Пенчо Славейков съчетава модернизирането на българската култура със съхраняването на нейната специфика, каза литературоведът Йордан Ефтимов
Пенчо Славейков е една от основните фигури, които в края на XIX и началото на XX век се стремят по едно и също време да модернизират българската просвета и да запазят нейната специфичност. Това сподели поетът, литературовед и книжовен критик Йордан Ефтимов по време на, част от самодейността на Българска телеграфна агенция, отдадена на 160-ата годишнина от рождението на тревненския стихотворец и на българския модернизъм. Инициативата на Българска телеграфна агенция продължава в Националния пресклуб на организацията в Казанлък тъкмо в деня на четвъртата година от неговото разкриване в освежен тип и по време на Празниците на розата.
Ефтимов уточни, че самодейността е част от поредност от срещи в националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в страната, чиято цел е да сложи акцент освен върху личността и творчеството на Пенчо Славейков, само че и върху българския модернизъм, както и върху културния продан сред България и Европа.
По думите му във всички диалози от поредицата значима тематика е отношението на Славейков към българския фолклор. Литературоведът напомни публикацията на поета „ Българската национална ария “, в която той дефинира националния талант като непостижим и акцентира смисъла на националното творчество за развиването на българската литература.
„ Изключително значимо за актуалните създатели е да усетят духа на своя народ “, означи Ефтимов. Според него обаче е належащо да се търсят по-конкретни отговори на въпросите какво тъкмо е разбирал Славейков под „ национален дух “, какво е откривал в националната ария и по какъв начин е съумял да съчетае европейските литературни въздействия с претекстовете, героите и сюжетите на българския фолклор.
Йордан Ефтимов изрази мнение, че до момента тематиката е била обсъждана най-вече в университетски среди, а по-рядко в необятен обществен подтекст. Според него по-голямо внимание заслужава и въпросът за връзките сред Пенчо Славейков и останалите представители на българския модернизъм.
Литературоведът уточни още, че при предходна полемика от поредицата в Стара Загора е бил подложен въпросът за въздействието на Славейков върху Гео Милев. По думите му интерес съставлява повода точно Славейков да бъде възприеман от Гео Милев като нравствен преподавател в полето на културата.
Ефтимов обърна внимание и на връзките сред литературата и другите изкуства. Той означи смисъла на Казанлък като град с богати обичаи във образните изкуства и изрази вяра, че по време на полемиката ще бъдат направени нови връзки сред творчеството на Пенчо Славейков и достиженията на българските художници.
„ Много по-важно е да приказваме за концепциите и за взаимоотношенията сред създатели от другите изкуства “, сподели още Йордан Ефтимов.
Ефтимов уточни, че самодейността е част от поредност от срещи в националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в страната, чиято цел е да сложи акцент освен върху личността и творчеството на Пенчо Славейков, само че и върху българския модернизъм, както и върху културния продан сред България и Европа.
По думите му във всички диалози от поредицата значима тематика е отношението на Славейков към българския фолклор. Литературоведът напомни публикацията на поета „ Българската национална ария “, в която той дефинира националния талант като непостижим и акцентира смисъла на националното творчество за развиването на българската литература.
„ Изключително значимо за актуалните създатели е да усетят духа на своя народ “, означи Ефтимов. Според него обаче е належащо да се търсят по-конкретни отговори на въпросите какво тъкмо е разбирал Славейков под „ национален дух “, какво е откривал в националната ария и по какъв начин е съумял да съчетае европейските литературни въздействия с претекстовете, героите и сюжетите на българския фолклор.
Йордан Ефтимов изрази мнение, че до момента тематиката е била обсъждана най-вече в университетски среди, а по-рядко в необятен обществен подтекст. Според него по-голямо внимание заслужава и въпросът за връзките сред Пенчо Славейков и останалите представители на българския модернизъм.
Литературоведът уточни още, че при предходна полемика от поредицата в Стара Загора е бил подложен въпросът за въздействието на Славейков върху Гео Милев. По думите му интерес съставлява повода точно Славейков да бъде възприеман от Гео Милев като нравствен преподавател в полето на културата.
Ефтимов обърна внимание и на връзките сред литературата и другите изкуства. Той означи смисъла на Казанлък като град с богати обичаи във образните изкуства и изрази вяра, че по време на полемиката ще бъдат направени нови връзки сред творчеството на Пенчо Славейков и достиженията на българските художници.
„ Много по-важно е да приказваме за концепциите и за взаимоотношенията сред създатели от другите изкуства “, сподели още Йордан Ефтимов.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ