Нова формула предвижда пенсиите да се увеличават с по-малко от сега предвиденото
Пенсиите да се усилват с по-малко от 1 юли, като се промени формулата по така наречен швейцарско предписание. Това е записано в нов разбор на Национален осигурителен институт, който показва базов и различен вид за понижаване на разноските за пенсии. Алтернативният планува пенсиите да се усилват всяка година с показателя на потребителските цени за миналата календарна година вместо със сбора от 50% от повишаването на междинния застрахователен приход и 50% от показателя на потребителските цени.
Това ще докара до по-ниски проценти на осъвременяване на пенсиите за трудова активност и ще понижи разноските за пенсии както в средносрочен, по този начин и в дълготраен проект. Процентите на осъвременяване и съотношенията на междинната пенсия към междинния застрахователен приход по години, съгласно настоящото законодателство и при разновидността на осъвременяване единствено с показателя на потребителските цени, са показани в таблицата.
При този сюжет предстоящо се утежнява щедростта на пенсионната система и коефициентът на заменяне на прихода понижава. По-ниските проценти на осъвременяване на пенсиите водят до по-нисък коефициент на заменяне. Докато при базовия сюжет съотношението на междинната пенсия към междинния застрахователен приход остава над 40,0% през целия планиран интервал, при разновидността с осъвременяване единствено с показателя на потребителските цени коефициентът на заменяне понижава до към 38%, като разликата с базовия сюжет в средата на интервала е над 6 прочие п. Разходите за пенсии са доста по-ниски от тези в базовия сюжет. В кратковременен проект те доближават, само че не надвишават 11,0% от Брутният вътрешен продукт, а в дълготраен проект понижението е с повече от 1 прочие п. – от 10% на 8,6% от Брутният вътрешен продукт в 2040 година и от 10,5% на 9,3% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала.
При осъвременяване с показателя на потребителските цени салдото на ДОО се усъвършенства. Към 2040 година дефицитът от средства в ДОО понижава до 3,1% от Брутният вътрешен продукт, а разликата с базовия сюжет доближава 1,6 прочие п. В края на прогнозния интервал дефицитът на ДОО е с към 1,4% от Брутният вътрешен продукт по-малък спрямо базовия случай. Размерът на прехвърлянето от държавния бюджета за покриване на дефицита от средства, който до 2027 година се чака да надвиши 48% от общите разноски, понижава до към 44% в 2027 година, като до 2040 година приходите от осигурителни вноски за фонд " Пенсии “ ще покриват 67%, а в края на интервала 62% от разноските за пенсии за трудова активност на ДОО, се споделя в разбора.
Другият вид е да са увеличи размерът на осигурителната вноска за фонд " Пенсии “. При този вид е направено допускане, че осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 година лица се усилва от началото на 2025 година с един процентен пункт до 15,8%. Увеличението на осигурителната вноска продължава с по 1 процентен пункт на всеки 5 години до постигане на 19,8% от осигурителния приход в 2045 година или с 5 прочие п. по-висока от вноската в базовия вид, направен съгласно настоящото законодателство.
Ефектът от нарастването на осигурителната вноска върху приходите на ДОО е забележителен. Още през 2025 година приходите в ДОО нарастват от 6,4% на 6,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на интервала приходите от осигурителни вноски доближават 7,7% от Брутният вътрешен продукт, при 6,2% в базовия сюжет. Балансът на ДОО, макар че остава негативен, понижава до 3,3% от Брутният вътрешен продукт в средата на прогнозния интервал, като разликата с разновидността по настоящо законодателство в 2045 година доближава 1,5 прочие п. и остава непрекъсната до 2070 година
Най-съществено въздействие върху резултатите от новата дълготрайна прогноза за финансовото положение на ДОО оказват политиките във връзка с размерите на пенсиите, извършени през последните години, които доведоха до възстановяване на тяхната адекватност, само че и до доста нарастване на разноските за пенсии както в номинално изражение, по този начин и като дял от Брутният вътрешен продукт.
Влошаване на салдото на ДОО
Въпреки по-благоприятните демографски и макроикономически допускания в новата прогноза, в дълготраен проект се следи утежняване на салдото на ДОО като % от Брутният вътрешен продукт спрямо актюерския отчет от 2019 година Най-голяма е разликата в резултатите през първата половина на прогнозния интервал. Още в 2024 година предстоящият дефицит от средства в ДОО е в размер на 5,5% от Брутният вътрешен продукт, при прогноза за 3% в предходния отчет. В съпоставяне с 2019 година, през 2022 година междинната пенсия доближи 674,54 лева и регистрира растеж от над 76%. За същия интервал и минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст, и оптималният размер на получаваните една или повече пенсии (т.нар. " таван “), набъбнаха над два пъти. От под 39% през 2019 година, междинната пенсия доближи до близо 52% от междинния брутен застрахователен приход за страната през 2022 година От друга страна обаче, по-голямата част от разноските, нужни за тези ограничения, бяха финансирани посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от лични доходи на осигурителната система, показват специалистите от Национален осигурителен институт.
Неизбежно се получи по този начин, че разривът сред приходите и разноските в ДОО се усили, също както и зависимостта на ДОО от държавния бюджет. През 2023 година, в която се демонстрираха с цялост резултатите от подхванатите ограничения с непрекъснат темперамент, брутният коефициент на заменяне се усили до 55%, само че делът на прехвърлянето от централния бюджет за покриване на дефицита от средства доближи 5,3% от Брутният вътрешен продукт, към този момент над равнището от 2015 година
Прогнозите демонстрират, че и в средносрочен, и в дълготраен проект, при параметрите на настоящото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства. Стойностите на бюджетните индикатори в Закона за бюджета на ДОО за 2024 година допускат, че делът на прехвърлянето от централния бюджет за покриване на дефицита от средства може да доближи 5,5% от Брутният вътрешен продукт, а през идващите три години да надвиши 6,0%. В дълготраен проект до 2070 година, дефицитът в ДОО ще се резервира на равнища от към 5% от Брутният вътрешен продукт. Тези стойности са планирани и зависят от съответните демографски параметри и стопански условия, само че те ясно показват, че проблемите пред финансовата резистентност на ДОО няма да изгубят новост.
Мерки
Въведените през 2015 година по-строги условия за придобиване право на пенсия за трудова активност и разпоредбите за пресмятане и осъвременяване на пенсиите ще смекчат последствията от демографското застаряване върху разноските за пенсии, само че няма изцяло да ги лимитират. При параметрите на настоящото законодателство, разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще нарастват и ще надвишават 11% през идващите няколко години. След това те стартират едва да понижават, само че остават трайно на равнища сред 10% и 11% за целия планиран интервал. Подобна динамичност се обуславя от следните две групи аргументи:
По-строгите условия за достъп до пенсия, водещи до дълготрайно понижаване броя на пенсионерите - до 2037 година законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд би трябвало да доближи 65 години и за мъжете, и за дамите, а още през 2027 година изискуемият застрахователен стаж да бъде 37 години за дамите и 40 години за мъжете. Затова и се предвижда, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова активност ще понижава, като от към 1 971 400 лица през 2023 година, през 2070 година броят им ще доближи 1 677 800 лица.
Пенсионната формула и механизмът за осъвременяване на пенсиите, водещи до дълготрайно понижаване на щедростта на пенсионната система - прогнозите демонстрират, че от сегашните си равнища от към 55%, в идващите десетилетия междинната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от междинния брутен застрахователен приход, достигайки до към 43-44%. Причините за това са главно три. От една страна, при пресмятане на размера на пенсията се взема персоналният застрахователен приход за целия интервал след 1999 година, а освен за годините, в които той е най-голям. Също по този начин би трябвало да се уточни настоящото предписание за осъвременяване на пенсиите, което в условия на ниска инфлация и сдържан растеж на осигурителния приход води до това пенсиите да нарастват с по-бавни темпове от повишаването на междинния застрахователен приход.
Не на последно място, би трябвало да се вземат поради и наредбите за понижаване на персоналния застрахователен приход при пресмятане размера на пенсията за лицата, родени след 31 декември 1959 година и обезпечени и в ДОО, и в УнПФ, все още на практикуване на правото им пенсия от първия дирек.
Повишаването на броя на годините в обезпечаване преди практикуване право на пенсия сигурно ще се отрази благоприятно не единствено върху дълготрайното финансово положение на ДОО, само че и върху адекватността на пенсиите. Но следва да се има поради, че процесът на повишаване на пенсионната възраст и изискуемия стаж за обезпечените лица от трета категория труд към момента не е приключил и по тази причина въвеждането на още по-строги условия за пенсиониране съществено ще влошат достъпа им до пенсия. Това обаче не анулира потребността от обзор на някои съществуващи разпореждания, които водят до увеличение на междинната дълготрайност на приемане на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг интервал на обезпечаване, т.е. да подхождат на по-голям застрахователен принос.
Обвързването на равнището на отбрана от ДОО с действителния застрахователен принос ще има позитивен резултат върху финансовото положение на системата, само че ще изостри казуса с адекватността на пенсиите, написа Pariteni.bg. Този въпрос не следва по никакъв метод да бъде подценяван, доколкото съгласно дълготрайните прогнози за положението на ДОО, щедростта на пенсионната система ще понижава.
Това ще докара до по-ниски проценти на осъвременяване на пенсиите за трудова активност и ще понижи разноските за пенсии както в средносрочен, по този начин и в дълготраен проект. Процентите на осъвременяване и съотношенията на междинната пенсия към междинния застрахователен приход по години, съгласно настоящото законодателство и при разновидността на осъвременяване единствено с показателя на потребителските цени, са показани в таблицата.
При този сюжет предстоящо се утежнява щедростта на пенсионната система и коефициентът на заменяне на прихода понижава. По-ниските проценти на осъвременяване на пенсиите водят до по-нисък коефициент на заменяне. Докато при базовия сюжет съотношението на междинната пенсия към междинния застрахователен приход остава над 40,0% през целия планиран интервал, при разновидността с осъвременяване единствено с показателя на потребителските цени коефициентът на заменяне понижава до към 38%, като разликата с базовия сюжет в средата на интервала е над 6 прочие п. Разходите за пенсии са доста по-ниски от тези в базовия сюжет. В кратковременен проект те доближават, само че не надвишават 11,0% от Брутният вътрешен продукт, а в дълготраен проект понижението е с повече от 1 прочие п. – от 10% на 8,6% от Брутният вътрешен продукт в 2040 година и от 10,5% на 9,3% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала.
При осъвременяване с показателя на потребителските цени салдото на ДОО се усъвършенства. Към 2040 година дефицитът от средства в ДОО понижава до 3,1% от Брутният вътрешен продукт, а разликата с базовия сюжет доближава 1,6 прочие п. В края на прогнозния интервал дефицитът на ДОО е с към 1,4% от Брутният вътрешен продукт по-малък спрямо базовия случай. Размерът на прехвърлянето от държавния бюджета за покриване на дефицита от средства, който до 2027 година се чака да надвиши 48% от общите разноски, понижава до към 44% в 2027 година, като до 2040 година приходите от осигурителни вноски за фонд " Пенсии “ ще покриват 67%, а в края на интервала 62% от разноските за пенсии за трудова активност на ДОО, се споделя в разбора.
Другият вид е да са увеличи размерът на осигурителната вноска за фонд " Пенсии “. При този вид е направено допускане, че осигурителната вноска за пенсия за родените след 1959 година лица се усилва от началото на 2025 година с един процентен пункт до 15,8%. Увеличението на осигурителната вноска продължава с по 1 процентен пункт на всеки 5 години до постигане на 19,8% от осигурителния приход в 2045 година или с 5 прочие п. по-висока от вноската в базовия вид, направен съгласно настоящото законодателство.
Ефектът от нарастването на осигурителната вноска върху приходите на ДОО е забележителен. Още през 2025 година приходите в ДОО нарастват от 6,4% на 6,7% от Брутният вътрешен продукт. В края на интервала приходите от осигурителни вноски доближават 7,7% от Брутният вътрешен продукт, при 6,2% в базовия сюжет. Балансът на ДОО, макар че остава негативен, понижава до 3,3% от Брутният вътрешен продукт в средата на прогнозния интервал, като разликата с разновидността по настоящо законодателство в 2045 година доближава 1,5 прочие п. и остава непрекъсната до 2070 година
Най-съществено въздействие върху резултатите от новата дълготрайна прогноза за финансовото положение на ДОО оказват политиките във връзка с размерите на пенсиите, извършени през последните години, които доведоха до възстановяване на тяхната адекватност, само че и до доста нарастване на разноските за пенсии както в номинално изражение, по този начин и като дял от Брутният вътрешен продукт.
Влошаване на салдото на ДОО
Въпреки по-благоприятните демографски и макроикономически допускания в новата прогноза, в дълготраен проект се следи утежняване на салдото на ДОО като % от Брутният вътрешен продукт спрямо актюерския отчет от 2019 година Най-голяма е разликата в резултатите през първата половина на прогнозния интервал. Още в 2024 година предстоящият дефицит от средства в ДОО е в размер на 5,5% от Брутният вътрешен продукт, при прогноза за 3% в предходния отчет. В съпоставяне с 2019 година, през 2022 година междинната пенсия доближи 674,54 лева и регистрира растеж от над 76%. За същия интервал и минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст, и оптималният размер на получаваните една или повече пенсии (т.нар. " таван “), набъбнаха над два пъти. От под 39% през 2019 година, междинната пенсия доближи до близо 52% от междинния брутен застрахователен приход за страната през 2022 година От друга страна обаче, по-голямата част от разноските, нужни за тези ограничения, бяха финансирани посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от лични доходи на осигурителната система, показват специалистите от Национален осигурителен институт.
Неизбежно се получи по този начин, че разривът сред приходите и разноските в ДОО се усили, също както и зависимостта на ДОО от държавния бюджет. През 2023 година, в която се демонстрираха с цялост резултатите от подхванатите ограничения с непрекъснат темперамент, брутният коефициент на заменяне се усили до 55%, само че делът на прехвърлянето от централния бюджет за покриване на дефицита от средства доближи 5,3% от Брутният вътрешен продукт, към този момент над равнището от 2015 година
Прогнозите демонстрират, че и в средносрочен, и в дълготраен проект, при параметрите на настоящото законодателство, зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства. Стойностите на бюджетните индикатори в Закона за бюджета на ДОО за 2024 година допускат, че делът на прехвърлянето от централния бюджет за покриване на дефицита от средства може да доближи 5,5% от Брутният вътрешен продукт, а през идващите три години да надвиши 6,0%. В дълготраен проект до 2070 година, дефицитът в ДОО ще се резервира на равнища от към 5% от Брутният вътрешен продукт. Тези стойности са планирани и зависят от съответните демографски параметри и стопански условия, само че те ясно показват, че проблемите пред финансовата резистентност на ДОО няма да изгубят новост.
Мерки
Въведените през 2015 година по-строги условия за придобиване право на пенсия за трудова активност и разпоредбите за пресмятане и осъвременяване на пенсиите ще смекчат последствията от демографското застаряване върху разноските за пенсии, само че няма изцяло да ги лимитират. При параметрите на настоящото законодателство, разноските за пенсии от Брутният вътрешен продукт ще нарастват и ще надвишават 11% през идващите няколко години. След това те стартират едва да понижават, само че остават трайно на равнища сред 10% и 11% за целия планиран интервал. Подобна динамичност се обуславя от следните две групи аргументи:
По-строгите условия за достъп до пенсия, водещи до дълготрайно понижаване броя на пенсионерите - до 2037 година законоустановената пенсионна възраст за най-масовата трета категория труд би трябвало да доближи 65 години и за мъжете, и за дамите, а още през 2027 година изискуемият застрахователен стаж да бъде 37 години за дамите и 40 години за мъжете. Затова и се предвижда, че броят на пенсионерите с пенсия за трудова активност ще понижава, като от към 1 971 400 лица през 2023 година, през 2070 година броят им ще доближи 1 677 800 лица.
Пенсионната формула и механизмът за осъвременяване на пенсиите, водещи до дълготрайно понижаване на щедростта на пенсионната система - прогнозите демонстрират, че от сегашните си равнища от към 55%, в идващите десетилетия междинната пенсия в ДОО ще замества все по-малка част от междинния брутен застрахователен приход, достигайки до към 43-44%. Причините за това са главно три. От една страна, при пресмятане на размера на пенсията се взема персоналният застрахователен приход за целия интервал след 1999 година, а освен за годините, в които той е най-голям. Също по този начин би трябвало да се уточни настоящото предписание за осъвременяване на пенсиите, което в условия на ниска инфлация и сдържан растеж на осигурителния приход води до това пенсиите да нарастват с по-бавни темпове от повишаването на междинния застрахователен приход.
Не на последно място, би трябвало да се вземат поради и наредбите за понижаване на персоналния застрахователен приход при пресмятане размера на пенсията за лицата, родени след 31 декември 1959 година и обезпечени и в ДОО, и в УнПФ, все още на практикуване на правото им пенсия от първия дирек.
Повишаването на броя на годините в обезпечаване преди практикуване право на пенсия сигурно ще се отрази благоприятно не единствено върху дълготрайното финансово положение на ДОО, само че и върху адекватността на пенсиите. Но следва да се има поради, че процесът на повишаване на пенсионната възраст и изискуемия стаж за обезпечените лица от трета категория труд към момента не е приключил и по тази причина въвеждането на още по-строги условия за пенсиониране съществено ще влошат достъпа им до пенсия. Това обаче не анулира потребността от обзор на някои съществуващи разпореждания, които водят до увеличение на междинната дълготрайност на приемане на пенсия, без това да е съпроводено с по-дълъг интервал на обезпечаване, т.е. да подхождат на по-голям застрахователен принос.
Обвързването на равнището на отбрана от ДОО с действителния застрахователен принос ще има позитивен резултат върху финансовото положение на системата, само че ще изостри казуса с адекватността на пенсиите, написа Pariteni.bg. Този въпрос не следва по никакъв метод да бъде подценяван, доколкото съгласно дълготрайните прогнози за положението на ДОО, щедростта на пенсионната система ще понижава.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ