Дискусия на БТА в Гоце Делчев открои връзките на Пенчо Славейков с Неврокопския край и съвременното звучене на творчеството му
Пенчо Славейков би трябвало да бъде четен като жив създател, чиито хрумвания не престават да бъдат настоящи и през днешния ден. Около тази теза се сплотиха участниците в полемиката „ Пенчо Славейков през днешния ден “, проведена от Българската телеграфна организация в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Гоце Делчев във връзка 160-ата годишнина от рождението на поета. е част от поредност диалози, които Българска телеграфна агенция организира във всичките си 33 национални пресклуба в страната, а през декември ще бъдат систематизирани в специфичен брой на списание ЛИК.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция означи, че самодейността цели да промени метода, по който се означават юбилеите на огромните български създатели. По думите му те не би трябвало да бъдат „ вмраморявани “, а да участват непрекъснато в публичния диалог. Той обърна внимание и на връзките на Пенчо Славейков с Неврокопския край, въпреки поетът в никакъв случай да не е посещавал района. Сред тях Вълчев открои литературното другарство с Пейо Яворов – първият кмет на свободен Неврокоп, връзката с артиста Кръстьо Сарафов, роден в Либяхово, днешното село Илинден, стихотворението „ Пирин и Рила “, активността на Петко Славейков за изпращането на български книги в Неврокоп и духовната последователност с поета Борис Христов, който живее в село Лещен.
Модераторът на срещата – поетът, литературовед и книжовен критик уточни че Пенчо Славейков би трябвало да бъде възприеман като наш съвременник, а не като недостижим класик. Той напомни, че самият Славейков е употребявал понятието „ мраморосване “, с цел да подлага на критика превръщането на историческите персони в знаци без живо наличие. Според Ефтимов диалозите, проведени от Българска телеграфна агенция, дават опция да бъде показана цялата трудност на личността и творчеството на поета, а освен одобрените избрания за него като метафизичен стихотворец и основоположник на българския модернизъм.
Кметът на община Гоце Делчев дефинира самодейността като опция повече хора да преоткрият творчеството на Пенчо Славейков. Той означи, че поетът е получил самопризнание освен в България, само че и в Европа, като напомни номинацията му за Нобелова премия. Москов подчертава и върху връзките на Славейков с Неврокопския край посредством Пейо Яворов и пътуването му в Македония през 1908 година.
Председателят на Литературен клуб „ Людмил Стоянов “ изрази паника, че все по-малко младежи познават живота и творчеството на Пенчо Славейков. Той описа, че направена от него неофициална анкета измежду възпитаници, студенти и поданици на Гоце Делчев посочила, че малко на брой могат да кажат нещо за поета. Според него това е още едно доказателство за нуждата от сходни начинания. Масарлиев дефинира Славейков като един от създателите, които дружно с кръга „ Мисъл “ извеждат българската литература към европейските културни процеси, и прикани младежите да четат повече и да развиват креативните си качества.
Художникът и публицист приказва за смисъла на словото и литературата за духовното развиване на индивида. Той насърчи младежите да откриват силата на думите и означи, че Пенчо Славейков и кръгът „ Мисъл “ не престават да бъдат образец за креативна храброст. Маринов обърна внимание и на личността на Мара Белчева, която съгласно него би трябвало да бъде оценена като независим създател, а освен като спътница на Пенчо Славейков.
В полемиката се включиха и учители по български език и литература от Гоце Делчев. Преподавателят в Неврокопската професионална гимназия „ Димитър Талев “ означи, че учениците би трябвало да бъдат насърчавани да откриват концепциите в творчеството на Пенчо Славейков, а освен да усвояват литературни избрания. Тя напомни думите на литературния историк Боян Пенев, че поетът е „ живял като чужденец измежду нас “ и е „ нашата жива съвест “, и акцентира, че смелостта му да пази личните си естетически възгледи го прави настоящ и през днешния ден.
Учителят по български език и литература във Второ главно учебно заведение „ Гоце Делчев “ показа, че се стреми да показва създателите първо като персони, а по-късно като класици. По думите ѝ, когато учениците опознаят житейския път и човешките прекарвания на Пенчо Славейков, творби като „ Неразделни “ стават доста по-близки и разбираеми за тях. Тя акцентира, че задачата на литературата е освен да дава познания, само че и да възпитава полезности.
В диалога присъединяване взе и ученичката от Неврокопската професионална гимназия „ Димитър Талев “ Габриела Синанова, която показа, че точно „ Неразделни “ е творбата, което я е предиздвикало да се замисли за силата на любовта и доверието. Според нея, макар цифровата среда, същинските човешки усеща не могат да бъдат сменени от общуването в обществените мрежи.
Инициативата се организира във всички 33 национални пресклуба на Агенцията в страната. Първата среща диалог, отдадена на Пенчо Славейков, бе в родния му град на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. Такива диалози се състояха в,,,,,,,,,,,,,,, и.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция означи, че самодейността цели да промени метода, по който се означават юбилеите на огромните български създатели. По думите му те не би трябвало да бъдат „ вмраморявани “, а да участват непрекъснато в публичния диалог. Той обърна внимание и на връзките на Пенчо Славейков с Неврокопския край, въпреки поетът в никакъв случай да не е посещавал района. Сред тях Вълчев открои литературното другарство с Пейо Яворов – първият кмет на свободен Неврокоп, връзката с артиста Кръстьо Сарафов, роден в Либяхово, днешното село Илинден, стихотворението „ Пирин и Рила “, активността на Петко Славейков за изпращането на български книги в Неврокоп и духовната последователност с поета Борис Христов, който живее в село Лещен.
Модераторът на срещата – поетът, литературовед и книжовен критик уточни че Пенчо Славейков би трябвало да бъде възприеман като наш съвременник, а не като недостижим класик. Той напомни, че самият Славейков е употребявал понятието „ мраморосване “, с цел да подлага на критика превръщането на историческите персони в знаци без живо наличие. Според Ефтимов диалозите, проведени от Българска телеграфна агенция, дават опция да бъде показана цялата трудност на личността и творчеството на поета, а освен одобрените избрания за него като метафизичен стихотворец и основоположник на българския модернизъм.
Кметът на община Гоце Делчев дефинира самодейността като опция повече хора да преоткрият творчеството на Пенчо Славейков. Той означи, че поетът е получил самопризнание освен в България, само че и в Европа, като напомни номинацията му за Нобелова премия. Москов подчертава и върху връзките на Славейков с Неврокопския край посредством Пейо Яворов и пътуването му в Македония през 1908 година.
Председателят на Литературен клуб „ Людмил Стоянов “ изрази паника, че все по-малко младежи познават живота и творчеството на Пенчо Славейков. Той описа, че направена от него неофициална анкета измежду възпитаници, студенти и поданици на Гоце Делчев посочила, че малко на брой могат да кажат нещо за поета. Според него това е още едно доказателство за нуждата от сходни начинания. Масарлиев дефинира Славейков като един от създателите, които дружно с кръга „ Мисъл “ извеждат българската литература към европейските културни процеси, и прикани младежите да четат повече и да развиват креативните си качества.
Художникът и публицист приказва за смисъла на словото и литературата за духовното развиване на индивида. Той насърчи младежите да откриват силата на думите и означи, че Пенчо Славейков и кръгът „ Мисъл “ не престават да бъдат образец за креативна храброст. Маринов обърна внимание и на личността на Мара Белчева, която съгласно него би трябвало да бъде оценена като независим създател, а освен като спътница на Пенчо Славейков.
В полемиката се включиха и учители по български език и литература от Гоце Делчев. Преподавателят в Неврокопската професионална гимназия „ Димитър Талев “ означи, че учениците би трябвало да бъдат насърчавани да откриват концепциите в творчеството на Пенчо Славейков, а освен да усвояват литературни избрания. Тя напомни думите на литературния историк Боян Пенев, че поетът е „ живял като чужденец измежду нас “ и е „ нашата жива съвест “, и акцентира, че смелостта му да пази личните си естетически възгледи го прави настоящ и през днешния ден.
Учителят по български език и литература във Второ главно учебно заведение „ Гоце Делчев “ показа, че се стреми да показва създателите първо като персони, а по-късно като класици. По думите ѝ, когато учениците опознаят житейския път и човешките прекарвания на Пенчо Славейков, творби като „ Неразделни “ стават доста по-близки и разбираеми за тях. Тя акцентира, че задачата на литературата е освен да дава познания, само че и да възпитава полезности.
В диалога присъединяване взе и ученичката от Неврокопската професионална гимназия „ Димитър Талев “ Габриела Синанова, която показа, че точно „ Неразделни “ е творбата, което я е предиздвикало да се замисли за силата на любовта и доверието. Според нея, макар цифровата среда, същинските човешки усеща не могат да бъдат сменени от общуването в обществените мрежи.
Инициативата се организира във всички 33 национални пресклуба на Агенцията в страната. Първата среща диалог, отдадена на Пенчо Славейков, бе в родния му град на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. Такива диалози се състояха в,,,,,,,,,,,,,,, и.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ