Пенчо Славейков е голяма, но слабо позната фигура в българската литература, каза литературоведът Йордан Ефтимов в Хасково
Пенчо Славейков е огромна, само че едва позната фигура в българската литература. Всички знаят името му, само че малко са чели повече негови произведения. Така е с „ Кървава ария “, която е по този начин да се каже „ емблемата “ за нечетено произведение - всички знаят, че има такава творба и съвсем никой не я е чел. Това заключи поетът, литературовед и книжовен критик Йордан Ефтимов на среща диалог в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Хасково. Тя бе отдадена на 160-годишнината от рождението на Славейков и е проведена от Българска телеграфна агенция под мотото „ Пенчо Славейков през днешния ден “.
Това е втора подред акция, обвързвана с българската литература след тази, която Българска телеграфна агенция провежда за Алеко Константинов и неговия „ Бай Ганьо “ преди две години, напомни Ефтимов, който бе модератор на полемиката.
Големият проблем е: толкоз ли е елитарен, и сложен, и комплициран, и метафизичен Славейков?, попита Ефтимов. Как да преподадем непознати като че ли на нашето време метафизичен хрумвания, които участват в неговите творби? Но това е единствено дребна част от проблемите, които могат да бъдат повдигнати и да бъдат разисквани по отношение на фигурата на Пенчо Славейков. Той е, популярност богу, един същински интелектуалец с фамозни публицистични текстове, уточни литературоведът.
Пенчо Славейков в последните години е обгрижван много по-малко, може да се каже, и то тъкмо като журналист не е разпространяван, означи още Ефтимов. Той цитира и свои диалози с преподаватели в междинни учебни заведения, които му споделяли, че творчеството на Славейков е мъчно разбираемо от възпитаниците им.
Ефтимов напомни, че Славейков е първият български създател, препоръчан за Нобелова премия и не трябва да се не помни, че гибелта го застига в чужбина, откакто преди този момент е уволнен като шеф на Народната библиотека точно тъй като негов политически конкурент е министърът на националното просвещение.
Литературният критик Недялко Бакалов се съгласи с Ефтимов, като разви тезата, че Пенчо Славейков е може би характерен образец за това, което сме свикнели да назоваваме „ класик “ – създател, за който мнозина приказват, само че който съвсем никой ни чете. Бакалов цитира подредба на огромните български поети, направена от проф. Иван Станков. За него Ботев е гениалният стихотворец, Вазов е националният стихотворец, Яворов е международният стихотворец, а Славейков – националният стихотворец.
Филологът и книжовник Левент Халил се включи в полемиката в Хасково и сподели издание от поредицата „ Всемирна библиотека “ на родоначалника на актуалното българско книгоиздаване, роденият в Хасково Александър Паскалев (1979 – 1946 г.). Антологията е озаглавена „ Немски поети “ и съдържа преведени от Славейков стихове.
Халил отбрани изказванието, че въздействие от Славейков е останало и в актуалната българска литература, като уточни за ослепителен образец стихосбирката на Ивайло Иванов „ Нов сън за благополучие “. Той обърна внимание и на това, че измежду лауреатите на Националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет “, който се състои в Хасково, е Сирма Данова, завоюва премията „ Бронзов Пегас “ в раздел „ Критика “ преди няколко години, точно с книга за Пенчо Славейков.
Това даде мотив на модератора Ефтимов да си спомни, че „ Островът на блажените “ на Славейков е бил един от източници му на ентусиазъм при съставянето на сборниците „ Българска христоматия “ и „ Българска антология “ в съавторство.
Дългогодишният главен уредник и „ мотор “ на самия конкурс „ Южна пролет “ - поетесата Ели Видева, сподели в отговор на въпрос, че събиращите се за литературните дни в Хасково създатели на първи книги не загатват постоянно името на Пенчо Славейков в диалозите между тях. Според нея повода е, че той се оказва за тази млада възраст много неясен - има хрумвания, които той носи, само че те са по-странни от това, което са привикнали младежите да имат към себе си.
Видева описа, че самата тя като ученичка в 11 клас не е съумяла да дочете „ Кървава ария “ и се е върнала към поемата години по-късно. Славейков се възприема мъчно не толкоз поради самата философия, а поради елитарния метод, по който я сервира, счита Видева.
Гости на полемиката бяха и възпитаници от Езикова гимназия „ Проф. доктор Асен Златаров “ в Хасково, които споделиха, че изучаваната в седми клас балада „ Неразделни “ им подхожда. Те се похвалиха, че учреденият предходната година книжовен клуб към този момент е издал своята първата книга, в която членовете им са съавтори и тя е била публикувана измежду техни връстници в други учебни заведения с благотворителна цел.
Ръководителят на учениците в клуба, преподавателят по български език и литература Жанета Матанова показа, че нейният персонален опит с поета датира от кандидат-студентския изпит, когато се паднала тематиката „ Човекът в творчеството на Пенчо Славейков “. Бях удовлетворена след изписани със самочувствие 14 страници. Впоследствие видях оценката си – добър 4 и бях шокирана, описа Матанова.
Това е втора подред акция, обвързвана с българската литература след тази, която Българска телеграфна агенция провежда за Алеко Константинов и неговия „ Бай Ганьо “ преди две години, напомни Ефтимов, който бе модератор на полемиката.
Големият проблем е: толкоз ли е елитарен, и сложен, и комплициран, и метафизичен Славейков?, попита Ефтимов. Как да преподадем непознати като че ли на нашето време метафизичен хрумвания, които участват в неговите творби? Но това е единствено дребна част от проблемите, които могат да бъдат повдигнати и да бъдат разисквани по отношение на фигурата на Пенчо Славейков. Той е, популярност богу, един същински интелектуалец с фамозни публицистични текстове, уточни литературоведът.
Пенчо Славейков в последните години е обгрижван много по-малко, може да се каже, и то тъкмо като журналист не е разпространяван, означи още Ефтимов. Той цитира и свои диалози с преподаватели в междинни учебни заведения, които му споделяли, че творчеството на Славейков е мъчно разбираемо от възпитаниците им.
Ефтимов напомни, че Славейков е първият български създател, препоръчан за Нобелова премия и не трябва да се не помни, че гибелта го застига в чужбина, откакто преди този момент е уволнен като шеф на Народната библиотека точно тъй като негов политически конкурент е министърът на националното просвещение.
Литературният критик Недялко Бакалов се съгласи с Ефтимов, като разви тезата, че Пенчо Славейков е може би характерен образец за това, което сме свикнели да назоваваме „ класик “ – създател, за който мнозина приказват, само че който съвсем никой ни чете. Бакалов цитира подредба на огромните български поети, направена от проф. Иван Станков. За него Ботев е гениалният стихотворец, Вазов е националният стихотворец, Яворов е международният стихотворец, а Славейков – националният стихотворец.
Филологът и книжовник Левент Халил се включи в полемиката в Хасково и сподели издание от поредицата „ Всемирна библиотека “ на родоначалника на актуалното българско книгоиздаване, роденият в Хасково Александър Паскалев (1979 – 1946 г.). Антологията е озаглавена „ Немски поети “ и съдържа преведени от Славейков стихове.
Халил отбрани изказванието, че въздействие от Славейков е останало и в актуалната българска литература, като уточни за ослепителен образец стихосбирката на Ивайло Иванов „ Нов сън за благополучие “. Той обърна внимание и на това, че измежду лауреатите на Националния конкурс за дебютна литература „ Южна пролет “, който се състои в Хасково, е Сирма Данова, завоюва премията „ Бронзов Пегас “ в раздел „ Критика “ преди няколко години, точно с книга за Пенчо Славейков.
Това даде мотив на модератора Ефтимов да си спомни, че „ Островът на блажените “ на Славейков е бил един от източници му на ентусиазъм при съставянето на сборниците „ Българска христоматия “ и „ Българска антология “ в съавторство.
Дългогодишният главен уредник и „ мотор “ на самия конкурс „ Южна пролет “ - поетесата Ели Видева, сподели в отговор на въпрос, че събиращите се за литературните дни в Хасково създатели на първи книги не загатват постоянно името на Пенчо Славейков в диалозите между тях. Според нея повода е, че той се оказва за тази млада възраст много неясен - има хрумвания, които той носи, само че те са по-странни от това, което са привикнали младежите да имат към себе си.
Видева описа, че самата тя като ученичка в 11 клас не е съумяла да дочете „ Кървава ария “ и се е върнала към поемата години по-късно. Славейков се възприема мъчно не толкоз поради самата философия, а поради елитарния метод, по който я сервира, счита Видева.
Гости на полемиката бяха и възпитаници от Езикова гимназия „ Проф. доктор Асен Златаров “ в Хасково, които споделиха, че изучаваната в седми клас балада „ Неразделни “ им подхожда. Те се похвалиха, че учреденият предходната година книжовен клуб към този момент е издал своята първата книга, в която членовете им са съавтори и тя е била публикувана измежду техни връстници в други учебни заведения с благотворителна цел.
Ръководителят на учениците в клуба, преподавателят по български език и литература Жанета Матанова показа, че нейният персонален опит с поета датира от кандидат-студентския изпит, когато се паднала тематиката „ Човекът в творчеството на Пенчо Славейков “. Бях удовлетворена след изписани със самочувствие 14 страници. Впоследствие видях оценката си – добър 4 и бях шокирана, описа Матанова.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ