Нова пенсионна реформа чука на вратата
Пенсиите са ниски, хлябът е безценен, цените на тока, водата и парното не стопират да се качват. Към 1 септември в страната има 2 049 175 пенсионери, от които 416279 са с съществена месечна пенсия до 580,57 лева, а 394 588 са с 580,57 лева И въпреки всичко парите от импортираните осигуровки на работещите не стигат за пенсиите на възрастните и на хората с увреждания и огромни суми се доплащат от държавния бюджет. В момента вноската към ДОО е приблизително 16,3%, би трябвало в средносрочен проект да е към 37-38% заради релативно непрекъснатите равнища както на коефициента на взаимозависимост, по този начин и на коефициента на заменяне на прихода.
В дълготраен проект, въпреки че популацията на България ще понижава, пенсионерите ще стават повече поради застаряването на популацията. Ако през 2023 година на 100 обезпечени са се падали 68 пенсионери, то през 2070 година съотношението ще е 100 към 78. Според
демографската прогноза на Евростат
популацията на България ще се стопи до 5,3 млн. души през 2070 година Хората в трудоспособна възраст (15-64 години) ще намалеят по отношение на общото население и до момента в който през 2023 година те са 63,6% от българското население, през 2070 година техният дял ще спадне до 56%, а тези над 65 година от към 21% през 2023 година ще се усилят до 31% през 2070 година
България е една от най-бързо застаряващите страни в Европейски Съюз заради ниските равнища на раждаемост и възходящата дълготрайност на живота.
През 2023 година коефициентът на безработица е бил 4,3%, като това е една от най-ниските стойности за последните 30 години. В интервала 2024-2027 година се чака коефициентът на безработица да продължи да понижава до 4%, като понижението в броя на безработните ще докара до нарастване на заетостта и броя на заетите. Благоприятното развиване на пазара на труда се чака да продължи до 2027 година като броят на заетите ще доближи 2 973,1 хиляди лица, а броят на безработните ще намалее до 124 хиляди
Дали е великодушна пенсионната система, е обособен въпрос.
Наистина ли е великодушна системата?
Експертите считат, че забележителната разлика сред нужната и действителната вноска в този момент се е получила поради " щедростта на системата ", повишена с темпове, които не подхождат на демографските действителности, на динамичността на обезпечените лица и осигурителните им приходи, както и на възрастовата конструкция на обезпечените в ДОО. Прогнозите сочат, че междинната действителна вноска за пенсия ще понижава от 16,3% в 2023 година до 15,9% в 2029 година, когато обезпечените, родени преди 1960 година, ще излязат от пазара на труда.
Ако през 2024 година разлика сред нужната и действителната вноска за пенсия е 21,5 процентни пункта, то през 2070 година се чака да е 18,2, като най-висока е тази разлика през 2026 година - 22,1. Тогава и пенсията ще замества 56,3б% от прихода, който пенсиониращите се са получавали, до момента в който са работели. В идващите години последователно този коефициент на заменяне на прихода отново ще понижава.
В актюерския отчет, който е първи от 2019 година насам, се отделя особено внимание на прогнозата за пенсиите за трудова активност, разноските за които съставляват към 87% от общите разноски на ДОО за 2023 година Пенсиите, несвързани с трудова активност (около 1,5% от общите разноски на ДОО), също са включени в прогнозата, само че те се заплащат от държавния бюджет и разноските за тях не оказват въздействие върху салдото на ДОО.
Икономическите компликации от пандемията
от КОВИД-19 доведоха до спад на заетите от 3 136,3 хиляди души през предпандемичната 2019 година до 3 024,3 хиляди през 2020 година, а записаните в бюрата по труда се усилиха с близо 48 хиляди Но въпреки това, междинната заплата набъбна в номинално изражение с 9,8%, доста над регистрираната през 2020 година инфлация от 1,2%.
И още: От началото на промяната от 2000 година, осигурителните доходи в ДОО са по-малки
от разноските за пенсии, компенсации и помощи, което постанова от централния бюджет да бъдат получавани спомагателни прехвърляния. Докато през 2000 година присъединяване на страната се свеждаше до покриване на 18,6 % от разноските на ДОО, през 2010 година то доближи най-високото си равнище от близо 60%, което беше резултат от понижението на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ от 22% на 18% през 2009 година и с още 2 процентни пункта до 16% през 2010 година В същото време, през 2002 година започнаха да действат
универсалните пенсионни фондове (УнПФ), като вноската към тях е за сметка на вноската за ДОО, а не допълнение към нея.
Трансферите от държавния бюджет към системата на публичното обезпечаване служат за финансиране на разноски, които са за сметка на държавния бюджет (разходите за пенсии, несвързани с трудова активност и компенсации по член 230 и член 231 от Закона за
защитата и въоръжените сили), някои неконтрибутивни интервали, зачитащи се за застрахователен стаж при пенсиониране, както и за покриване на дефицита от средства по фондовете на ДОО. От началото на 2009 година до края на 2015 година страната участваше във финансирането на фонд „ Пенсии ” и с трансфер, еднакъв на 12% върху сбора от осигурителните приходи на всички обезпечени лица. През 2023 година регистрираният дефицит от средства е в размер на 9 711 022,3 хиляди лева, което е 5,3% от Брутният вътрешен продукт.
Сценариите
Прогнозите демонстрират, че и в средносрочен, и в дълготраен проект, при параметрите на настоящото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства.
Единият различен сюжет е пенсионната вноска за родените след 1959 година да се усилва от началото на 2025 година с 1 процентен пункт до 15,8% и да продължи на всеки 5 години до постигане на 19,8% от осигурителния приход в 2045 година, което е с 5% по-висока от вноската в базовия вид, направен съгласно настоящото законодателство. В този случай размерът на прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства, който до 2027 година се чака да надвиши 48% от общите разноски, понижава с 2,4 прочие п. още през 2025 година, като в средата на интервала приходите от осигурителни вноски за фонд „ Пенсии “ ще покриват 70%, а в края на интервала - 68% от разноските за пенсии за трудова активност на ДОО.
Другият вид, който се прокрадва от документите, е смяна на правилото за осъвременяване на пенсиите (т.нар. швейцарско правило). Идеята е от 1 юли 2025 година осъвременяването на стане с показателя на потребителските цени за миналата календарна година, вместо със сбора от 50% от повишаването на междинния застрахователен приход и 50% от показателя на потребителските цени, както е от години. Според изчисленията това ще докара до по-ниски проценти на осъвременяване на пенсиите за трудова активност и ще понижи разноските за пенсии. Тоест,
това ще удари съществено актуалните пенсионери
През т.г. от 1 юли пенсиите бяха осъвременени с 11%, следващата година - с 8,7%, през 2026 година - 4,6%, през 2027 година - с 3,8%. По-ниските проценти на осъвременяване на пенсиите водят и до по-нисък коефициент на заменяне, само че и разноските за пенсии понижават.
Двата различни сюжети водят до близки резултати, написа в отчета. " Балансът на ДОО и в двата случая се усъвършенства и в средата на прогнозния интервал дефицитът от средства е към 3% от Брутният вътрешен продукт, а приходите от осигурителни вноски покриват към 67-70% от разноските на ДОО.
Дългосрочните прогнози за разноските за пенсии подсказват, че главното предизвикателство не е да се задържи повишаването на разноските за пенсии, а да се намерят подобаващи източници за финансирането им.
Резерв
Преди години се говореше, че пенсиите, несвързани с трудова активност, би трябвало да се извадят от системата на ДОО и да минат към общественото подкрепяне. само че като че ли остана говоренето. В ДОО са към момента пенсиите за военна неработоспособност, за гражданска неработоспособност, обществена пенсия за напреднала възраст, обществена пенсия за неработоспособност, лична пенсия.
Друг запас е заплатата в плик. Кампаниите против порочната процедура си останаха в предишното. Обикновено шеф предлага трудов контракт на работник/служител на минимална заплата, а останалото му дава на ръка. В края на м.г. данни на Национална агенция за приходите демонстрират, че над 300 млн. лева годишно е вредата за бюджета от " заплата в плик ". Преди 10 години тази сума е била над 400 млн. лева
Само че и двете благоприятни условия за стабилизиране та системата останаха непроменени. Очевидно е по-лесно автоматизирано да се подвигат пенсии и заплати, в сравнение с да се изсветли стопанската система. Иначе най-рисковите браншове, в които е процедура да се изплаща част или цялото заплащане " под масата ", остават търговията на едро и дребно, строителство, хотелиерство и ресторантьорство.
Осигурителни вноски
През 2023 година обезпечените за всички опасности съставляват близо 89,4% от всички обезпечени лица, за които се дължат осигурителни вноски от шеф и/или персонални вноски.
Осигурителните вноски за фондовете на ДОО са избрани в КСО, а вноската за фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “ – в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Те са както следва:
• Фонд „ Пенсии “ – 19,8% (с 5 прочие п.(%) по-ниска за лицата, обезпечени в УнПФ);
• Фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ – 60,8% (с 5 прочие п. (%) по-ниска за лицата, обезпечени в УнПФ);
• Фонд „ Общо заболяване и майчинство “ – 3,5%;
• Фонд „ Безработица “ – 1,0%;
• Фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “ – сред 0,4 и 1,1%.
Вноската за фонд „ Пенсии “ се разпределя сред осигурителя и обезпеченото лице в съответствие почти 55,66% към 44,34%.
Вноската за фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ и за фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “ е напълно за сметка на осигурителя.
Вноските за фонд „ Общо заболяване и майчинство “ и „ Безработица “ се разпределят в съответствие 60% на 40% сред осигурителя и обезпеченото лице.
Самоосигуряващите се заплащат дължимите от тях вноски за тяхна сметка.
В интервала от 2019 година до 2024 година размерите на вноските остават без смяна, както и съотношенията сред застраховател и обезпечено лице.
Защо държавните чиновници не заплащат осигуровки?
Това тематика табу ли е?
Добрин Тодоров,
учител по философия /> Темата за наклонността към увеличение недостига в пенсионния фонд още веднъж е на дневен ред след издание на нов актюерски отчет на Националния застрахователен институт (НОИ). В този документ се оферират два вероятни разновидността с цел да се запуши „ дупката ” в Държавното публично обезпечаване (ДОО). Първо, да се усилят значително – повече от два пъти – осигуровките за пенсии през идващите десетилетия. Второ, да продължи повишаването на каузи на вноските от държавния бюджет, с които да се обезпечава изплащането на пенсии в страната.
Тъй като всеки работещ българин рано или късно ще приключи трудовата си активност, проблемите на пенсионно обезпечаване не могат да не го вълнуват. В хода на професионалната си кариера болшинството жители дават своя принос за поддържането на тази значима обществена сфера. Въпреки това понастоящем тя се намира в нежелано положение – забележителна част от нейните разноски се покриват от държавния бюджет, т.е. отново от налозите на същите тези жители. Иначе казано, огромна част от работещите през днешния ден в страната заплащат два пъти, а резултатът е непретенциозен – в по-голямата част от случаите – ниски пенсии за днешните възрастни хора и неразбираемо какви за бъдещите им получатели.
От единствено себе си се схваща, че с цел да се промени това състояние, е нужно да се усилят приходите на Национален осигурителен институт. Освен по посочените нагоре два метода това може да стане посредством разширение кръга (базата) от внасящи осигуровки за пенсия. Това значи, че към към този момент плащащите своите вноски работещи българи да се прибавят и тези, които до момента не са имали принос в това отношение. Става дума за народни представители, министри, държавни чиновници, военни, служители на реда, прокурори, съдии и други, които в този момент се обезпечават от страната, т.е. от останалите данъкоплатци.
Ала този – трети – прийом за увеличение приходите на Национален осигурителен институт въобще не се загатва както от политиците, които ще би трябвало да вземат решение казуса, по този начин и от специалистите по тематиката. Иначе казано, съществува табу върху разискването на този вид за деяние. Що се отнася до директно заинтригуваните от запазването на настоящето статукво, то омертата е разбираема.
Недоумение обаче провокира
мълчанието на експертите,
работещи в региона на пенсионното обезпечаване. А причини за легализиране на процедура, при която всички получаващи трудови хонорари посредством консумиране на обществени средства сами да заплащат осигуровките си за пенсия, има. Най-малкото в Конституцията ни е записано, че нашата страна е „ обществена ”. Това значи, че връзките сред нейните жители са контролирани съгласно записаната отново там общочовешка полезност „ правдивост ”.
Сигурен съм, че голямото болшинство от българските жители биха одобрили премахването на привилегията на някои свои сънародници да не поемат грижата за обезпечаване на своите старини. Ако това изключение се отстрани би спечелила солидарността сред всички работещи в страната сънародници.
Оф нюз
В дълготраен проект, въпреки че популацията на България ще понижава, пенсионерите ще стават повече поради застаряването на популацията. Ако през 2023 година на 100 обезпечени са се падали 68 пенсионери, то през 2070 година съотношението ще е 100 към 78. Според
демографската прогноза на Евростат
популацията на България ще се стопи до 5,3 млн. души през 2070 година Хората в трудоспособна възраст (15-64 години) ще намалеят по отношение на общото население и до момента в който през 2023 година те са 63,6% от българското население, през 2070 година техният дял ще спадне до 56%, а тези над 65 година от към 21% през 2023 година ще се усилят до 31% през 2070 година
България е една от най-бързо застаряващите страни в Европейски Съюз заради ниските равнища на раждаемост и възходящата дълготрайност на живота.
През 2023 година коефициентът на безработица е бил 4,3%, като това е една от най-ниските стойности за последните 30 години. В интервала 2024-2027 година се чака коефициентът на безработица да продължи да понижава до 4%, като понижението в броя на безработните ще докара до нарастване на заетостта и броя на заетите. Благоприятното развиване на пазара на труда се чака да продължи до 2027 година като броят на заетите ще доближи 2 973,1 хиляди лица, а броят на безработните ще намалее до 124 хиляди
Дали е великодушна пенсионната система, е обособен въпрос.
Наистина ли е великодушна системата?
Експертите считат, че забележителната разлика сред нужната и действителната вноска в този момент се е получила поради " щедростта на системата ", повишена с темпове, които не подхождат на демографските действителности, на динамичността на обезпечените лица и осигурителните им приходи, както и на възрастовата конструкция на обезпечените в ДОО. Прогнозите сочат, че междинната действителна вноска за пенсия ще понижава от 16,3% в 2023 година до 15,9% в 2029 година, когато обезпечените, родени преди 1960 година, ще излязат от пазара на труда.
Ако през 2024 година разлика сред нужната и действителната вноска за пенсия е 21,5 процентни пункта, то през 2070 година се чака да е 18,2, като най-висока е тази разлика през 2026 година - 22,1. Тогава и пенсията ще замества 56,3б% от прихода, който пенсиониращите се са получавали, до момента в който са работели. В идващите години последователно този коефициент на заменяне на прихода отново ще понижава.
В актюерския отчет, който е първи от 2019 година насам, се отделя особено внимание на прогнозата за пенсиите за трудова активност, разноските за които съставляват към 87% от общите разноски на ДОО за 2023 година Пенсиите, несвързани с трудова активност (около 1,5% от общите разноски на ДОО), също са включени в прогнозата, само че те се заплащат от държавния бюджет и разноските за тях не оказват въздействие върху салдото на ДОО.
Икономическите компликации от пандемията
от КОВИД-19 доведоха до спад на заетите от 3 136,3 хиляди души през предпандемичната 2019 година до 3 024,3 хиляди през 2020 година, а записаните в бюрата по труда се усилиха с близо 48 хиляди Но въпреки това, междинната заплата набъбна в номинално изражение с 9,8%, доста над регистрираната през 2020 година инфлация от 1,2%.
И още: От началото на промяната от 2000 година, осигурителните доходи в ДОО са по-малки
от разноските за пенсии, компенсации и помощи, което постанова от централния бюджет да бъдат получавани спомагателни прехвърляния. Докато през 2000 година присъединяване на страната се свеждаше до покриване на 18,6 % от разноските на ДОО, през 2010 година то доближи най-високото си равнище от близо 60%, което беше резултат от понижението на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии “ от 22% на 18% през 2009 година и с още 2 процентни пункта до 16% през 2010 година В същото време, през 2002 година започнаха да действат
универсалните пенсионни фондове (УнПФ), като вноската към тях е за сметка на вноската за ДОО, а не допълнение към нея.
Трансферите от държавния бюджет към системата на публичното обезпечаване служат за финансиране на разноски, които са за сметка на държавния бюджет (разходите за пенсии, несвързани с трудова активност и компенсации по член 230 и член 231 от Закона за
защитата и въоръжените сили), някои неконтрибутивни интервали, зачитащи се за застрахователен стаж при пенсиониране, както и за покриване на дефицита от средства по фондовете на ДОО. От началото на 2009 година до края на 2015 година страната участваше във финансирането на фонд „ Пенсии ” и с трансфер, еднакъв на 12% върху сбора от осигурителните приходи на всички обезпечени лица. През 2023 година регистрираният дефицит от средства е в размер на 9 711 022,3 хиляди лева, което е 5,3% от Брутният вътрешен продукт.
Сценариите
Прогнозите демонстрират, че и в средносрочен, и в дълготраен проект, при параметрите на настоящото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства.
Единият различен сюжет е пенсионната вноска за родените след 1959 година да се усилва от началото на 2025 година с 1 процентен пункт до 15,8% и да продължи на всеки 5 години до постигане на 19,8% от осигурителния приход в 2045 година, което е с 5% по-висока от вноската в базовия вид, направен съгласно настоящото законодателство. В този случай размерът на прехвърлянето от държавния бюджет за покриване на дефицита от средства, който до 2027 година се чака да надвиши 48% от общите разноски, понижава с 2,4 прочие п. още през 2025 година, като в средата на интервала приходите от осигурителни вноски за фонд „ Пенсии “ ще покриват 70%, а в края на интервала - 68% от разноските за пенсии за трудова активност на ДОО.
Другият вид, който се прокрадва от документите, е смяна на правилото за осъвременяване на пенсиите (т.нар. швейцарско правило). Идеята е от 1 юли 2025 година осъвременяването на стане с показателя на потребителските цени за миналата календарна година, вместо със сбора от 50% от повишаването на междинния застрахователен приход и 50% от показателя на потребителските цени, както е от години. Според изчисленията това ще докара до по-ниски проценти на осъвременяване на пенсиите за трудова активност и ще понижи разноските за пенсии. Тоест,
това ще удари съществено актуалните пенсионери
През т.г. от 1 юли пенсиите бяха осъвременени с 11%, следващата година - с 8,7%, през 2026 година - 4,6%, през 2027 година - с 3,8%. По-ниските проценти на осъвременяване на пенсиите водят и до по-нисък коефициент на заменяне, само че и разноските за пенсии понижават.
Двата различни сюжети водят до близки резултати, написа в отчета. " Балансът на ДОО и в двата случая се усъвършенства и в средата на прогнозния интервал дефицитът от средства е към 3% от Брутният вътрешен продукт, а приходите от осигурителни вноски покриват към 67-70% от разноските на ДОО.
Дългосрочните прогнози за разноските за пенсии подсказват, че главното предизвикателство не е да се задържи повишаването на разноските за пенсии, а да се намерят подобаващи източници за финансирането им.
Резерв
Преди години се говореше, че пенсиите, несвързани с трудова активност, би трябвало да се извадят от системата на ДОО и да минат към общественото подкрепяне. само че като че ли остана говоренето. В ДОО са към момента пенсиите за военна неработоспособност, за гражданска неработоспособност, обществена пенсия за напреднала възраст, обществена пенсия за неработоспособност, лична пенсия.
Друг запас е заплатата в плик. Кампаниите против порочната процедура си останаха в предишното. Обикновено шеф предлага трудов контракт на работник/служител на минимална заплата, а останалото му дава на ръка. В края на м.г. данни на Национална агенция за приходите демонстрират, че над 300 млн. лева годишно е вредата за бюджета от " заплата в плик ". Преди 10 години тази сума е била над 400 млн. лева
Само че и двете благоприятни условия за стабилизиране та системата останаха непроменени. Очевидно е по-лесно автоматизирано да се подвигат пенсии и заплати, в сравнение с да се изсветли стопанската система. Иначе най-рисковите браншове, в които е процедура да се изплаща част или цялото заплащане " под масата ", остават търговията на едро и дребно, строителство, хотелиерство и ресторантьорство.
Осигурителни вноски
През 2023 година обезпечените за всички опасности съставляват близо 89,4% от всички обезпечени лица, за които се дължат осигурителни вноски от шеф и/или персонални вноски.
Осигурителните вноски за фондовете на ДОО са избрани в КСО, а вноската за фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “ – в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Те са както следва:
• Фонд „ Пенсии “ – 19,8% (с 5 прочие п.(%) по-ниска за лицата, обезпечени в УнПФ);
• Фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ – 60,8% (с 5 прочие п. (%) по-ниска за лицата, обезпечени в УнПФ);
• Фонд „ Общо заболяване и майчинство “ – 3,5%;
• Фонд „ Безработица “ – 1,0%;
• Фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “ – сред 0,4 и 1,1%.
Вноската за фонд „ Пенсии “ се разпределя сред осигурителя и обезпеченото лице в съответствие почти 55,66% към 44,34%.
Вноската за фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ и за фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “ е напълно за сметка на осигурителя.
Вноските за фонд „ Общо заболяване и майчинство “ и „ Безработица “ се разпределят в съответствие 60% на 40% сред осигурителя и обезпеченото лице.
Самоосигуряващите се заплащат дължимите от тях вноски за тяхна сметка.
В интервала от 2019 година до 2024 година размерите на вноските остават без смяна, както и съотношенията сред застраховател и обезпечено лице.
Защо държавните чиновници не заплащат осигуровки?
Това тематика табу ли е?
Добрин Тодоров,
учител по философия /> Темата за наклонността към увеличение недостига в пенсионния фонд още веднъж е на дневен ред след издание на нов актюерски отчет на Националния застрахователен институт (НОИ). В този документ се оферират два вероятни разновидността с цел да се запуши „ дупката ” в Държавното публично обезпечаване (ДОО). Първо, да се усилят значително – повече от два пъти – осигуровките за пенсии през идващите десетилетия. Второ, да продължи повишаването на каузи на вноските от държавния бюджет, с които да се обезпечава изплащането на пенсии в страната.
Тъй като всеки работещ българин рано или късно ще приключи трудовата си активност, проблемите на пенсионно обезпечаване не могат да не го вълнуват. В хода на професионалната си кариера болшинството жители дават своя принос за поддържането на тази значима обществена сфера. Въпреки това понастоящем тя се намира в нежелано положение – забележителна част от нейните разноски се покриват от държавния бюджет, т.е. отново от налозите на същите тези жители. Иначе казано, огромна част от работещите през днешния ден в страната заплащат два пъти, а резултатът е непретенциозен – в по-голямата част от случаите – ниски пенсии за днешните възрастни хора и неразбираемо какви за бъдещите им получатели.
От единствено себе си се схваща, че с цел да се промени това състояние, е нужно да се усилят приходите на Национален осигурителен институт. Освен по посочените нагоре два метода това може да стане посредством разширение кръга (базата) от внасящи осигуровки за пенсия. Това значи, че към към този момент плащащите своите вноски работещи българи да се прибавят и тези, които до момента не са имали принос в това отношение. Става дума за народни представители, министри, държавни чиновници, военни, служители на реда, прокурори, съдии и други, които в този момент се обезпечават от страната, т.е. от останалите данъкоплатци.
Ала този – трети – прийом за увеличение приходите на Национален осигурителен институт въобще не се загатва както от политиците, които ще би трябвало да вземат решение казуса, по този начин и от специалистите по тематиката. Иначе казано, съществува табу върху разискването на този вид за деяние. Що се отнася до директно заинтригуваните от запазването на настоящето статукво, то омертата е разбираема.
Недоумение обаче провокира
мълчанието на експертите,
работещи в региона на пенсионното обезпечаване. А причини за легализиране на процедура, при която всички получаващи трудови хонорари посредством консумиране на обществени средства сами да заплащат осигуровките си за пенсия, има. Най-малкото в Конституцията ни е записано, че нашата страна е „ обществена ”. Това значи, че връзките сред нейните жители са контролирани съгласно записаната отново там общочовешка полезност „ правдивост ”.
Сигурен съм, че голямото болшинство от българските жители биха одобрили премахването на привилегията на някои свои сънародници да не поемат грижата за обезпечаване на своите старини. Ако това изключение се отстрани би спечелила солидарността сред всички работещи в страната сънародници.
Оф нюз
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ