски са и пенсиите в Търговище (658 лева.), Шумен (688 лева.), Видин (695 лева.) и Добрич (699 лева.).
Само 777 с пенсии над 3400 лева
Над половин милион души взимат до 523 лева
1 млн. с по-малко от минимална заплата
Близо половината пенсионери получават по-малко от минималната заплата след налози и осигуровки.
Над половин милион души в страната получават пенсии в размер до 523 лева в това число, като тук влиза освен главната пенсия, а и всички добавки към нея, демонстрират данни на Национален осигурителен институт към края на предходната година. Голяма част от тези хора взимат минималната пенсия за стаж и възраст, която сега е 523,04 лева, само че доста получават инвалидна пенсия, обществена или пенсия за напреднала възраст, които са в още по-малък размер.
Пенсиите на над 1 млн. души са по-малки от минималната заплата и то откакто от нея бъдат извадени дължимите налози и осигуровки. В момента минималната заплата е 933 лева, само че след заплащане на данъците служащите получават чисто 724 лева Близо половината пенсионери взимат по-малки суми.
В Европейския съюз е призната инструкция за съответните минимални заплати, като в нея един от посочените вероятни критерии за установяване на минималната заплата е тя да бъде 50 на 100 от междинната. Именно този аршин беше въведен в България, само че в този момент от общественото министерство обмислят по какъв начин той може да бъде изменен.
В директивата на Европейски Съюз става въпроси и за адекватност на минималната заплата, което включва и поддържането на някакви съществени потребности с нея. А половината пенсионери в България получават по-малко от избраната минимална сума за служащите.
Максималната пенсия от 3400 лева получават 1606 души, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. Таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент и вицепрезидент на България, ръководител на Народното събрание, министър-председател или арбитър в Конституционния съд. Като към главната пенсия прибавим и добавките се оказва, че 777 души получават от пенсии над 3400 лева
Доста високи пенсии в размер над 2000 лева получават малко над 61 хиляди души, демонстрират данните на Национален осигурителен институт.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ