Йордан Христосков: Вторият пенсионен стълб съзнателно се дискредитира
Пенсиите от втория би трябвало да се съизмерват с прихода, върху който са правени осигурителните вноски, с интервала на присъединяване и други Вярно е, че за първите пенсии, които ще се получат от втория дирек, тези фактори са неподходящи за доста хора, само че това в доста огромна степен зависи от тях самите, разяснява в изявление за Mediapool проф. Йордан Христосков, който е измежду създателите на пенсионната промяна от началото на века. Той счита, че в последните години вторият дирек умишлено се дискредитира, а въведената опция за прекачване на частните партиди в Национален осигурителен институт е нездравословна за системата.
Money.bg препечатва цялото изявление с експлицитното позволение на създателя Цветелина Соколова.
Проф. Христосков, след години безмълвие най-сетне бяха оповестени публични актюерски данни за размера на бъдещата " втора " пенсия. Стана ясно, че 70% от първите пенсионери от втория дирек (в интервала 2021 година - 2027 г.) ще получат пожизнено заплащане под 50 лева За 55% от първите пенсиониращи се то ще бъде към 30 лева Чак към 2035 година множеството пенсиониращи се ще получават към 100 лева на месец. Възниква разумният въпрос коства ли си да поддържаме втори дирек на пенсионната система при сходни стойности на пенсионните заплащания, съизмерими с великденски добавки?
Публикуваните планове не могат да се нарекат публични единствено тъй като са в приложение към концепцията за етапа на погашение на пенсиите от спомагателното наложително пенсионно обезпечаване, създадена от общественото министерство. Освен това, въпросните актюерски планове би трябвало да се одобряват с избрани запаси. Официални (или реални) можем да назовем единствено размерите на всяка една самостоятелна пенсия при нейното разпределяне.
Наистина, пенсиите от втория дирек като цяло наподобяват релативно ниски по отношение на публичните упования. Причините за това са, на първо място, политически и персонални. Политически, тъй като вместо да се стартира с присъединяване на поколението, родено след 31 декември 1969 година, в универсалните фондове се включиха родените след 1959 година Това " съкрати " интервала на струпване на средства в самостоятелната партида до появяването на първите пенсионери от втория дирек с 10 години. Политическо е и решението да се стартира с извънредно ниска вноска в универсалните пенсионни фондове от 2 на 100. След това се мина през вноски от 3 на 100 и 4 на 100. На финала и вноската " замръзна " на 5 на 100, вместо да се върви към 7 на 100 и даже 10 на 100, каквито бяха първичните планове. Политическите офанзиви и необразованите опити в пенсионната система също разколебаха и демотивираха хората да се обезпечават върху същинските си приходи.
Казахте, че има и персонални аргументи за относително ниските пенсии на някои от обезпечените. Кои са те?
Личните аргументи за ниските насъбрани суми по самостоятелните партиди са неналичието на осигурителни вноски за избрани интервал и поради безработица, неявяване от работа заради болест, майчинство, неплатени отпуски и други. За разлика от Държавното публично обезпечаване (ДОО), където тези интервали се признават за застрахователен стаж, без да са правени осигурителни вноски, и този стаж да се включва в пенсионната формула, при обезпечаването в повсеместен фонд значение имат единствено действително направените вноски и доходността от тях. Пребиваването в сивата стопанска система, умишленото или насилственото обезпечаване на минимална или по-ниска заплата при работа на понижен работен ден, неплащането на осигуровките от работодателя и други сходни фактори понижават сумата в самостоятелната партида . Така се понижава и размерът на бъдещата пенсия.
Затова е значимо всеки служащ и чиновник да следи върху какви приходи го обезпечава работодателят, дали вноските са действително платени и дали са импортирани по самостоятелната му партида в определения от него фонд. За тази цел Национален осигурителен институт и частните пенсионни сдружения са основали условия жителите да упражняват надзор в действително време, само че по-голямата " част от хората не се възползват от това.
Иначе, да се съпоставят самостоятелни случаи на ниски пенсии от универсалните фондове с коледните и великденските добавки, е безусловно неточно. Тези добавки са единствено два пъти в годината. Те не се получават от всички и зависят от благоволението на политиците. Пенсиите от втория дирек са месечни и се изплащат до края на живота или посредством програмирано евакуиране за избран интервал от време. Това са персонални пари, които при избрани условия могат и да се наследяват.
Проблемът е, че ниските пенсии от втория дирек не се оказват самостоятелен, а по-скоро преобладаващият случай?
Зависи какво назоваваме ниски. Пенсиите от втория дирек би трябвало да се съизмерват с прихода, върху който са правени осигурителните вноски, с размера на осигурителната вноска в УПФ и с действителния интервал на присъединяване . За първите пенсии, които ще се получат от втория дирек, тези фактори са неподходящи за доста хора, само че това в доста огромна степен зависи от тях самите. Постепенно с повишаване на интервала на присъединяване всички пенсии ще нарастват, само че това още веднъж ще зависи от посочените фактори. В финансовата система няма дарени интервали и всичко зависи от действителните вноски, които всеки е правил и от доходността от вложението.
Известно е, че хората, които се обезпечават в частния дирек и ще се пенсионират след 2021 година, ще имат понижение на пенсията от Национален осигурителен институт с сред 18% и 21%. По Ваши калкулации дали въпросните 30-50 лева ще компенсират понижената пенсия от Национален осигурителен институт?
Моите персонални калкулации, които показах преди време на семинар с публицисти, демонстрират, че в доста малко случаи (при обезпечаване на най-малък приход и за по-кратък интервал от време) пенсията от втория дирек не може да компенсира понижението на пенсията от ДОО. Тоест, в доста малко случаи двете пенсии (от Национален осигурителен институт и от частния фонд) ще се окажат вкупом по-ниска сума от възможната пенсия единствено от Национален осигурителен институт. Основният въпрос тук е за какво наказваме присъединяване в универсални фондове като понижаваме пенсията от ДОО , до момента в който европейското виждане в Бялата книга е, че финансовото пенсионно обезпечаване е значим фактор за повишение на адекватността на пенсиите и спестяванията в него би трябвало да се предизвикват. Освен това, нали същите тези хора, които законодателят санкционира, заплащат освен с вноските, само че и с налозите си - и пенсиите от Национален осигурителен институт . Намалението на пенсиите от ДОО с процентите, които вие цитирате, се основа на един фиктивен коефициент, еднакъв на съотношението сред вноската в универсалния фонд и законовата вноска във фонд " Пенсии ", която, както знаете, покрива единствено половината от разноските за пенсии. Ако въпреки всичко желаеме да търсим някаква правдивост сред поколенията, които вземат участие във втория дирек и родените преди 1960 година, то понижението на пенсията от Национален осигурителен институт би трябвало да бъде с коефициент, еднакъв на съответствие сред вноската в повсеместен фонд и нужната вноска за балансиране разноските на фонд " Пенсии ". В този случай понижението на пенсията от Национален осигурителен институт няма да бъде 20 на 100 и да нараства, а ще бъде към 11 - 12 на 100. Така две пенсии постоянно ще са повече от една.
Това обаче не е преференциално за ръководещите, тъй като никой няма да си върне парите в Национален осигурителен институт. Именно това незаслужено понижение на пенсиите от Национален осигурителен институт за родените след 31.12 1959 година дава съображение на съперниците на втория пенсионен дирек да настояват, че той е непотребен. Те съпоставят напълно погрешно (дори неграмотно) показателя на повишаване на осигурителния приход и оттова - повишаването на пенсиите от ДОО, с доходността на пенсионните фондове и споделят, че присъединяване във втория дирек е неизгодно. Това съпоставяне е извънредно неточно, тъй като повишаването на пенсиите от Национален осигурителен институт може да пристигна единствено от по-високи вноски или наложени по-високи налози, т.е. като се лишават към този момент заработени пари от едни и се дадат на други. Докато повишаването на средствата в самостоятелната партида на обезпечените в УПФ идва от вложението на осигурителните вноски. С други думи, това не са отнети, а извоювани пари.
Искате да кажете, че ръководството на ГЕРБ, което вкара опцията за отвод от втория дирек, умишлено цели да го закрие, по този начин ли?
Упоритостта, с която се бранят направените неточни промени, неаргументираните офанзиви против пенсионните сдружения, опълчването на първия на втория дирек и други дейности на държавното управление навеждат на тази мисъл. Естествено, че след решенията на Конституционния съд закриването на втория дирек е невероятно, само че това не пречи той умишлено да се дискредитира.
Към момента не се следи всеобщ отлив от втория дирек към Национален осигурителен институт, само че съгласно Вас може ли да се чака сходен развой през 20-те години, когато хората схванат, че ще взимат по-малко, в случай че оставят партидите си в частното обезпечаване спрямо тези, които ще предпочетат Национален осигурителен институт?
Хората подсъзнателно усещат, че обещаваните по-високи пенсии от обществения дирек не са сигурни, до момента в който парите в самостоятелните им партиди са си техни пари. Затова от 2015 година до края на 2017 година единствено 10 800 обезпечени лица са минали от универсалните фондове към Национален осигурителен институт. Същото е и при професионалните фондове - единствено 900 души са трансферирали парите си в Национален осигурителен институт. Аз имам вяра, че в случай че не това държавно управление, то някое последващо несъмнено ще премисли тези глупости с прекосяване от втория дирек към Национален осигурителен институт и назад и те ще бъдат анулирани. Доброволният избор за присъединяване в повсеместен или професионален фонд или единствено в Национален осигурителен институт е нездравословен за пенсионната система. Този избор съдържа заплаха за демонстрация на феномена " честен риск ". В Национален осигурителен институт ще трансферират партидите си хора с дребни спестявания, като ще разчитат на по-голяма пенсия. Така отговорностите на института към тези лица ще бъдат неведнъж по-големи от трансферираните средства. Покриването на тези отговорности отново ще бъде за сметка постоянно осигуряващите се , които са и правилни данъкоплатци. Не ми си мисли какво би се случило с финансовите пазари и банките, в случай че по силата на стадния синдром внезапно всички обезпечени във втория дирек решат да преминат към първия пенсионен дирек. Какво ще стане, в случай че през 20-те години огромни маси бъдещи пенсионери решат да се трансферират в Национален осигурителен институт?
Това е малко евентуално, тъй като с повишаването на интервалите на присъединяване и натрупването на все по-големи суми в самостоятелните партиди обезпечените лица ще се убедят в изгодата присъединяване в УПФ. Ако въпреки всичко такова нещо се случи вследствие на нови " наказания " за присъединяване във втория дирек или пък при някаква, въпреки и краткотрайна финансова рецесия се прояви стадното възприятие и хората реалокират парите си в Национален осигурителен институт или в " Сребърния фонд ", то доста скоро те ще усетят, че са се излъгали. Национален осигурителен институт няма да може да им подсигурява обещаваните по-големи пенсии.
Известни са аргументите за настоящето положение на втория дирек - всеобщото легално неплащане на цялостни осигуровки върху заплатите, ниският размер на осигуровката, изоставащият размер на приходите, относително високите разноски за администриране на пенсионните спестявания, финансовата рецесия и т. н. Какво да се прави оттук нататък? Да закриваме ли втория дирек или да го развиваме?
Масовото легално неплащане на цялостни осигуровки е проблем освен на втория дирек, само че и на Национален осигурителен институт. Разликата е единствено тази, че пенсиите от втория дирек са с дефинирани вноски, т.е. пенсията зависи от насъбраната сума в самостоятелната партида и както сподели на времето един служащ от " Кремиковци ": " Каквото си хвърлил зад себе си, това ще намериш пред себе си " . Системата на Национален осигурителен институт обаче е с авансово дефинирани пенсии, които при тези проблеми няма да могат да се изплащат и това ще разочарова хората изцяло, в случай че не се преборим със сивата стопанска система.
Вторият дирек има бъдеще и би трябвало да остане и да се развива. Той е една доста добра отбрана за сегашните млади генерации против демографското стареене, което ерозира обществената пенсионна система. Освен тази обществена функционалност, вторият дирек извършва и значима икономическа функционалност. Натрупаните във фондовете " дълги " пари са значим запас за вложения в стопанската система и инфраструктурата, за дългово финансиране на страната и общините. Друг е въпросът по какъв начин използваме в България този запас. Благодарение на наложителното в допълнение обезпечаване в универсалните и професионалните пенсионни фондове има към 13 милиарда лв., които принадлежат на към 4 млн. души. В комерсиалните банки има към 60 милиарда лв. персонални спестявания, които принадлежат на към 15 на 100 от популацията, останалите нямат нищо или са длъжници.
Според Вас за какво има съществено разминаване в плановете за бъдещата втора пенсия на работната група към МТСП и на асоциацията на частните пенсионни фондове? Според концепцията на МТСП през 2041 година мъж, осигурявал се през целия си трудов живот на максимума, ще получи пожизнена втора пенсия от 615 лева, а съгласно сметките на фондовете лице, осигурявало се на максимума, ще получи също през 2041 година 1070 лева Разликата не е ли прекомерно огромна?
Краткият отговор е, че са употребявани разнообразни допускания. Например през 2016 година, когато асоциацията показа изчисленията си, тя е прогнозния оптимален застрахователен приход (МОД) от Актюерския отчет за 2016 година на Национален осигурителен институт, до момента в който в изчисленията в сегашната идея, оповестена от МТСП, допускането е за 2 на 100 годишно повишаване на оптималния застрахователен приход за интервала след 2018 година Не знаем на каква база е направена тази прогноза. Но в случай че МОД нараства единствено с 2 на 100, а междинният застрахователен приход нараства с 5 - 6 на 100, тогава се получава, че в дълготраен проект той ще изпревари нормативно определяния МОД, което е безсмислица.
По-внимателното вглеждане в сметките в концепцията ме накара да направя няколко калкулации и инспекции, от които най-малко за мен, излиза наяве, че в нея не е употребен действителният оптимален застрахователен приход за съответната година или може би сметките са правени за повърхностен интервал на обезпечаване - гадаем. Ще ви дам образец: през 2002 година МОД е 850 лева, а вноската в повсеместен фонд е 2 на 100 - в парично изражение 17 лева Това значи, че годишната сума на вноските би била брутно 204 лева В същото време в изчисленията към концепцията е написано, че натрупването за тази година е 131 лева Няма по какъв начин това да е допустимо при цялостно обезпечаване, междинна рентабилност от 4.3 на 100 и такси за тази година от 5 на 100 от всяка вноска и 1 на 100 от активите капиталова. Такова понижение е невероятно. Същото се отнася и до идващите години. Особено набиваща се на очи е обстановката през 2007 и 2008 година За 2008 година МОД е 2000 лева, а вноската 5 на 100 или 100 лева Абсолютно невероятно е при 1200 лева бруто вноски годишно повишаването на самостоятелната партида по отношение на 2007 година да е единствено 270 лева, без въобще да отчитаме фактора рентабилност.
Има и други проблеми в изчисленията към концепцията - да вземем за пример употребена е една и съща възраст за пенсиониране и за 2021, и за 2045 година Това е неточно, тъй като в КСО ясно е казано по какъв начин ще нараства възрастта за пенсиониране през идващите години, като се чака през 2041 година тя да е 65 година и даже по-висока. Ако се употребява тази възраст за пенсиониране, при насъбрана сума от 108 452 лева, както е обещано в приложението на концепцията, първата пенсия на мъжете би следвало да е 748, а не 615 лева
Накратко - има неразбираеми параметри в изчисленията към концепцията, а също и разминавания. Редно е да попитате Министерството на обществената политика за тези разлики. Важно е да не се заблуждава обществеността и да не се насажда отношение и неуравновесеност. Законодателят и обществото би трябвало да образуват своето мнение на база на точна и тествана информация.
Какво е мнението Ви за препоръчаните разнообразни разновидности за погашение на втората пенсия - като еднократна сума, от време на време заплащане, пожизнена пенсия? Одобрявате ли прага от 20%, който ще бъде решителен за това какъв вид пенсия ще получи обезпеченото лице?
В концепцията на МТСП е селекциониран подобаващ и уравновесен портфейл от пенсионни артикули. До огромна степен те подхождат на персоналните желания на хората. Правилно пожизнената пенсия е посочена като водеща, тъй като концепцията на пенсионната промяна от 2000 година бе пенсията от повсеместен фонд да се получава редом с пенсията от Национален осигурителен институт до края на живота. Посоченият предел от 20 на 100 от пенсията за застрахователен стаж и възраст е допустим. Добро е също и предлагането пожизнените пенсии да се актуализират един път годишно, както и да има пожизнени пенсии с обезпечен интервал на приемане като отбрана против ранна гибел и ниска възвръщаемост на средствата, минали във фонда за погашение на пожизнените пенсии. От позиция на персоналните финанси застраховките за пенсия не са ли по-добър и еластичен артикул, покриващ повече опасности, спрямо доброволното пенсионно обезпечаване?
Това са две разнообразни форми на отбрана против непредвидени опасности и бъдеща обществена неустановеност. Ако имат опция, бих предложил на хората да вземат участие и в застраховането, и в доброволното пенсионно обезпечаване. Не инцидентно законодателят е планувал данъчни облекчения поотделно и за двете форми на икономисване и отбрана. Все отново непринудено обезпечаване е по-добре контролирано - имаме институционално обособяване на пенсионния фонд от ръководещото сдружение, банка настойник, която освен съхранява активите на фонда, само че извършва и контролни функционалности, и други. То е и по-разбираемо и по-познато на хората.
Money.bg препечатва цялото изявление с експлицитното позволение на създателя Цветелина Соколова.
Проф. Христосков, след години безмълвие най-сетне бяха оповестени публични актюерски данни за размера на бъдещата " втора " пенсия. Стана ясно, че 70% от първите пенсионери от втория дирек (в интервала 2021 година - 2027 г.) ще получат пожизнено заплащане под 50 лева За 55% от първите пенсиониращи се то ще бъде към 30 лева Чак към 2035 година множеството пенсиониращи се ще получават към 100 лева на месец. Възниква разумният въпрос коства ли си да поддържаме втори дирек на пенсионната система при сходни стойности на пенсионните заплащания, съизмерими с великденски добавки?
Публикуваните планове не могат да се нарекат публични единствено тъй като са в приложение към концепцията за етапа на погашение на пенсиите от спомагателното наложително пенсионно обезпечаване, създадена от общественото министерство. Освен това, въпросните актюерски планове би трябвало да се одобряват с избрани запаси. Официални (или реални) можем да назовем единствено размерите на всяка една самостоятелна пенсия при нейното разпределяне.
Наистина, пенсиите от втория дирек като цяло наподобяват релативно ниски по отношение на публичните упования. Причините за това са, на първо място, политически и персонални. Политически, тъй като вместо да се стартира с присъединяване на поколението, родено след 31 декември 1969 година, в универсалните фондове се включиха родените след 1959 година Това " съкрати " интервала на струпване на средства в самостоятелната партида до появяването на първите пенсионери от втория дирек с 10 години. Политическо е и решението да се стартира с извънредно ниска вноска в универсалните пенсионни фондове от 2 на 100. След това се мина през вноски от 3 на 100 и 4 на 100. На финала и вноската " замръзна " на 5 на 100, вместо да се върви към 7 на 100 и даже 10 на 100, каквито бяха първичните планове. Политическите офанзиви и необразованите опити в пенсионната система също разколебаха и демотивираха хората да се обезпечават върху същинските си приходи.
Казахте, че има и персонални аргументи за относително ниските пенсии на някои от обезпечените. Кои са те?
Личните аргументи за ниските насъбрани суми по самостоятелните партиди са неналичието на осигурителни вноски за избрани интервал и поради безработица, неявяване от работа заради болест, майчинство, неплатени отпуски и други. За разлика от Държавното публично обезпечаване (ДОО), където тези интервали се признават за застрахователен стаж, без да са правени осигурителни вноски, и този стаж да се включва в пенсионната формула, при обезпечаването в повсеместен фонд значение имат единствено действително направените вноски и доходността от тях. Пребиваването в сивата стопанска система, умишленото или насилственото обезпечаване на минимална или по-ниска заплата при работа на понижен работен ден, неплащането на осигуровките от работодателя и други сходни фактори понижават сумата в самостоятелната партида . Така се понижава и размерът на бъдещата пенсия.
Затова е значимо всеки служащ и чиновник да следи върху какви приходи го обезпечава работодателят, дали вноските са действително платени и дали са импортирани по самостоятелната му партида в определения от него фонд. За тази цел Национален осигурителен институт и частните пенсионни сдружения са основали условия жителите да упражняват надзор в действително време, само че по-голямата " част от хората не се възползват от това.
Иначе, да се съпоставят самостоятелни случаи на ниски пенсии от универсалните фондове с коледните и великденските добавки, е безусловно неточно. Тези добавки са единствено два пъти в годината. Те не се получават от всички и зависят от благоволението на политиците. Пенсиите от втория дирек са месечни и се изплащат до края на живота или посредством програмирано евакуиране за избран интервал от време. Това са персонални пари, които при избрани условия могат и да се наследяват.
Проблемът е, че ниските пенсии от втория дирек не се оказват самостоятелен, а по-скоро преобладаващият случай?
Зависи какво назоваваме ниски. Пенсиите от втория дирек би трябвало да се съизмерват с прихода, върху който са правени осигурителните вноски, с размера на осигурителната вноска в УПФ и с действителния интервал на присъединяване . За първите пенсии, които ще се получат от втория дирек, тези фактори са неподходящи за доста хора, само че това в доста огромна степен зависи от тях самите. Постепенно с повишаване на интервала на присъединяване всички пенсии ще нарастват, само че това още веднъж ще зависи от посочените фактори. В финансовата система няма дарени интервали и всичко зависи от действителните вноски, които всеки е правил и от доходността от вложението.
Известно е, че хората, които се обезпечават в частния дирек и ще се пенсионират след 2021 година, ще имат понижение на пенсията от Национален осигурителен институт с сред 18% и 21%. По Ваши калкулации дали въпросните 30-50 лева ще компенсират понижената пенсия от Национален осигурителен институт?
Моите персонални калкулации, които показах преди време на семинар с публицисти, демонстрират, че в доста малко случаи (при обезпечаване на най-малък приход и за по-кратък интервал от време) пенсията от втория дирек не може да компенсира понижението на пенсията от ДОО. Тоест, в доста малко случаи двете пенсии (от Национален осигурителен институт и от частния фонд) ще се окажат вкупом по-ниска сума от възможната пенсия единствено от Национален осигурителен институт. Основният въпрос тук е за какво наказваме присъединяване в универсални фондове като понижаваме пенсията от ДОО , до момента в който европейското виждане в Бялата книга е, че финансовото пенсионно обезпечаване е значим фактор за повишение на адекватността на пенсиите и спестяванията в него би трябвало да се предизвикват. Освен това, нали същите тези хора, които законодателят санкционира, заплащат освен с вноските, само че и с налозите си - и пенсиите от Национален осигурителен институт . Намалението на пенсиите от ДОО с процентите, които вие цитирате, се основа на един фиктивен коефициент, еднакъв на съотношението сред вноската в универсалния фонд и законовата вноска във фонд " Пенсии ", която, както знаете, покрива единствено половината от разноските за пенсии. Ако въпреки всичко желаеме да търсим някаква правдивост сред поколенията, които вземат участие във втория дирек и родените преди 1960 година, то понижението на пенсията от Национален осигурителен институт би трябвало да бъде с коефициент, еднакъв на съответствие сред вноската в повсеместен фонд и нужната вноска за балансиране разноските на фонд " Пенсии ". В този случай понижението на пенсията от Национален осигурителен институт няма да бъде 20 на 100 и да нараства, а ще бъде към 11 - 12 на 100. Така две пенсии постоянно ще са повече от една.
Това обаче не е преференциално за ръководещите, тъй като никой няма да си върне парите в Национален осигурителен институт. Именно това незаслужено понижение на пенсиите от Национален осигурителен институт за родените след 31.12 1959 година дава съображение на съперниците на втория пенсионен дирек да настояват, че той е непотребен. Те съпоставят напълно погрешно (дори неграмотно) показателя на повишаване на осигурителния приход и оттова - повишаването на пенсиите от ДОО, с доходността на пенсионните фондове и споделят, че присъединяване във втория дирек е неизгодно. Това съпоставяне е извънредно неточно, тъй като повишаването на пенсиите от Национален осигурителен институт може да пристигна единствено от по-високи вноски или наложени по-високи налози, т.е. като се лишават към този момент заработени пари от едни и се дадат на други. Докато повишаването на средствата в самостоятелната партида на обезпечените в УПФ идва от вложението на осигурителните вноски. С други думи, това не са отнети, а извоювани пари.
Искате да кажете, че ръководството на ГЕРБ, което вкара опцията за отвод от втория дирек, умишлено цели да го закрие, по този начин ли?
Упоритостта, с която се бранят направените неточни промени, неаргументираните офанзиви против пенсионните сдружения, опълчването на първия на втория дирек и други дейности на държавното управление навеждат на тази мисъл. Естествено, че след решенията на Конституционния съд закриването на втория дирек е невероятно, само че това не пречи той умишлено да се дискредитира.
Към момента не се следи всеобщ отлив от втория дирек към Национален осигурителен институт, само че съгласно Вас може ли да се чака сходен развой през 20-те години, когато хората схванат, че ще взимат по-малко, в случай че оставят партидите си в частното обезпечаване спрямо тези, които ще предпочетат Национален осигурителен институт?
Хората подсъзнателно усещат, че обещаваните по-високи пенсии от обществения дирек не са сигурни, до момента в който парите в самостоятелните им партиди са си техни пари. Затова от 2015 година до края на 2017 година единствено 10 800 обезпечени лица са минали от универсалните фондове към Национален осигурителен институт. Същото е и при професионалните фондове - единствено 900 души са трансферирали парите си в Национален осигурителен институт. Аз имам вяра, че в случай че не това държавно управление, то някое последващо несъмнено ще премисли тези глупости с прекосяване от втория дирек към Национален осигурителен институт и назад и те ще бъдат анулирани. Доброволният избор за присъединяване в повсеместен или професионален фонд или единствено в Национален осигурителен институт е нездравословен за пенсионната система. Този избор съдържа заплаха за демонстрация на феномена " честен риск ". В Национален осигурителен институт ще трансферират партидите си хора с дребни спестявания, като ще разчитат на по-голяма пенсия. Така отговорностите на института към тези лица ще бъдат неведнъж по-големи от трансферираните средства. Покриването на тези отговорности отново ще бъде за сметка постоянно осигуряващите се , които са и правилни данъкоплатци. Не ми си мисли какво би се случило с финансовите пазари и банките, в случай че по силата на стадния синдром внезапно всички обезпечени във втория дирек решат да преминат към първия пенсионен дирек. Какво ще стане, в случай че през 20-те години огромни маси бъдещи пенсионери решат да се трансферират в Национален осигурителен институт?
Това е малко евентуално, тъй като с повишаването на интервалите на присъединяване и натрупването на все по-големи суми в самостоятелните партиди обезпечените лица ще се убедят в изгодата присъединяване в УПФ. Ако въпреки всичко такова нещо се случи вследствие на нови " наказания " за присъединяване във втория дирек или пък при някаква, въпреки и краткотрайна финансова рецесия се прояви стадното възприятие и хората реалокират парите си в Национален осигурителен институт или в " Сребърния фонд ", то доста скоро те ще усетят, че са се излъгали. Национален осигурителен институт няма да може да им подсигурява обещаваните по-големи пенсии.
Известни са аргументите за настоящето положение на втория дирек - всеобщото легално неплащане на цялостни осигуровки върху заплатите, ниският размер на осигуровката, изоставащият размер на приходите, относително високите разноски за администриране на пенсионните спестявания, финансовата рецесия и т. н. Какво да се прави оттук нататък? Да закриваме ли втория дирек или да го развиваме?
Масовото легално неплащане на цялостни осигуровки е проблем освен на втория дирек, само че и на Национален осигурителен институт. Разликата е единствено тази, че пенсиите от втория дирек са с дефинирани вноски, т.е. пенсията зависи от насъбраната сума в самостоятелната партида и както сподели на времето един служащ от " Кремиковци ": " Каквото си хвърлил зад себе си, това ще намериш пред себе си " . Системата на Национален осигурителен институт обаче е с авансово дефинирани пенсии, които при тези проблеми няма да могат да се изплащат и това ще разочарова хората изцяло, в случай че не се преборим със сивата стопанска система.
Вторият дирек има бъдеще и би трябвало да остане и да се развива. Той е една доста добра отбрана за сегашните млади генерации против демографското стареене, което ерозира обществената пенсионна система. Освен тази обществена функционалност, вторият дирек извършва и значима икономическа функционалност. Натрупаните във фондовете " дълги " пари са значим запас за вложения в стопанската система и инфраструктурата, за дългово финансиране на страната и общините. Друг е въпросът по какъв начин използваме в България този запас. Благодарение на наложителното в допълнение обезпечаване в универсалните и професионалните пенсионни фондове има към 13 милиарда лв., които принадлежат на към 4 млн. души. В комерсиалните банки има към 60 милиарда лв. персонални спестявания, които принадлежат на към 15 на 100 от популацията, останалите нямат нищо или са длъжници.
Според Вас за какво има съществено разминаване в плановете за бъдещата втора пенсия на работната група към МТСП и на асоциацията на частните пенсионни фондове? Според концепцията на МТСП през 2041 година мъж, осигурявал се през целия си трудов живот на максимума, ще получи пожизнена втора пенсия от 615 лева, а съгласно сметките на фондовете лице, осигурявало се на максимума, ще получи също през 2041 година 1070 лева Разликата не е ли прекомерно огромна?
Краткият отговор е, че са употребявани разнообразни допускания. Например през 2016 година, когато асоциацията показа изчисленията си, тя е прогнозния оптимален застрахователен приход (МОД) от Актюерския отчет за 2016 година на Национален осигурителен институт, до момента в който в изчисленията в сегашната идея, оповестена от МТСП, допускането е за 2 на 100 годишно повишаване на оптималния застрахователен приход за интервала след 2018 година Не знаем на каква база е направена тази прогноза. Но в случай че МОД нараства единствено с 2 на 100, а междинният застрахователен приход нараства с 5 - 6 на 100, тогава се получава, че в дълготраен проект той ще изпревари нормативно определяния МОД, което е безсмислица.
По-внимателното вглеждане в сметките в концепцията ме накара да направя няколко калкулации и инспекции, от които най-малко за мен, излиза наяве, че в нея не е употребен действителният оптимален застрахователен приход за съответната година или може би сметките са правени за повърхностен интервал на обезпечаване - гадаем. Ще ви дам образец: през 2002 година МОД е 850 лева, а вноската в повсеместен фонд е 2 на 100 - в парично изражение 17 лева Това значи, че годишната сума на вноските би била брутно 204 лева В същото време в изчисленията към концепцията е написано, че натрупването за тази година е 131 лева Няма по какъв начин това да е допустимо при цялостно обезпечаване, междинна рентабилност от 4.3 на 100 и такси за тази година от 5 на 100 от всяка вноска и 1 на 100 от активите капиталова. Такова понижение е невероятно. Същото се отнася и до идващите години. Особено набиваща се на очи е обстановката през 2007 и 2008 година За 2008 година МОД е 2000 лева, а вноската 5 на 100 или 100 лева Абсолютно невероятно е при 1200 лева бруто вноски годишно повишаването на самостоятелната партида по отношение на 2007 година да е единствено 270 лева, без въобще да отчитаме фактора рентабилност.
Има и други проблеми в изчисленията към концепцията - да вземем за пример употребена е една и съща възраст за пенсиониране и за 2021, и за 2045 година Това е неточно, тъй като в КСО ясно е казано по какъв начин ще нараства възрастта за пенсиониране през идващите години, като се чака през 2041 година тя да е 65 година и даже по-висока. Ако се употребява тази възраст за пенсиониране, при насъбрана сума от 108 452 лева, както е обещано в приложението на концепцията, първата пенсия на мъжете би следвало да е 748, а не 615 лева
Накратко - има неразбираеми параметри в изчисленията към концепцията, а също и разминавания. Редно е да попитате Министерството на обществената политика за тези разлики. Важно е да не се заблуждава обществеността и да не се насажда отношение и неуравновесеност. Законодателят и обществото би трябвало да образуват своето мнение на база на точна и тествана информация.
Какво е мнението Ви за препоръчаните разнообразни разновидности за погашение на втората пенсия - като еднократна сума, от време на време заплащане, пожизнена пенсия? Одобрявате ли прага от 20%, който ще бъде решителен за това какъв вид пенсия ще получи обезпеченото лице?
В концепцията на МТСП е селекциониран подобаващ и уравновесен портфейл от пенсионни артикули. До огромна степен те подхождат на персоналните желания на хората. Правилно пожизнената пенсия е посочена като водеща, тъй като концепцията на пенсионната промяна от 2000 година бе пенсията от повсеместен фонд да се получава редом с пенсията от Национален осигурителен институт до края на живота. Посоченият предел от 20 на 100 от пенсията за застрахователен стаж и възраст е допустим. Добро е също и предлагането пожизнените пенсии да се актуализират един път годишно, както и да има пожизнени пенсии с обезпечен интервал на приемане като отбрана против ранна гибел и ниска възвръщаемост на средствата, минали във фонда за погашение на пожизнените пенсии. От позиция на персоналните финанси застраховките за пенсия не са ли по-добър и еластичен артикул, покриващ повече опасности, спрямо доброволното пенсионно обезпечаване?
Това са две разнообразни форми на отбрана против непредвидени опасности и бъдеща обществена неустановеност. Ако имат опция, бих предложил на хората да вземат участие и в застраховането, и в доброволното пенсионно обезпечаване. Не инцидентно законодателят е планувал данъчни облекчения поотделно и за двете форми на икономисване и отбрана. Все отново непринудено обезпечаване е по-добре контролирано - имаме институционално обособяване на пенсионния фонд от ръководещото сдружение, банка настойник, която освен съхранява активите на фонда, само че извършва и контролни функционалности, и други. То е и по-разбираемо и по-познато на хората.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ