Пенелопе Крус: Ще играя до дълбока старост
Пенелопе Крус е една от най-успешните и горещи испански актриси в Хоилувд. Тя се снима в огромни американски филми за необятна аудитория и в самостоятелни европейски фестивални продукции за ценители. Участва в реклами и благотворителни акции. И продължава да бъде в убийствено добра физическа форма на 44 години. Родена е в испанската столица Мадрид и танцува от дребна. После минава в киното и реализира международни триумфи с филмите на Педро Алмодовар и огромни холивудски блокбастъри като “Карибски пирати ”.
През 2009 година Пенелопе Крус е удостоена с премия “Оскар ” в категория “най-добра поддържаща актриса ” за осъществяването си във кино лентата на Уди Алън – “Вики, Кристина, Барселона ”. Преди осем години тя подписва брак със своя сътрудник Хавиер Бардем. Сега двамата вземат участие дружно в “Да обичаш Пабло ”, където Крус играе журналистка, която има сантиментална спекулация с фамозния наркобарон Ескобар.
– Пенелопе, неотдавна се снимахте в биографична драма за живота на Пабло Ескобар дружно със своя брачен партньор Хавиер Бардем, който извършва ролята на именития кокаинов крал от Колубмия? Как мина работният развой на кино лентата “Да обичаш Пабло ”?
– Беше едно от най-интересните ми кино прекарвания. Сценарият беше великолепен, режисурата е на равнище, ужасно се гордея, че вземам участие в този филм. Историята е толкоз вълнуваща и трагична, има принуждение и обич, възмездие и изменничество, политически интриги и интернационалните връзки. Богат филм, изработен с ентусиазъм и внимание към детайла. Наистна имам вяра, че се получи. А да работя с Хавиер, и то в подобен филм, беше чисто наслаждение.
– Каква бяхте като дребна?
– Освен, че танцувам от дребна, постоянно съм обичала да подстригвам косите на хората. Родителите ми имаха салон и се занимавах с това още откогато бях девет годишна. И до през днешния ден съм запазила тази своя пристрастеност, или по-скоро занимателно занимание. Което обаче аз си взимам насериозно, без значение от оценките на хората за моя гений в тази област. И в този момент бих подстригала всеки, който ми разреши. Наскоро си поиграх с косата на Салма Хайек, която е една от най-хубавите ми приятелки. Подстригвала съм я веднъж в нейната къща, токът беше спрял и стояхме единствено на една свещ. Ето това се споделя доверие. Радвам се, че съм съхранила детските си забавни и черти. Поне някои.
– Сега сте майка. Как се разбирате с двете си деца?
– Нищо не може да се съпостави с това да разговаряш с едно дете. Най-силните страсти, които в миналото съм изпитвала са били предизвикани от метода, по който моите деца Лео и Луна ме гледат. Да бъда майка за мен е като да виждам живота от друга позиция. Общуването с децата ме връща към моята детска среда и от дълго време отминал свят. Дори връзката ми с природата се промени, откогато родих. Виждам всичко през други, нови очи.
– Какво друго научихте за себе си през годините?
– Всяка година, всеки ден даже, пред човек се откриват благоприятни условия за персонална смяна. Но в това време си мисля, че мистериите на вътрешния свят на всеки са недостижими. Невъзможно е да знаем всичко за себе си.
– Как приемате остаряването?
– Остаряването би трябвало да се чества. В Испания изключително, всички обичаме да се усещаме млади и тематиката за навлизането във възраст въобще не е мотив за треговги и стрес.
– За какво сте признателна в живота?
– Никога не може да прекалиш с думичката “Благодаря ”. Никога. Благодарността постоянно води до позитивни неща в живота ти.
– Как решихте да заминете Америка преди години?
– Заминах с концепцията да се върна откакто вземам участие в един филм – всичко трябваше да отнеме три месеца. Но след това незабавно получих нова роля. Обичам страната си Испания, само че избирам да пребивавам в Съединени американски щати, където постоянно съм се чувствала като жител на света.
– Коя е най-голямата спънка пред триумфа?
– Страхът. Смятам, че страхът има способността да сковава индивида най-вече и да го сложи в капан, от който излизането е най-трудно. Страхът поразява толкоз доста наши решения. Не би трябвало да разрешаваме на страха да ни отнеме свободата.
– Вие се снимате постоянно при огромния испански режисьор Педро Алмодовар. Как се разви Вашето партньорство през годините?
– Педро е доста повече от другар, настойник, колаборатор. Той е главната причина аз да стана актриса. Като дребна си припомням, че се промъквах на снимачните площадки на неговите филми в Мадрид и го шпионирах. Бях на 14 години.
– Как влизахте незабелязана?
-Успявах да убедя защитата да ме пусне всякога. Стоях там към час, гледах го по какъв начин режисира и се надявах един ден той да режисира мен.
– Не сте ли му споделили?
– Не мисля. Странно е, само че постоянно не помня да му опиша тази история.
– Каква беше репутацията на Алмодовар в Испания през 80-те години на предишния век?
– Още тогава имаше славата на самоуверен и провокативен създател. Много хора бяха шокирани от нещата, които снимаше, само че още повече хора знаеха, че той основава особено кино, които ще издържи теста на времето и ще бъде третирано като съвременна испанска класика в региона на седмото изкуство. Както и стана. Без Педро моята страна щеше да бъде доста по-бедна в културно отношение. Много хора на изкуството считат, че той беше основен фактор в прехода на Испания след гибелта на Франко в средата на 70-те години на предишния век. Те не могат да си показват този развой без него и неговото творчество.
– Как се почувствахте като спечелихте премията “Оскар ”?
– Беше необикновено. Не бих споделила, че е сбъдната фантазия тъй като в никакъв случай даже не съм си и мечтала да бъда на тази сцена и да приема тази именита златна статуетка. Да върша пари като актриса беше научна фантастика за мен, какво остава за най-престижната и блестяща премия в киното. Трудно е да опиша с думи момента, в който оповестиха името ми. Вече знам, че киното е моят живот и считам да играя до дълбока напреднала възраст.
През 2009 година Пенелопе Крус е удостоена с премия “Оскар ” в категория “най-добра поддържаща актриса ” за осъществяването си във кино лентата на Уди Алън – “Вики, Кристина, Барселона ”. Преди осем години тя подписва брак със своя сътрудник Хавиер Бардем. Сега двамата вземат участие дружно в “Да обичаш Пабло ”, където Крус играе журналистка, която има сантиментална спекулация с фамозния наркобарон Ескобар.
– Пенелопе, неотдавна се снимахте в биографична драма за живота на Пабло Ескобар дружно със своя брачен партньор Хавиер Бардем, който извършва ролята на именития кокаинов крал от Колубмия? Как мина работният развой на кино лентата “Да обичаш Пабло ”?
– Беше едно от най-интересните ми кино прекарвания. Сценарият беше великолепен, режисурата е на равнище, ужасно се гордея, че вземам участие в този филм. Историята е толкоз вълнуваща и трагична, има принуждение и обич, възмездие и изменничество, политически интриги и интернационалните връзки. Богат филм, изработен с ентусиазъм и внимание към детайла. Наистна имам вяра, че се получи. А да работя с Хавиер, и то в подобен филм, беше чисто наслаждение.
– Каква бяхте като дребна?
– Освен, че танцувам от дребна, постоянно съм обичала да подстригвам косите на хората. Родителите ми имаха салон и се занимавах с това още откогато бях девет годишна. И до през днешния ден съм запазила тази своя пристрастеност, или по-скоро занимателно занимание. Което обаче аз си взимам насериозно, без значение от оценките на хората за моя гений в тази област. И в този момент бих подстригала всеки, който ми разреши. Наскоро си поиграх с косата на Салма Хайек, която е една от най-хубавите ми приятелки. Подстригвала съм я веднъж в нейната къща, токът беше спрял и стояхме единствено на една свещ. Ето това се споделя доверие. Радвам се, че съм съхранила детските си забавни и черти. Поне някои.
– Сега сте майка. Как се разбирате с двете си деца?
– Нищо не може да се съпостави с това да разговаряш с едно дете. Най-силните страсти, които в миналото съм изпитвала са били предизвикани от метода, по който моите деца Лео и Луна ме гледат. Да бъда майка за мен е като да виждам живота от друга позиция. Общуването с децата ме връща към моята детска среда и от дълго време отминал свят. Дори връзката ми с природата се промени, откогато родих. Виждам всичко през други, нови очи.
– Какво друго научихте за себе си през годините?
– Всяка година, всеки ден даже, пред човек се откриват благоприятни условия за персонална смяна. Но в това време си мисля, че мистериите на вътрешния свят на всеки са недостижими. Невъзможно е да знаем всичко за себе си.
– Как приемате остаряването?
– Остаряването би трябвало да се чества. В Испания изключително, всички обичаме да се усещаме млади и тематиката за навлизането във възраст въобще не е мотив за треговги и стрес.
– За какво сте признателна в живота?
– Никога не може да прекалиш с думичката “Благодаря ”. Никога. Благодарността постоянно води до позитивни неща в живота ти.
– Как решихте да заминете Америка преди години?
– Заминах с концепцията да се върна откакто вземам участие в един филм – всичко трябваше да отнеме три месеца. Но след това незабавно получих нова роля. Обичам страната си Испания, само че избирам да пребивавам в Съединени американски щати, където постоянно съм се чувствала като жител на света.
– Коя е най-голямата спънка пред триумфа?
– Страхът. Смятам, че страхът има способността да сковава индивида най-вече и да го сложи в капан, от който излизането е най-трудно. Страхът поразява толкоз доста наши решения. Не би трябвало да разрешаваме на страха да ни отнеме свободата.
– Вие се снимате постоянно при огромния испански режисьор Педро Алмодовар. Как се разви Вашето партньорство през годините?
– Педро е доста повече от другар, настойник, колаборатор. Той е главната причина аз да стана актриса. Като дребна си припомням, че се промъквах на снимачните площадки на неговите филми в Мадрид и го шпионирах. Бях на 14 години.
– Как влизахте незабелязана?
-Успявах да убедя защитата да ме пусне всякога. Стоях там към час, гледах го по какъв начин режисира и се надявах един ден той да режисира мен.
– Не сте ли му споделили?
– Не мисля. Странно е, само че постоянно не помня да му опиша тази история.
– Каква беше репутацията на Алмодовар в Испания през 80-те години на предишния век?
– Още тогава имаше славата на самоуверен и провокативен създател. Много хора бяха шокирани от нещата, които снимаше, само че още повече хора знаеха, че той основава особено кино, които ще издържи теста на времето и ще бъде третирано като съвременна испанска класика в региона на седмото изкуство. Както и стана. Без Педро моята страна щеше да бъде доста по-бедна в културно отношение. Много хора на изкуството считат, че той беше основен фактор в прехода на Испания след гибелта на Франко в средата на 70-те години на предишния век. Те не могат да си показват този развой без него и неговото творчество.
– Как се почувствахте като спечелихте премията “Оскар ”?
– Беше необикновено. Не бих споделила, че е сбъдната фантазия тъй като в никакъв случай даже не съм си и мечтала да бъда на тази сцена и да приема тази именита златна статуетка. Да върша пари като актриса беше научна фантастика за мен, какво остава за най-престижната и блестяща премия в киното. Трудно е да опиша с думи момента, в който оповестиха името ми. Вече знам, че киното е моят живот и считам да играя до дълбока напреднала възраст.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ