Повече психолози в училище ще решават проблема с агресията
Пекселс
Поредната стъпка, която МОН подхваща, с цел да се оправи с експанзията измежду учениците, е увеличение на броя на учебните психолози и педагогичен съветници. Дали обаче това единствено по себе си ще реши казуса без да се осмисли, регламентира и подсигурява достоверното включване на учебните психолози в активността на учебните заведения и без да се реформира самото учебно заведение. В рубриката " Всичко за образованието " на БНР по тематиката приказва Анет Маринова, учебна психоложка в столичното 23 СУ " Фредерик Жолио-Кюри ", и Светлана Кирякова – в провинциално учебно заведение.
С какво се занимават сега учебните психолози и с какво би трябвало да се занимават?
Анет Маринова: В краищата на, по какъв начин да кажа, на главните провокации в системата - в тези две крайни точки се намират учебните психолози. Върху един учебен психолог може да е струпана цялата поддръжка, форми за поддръжка, които учебните заведения би трябвало да осъществят, т.е. един психолог е претрупан с такава активност, в това число административна, да дава отговор за подкрепата…
…Какво значи това - написа документи, попълня формуляри?
А. М.: Да, тъй като в това поле има извънредно напреднал развой във връзка с децата със специфични просветителни потребности и психолозите са там, имат едни графици, занимават се с тези деца, сходно на дневните центрове се получава. Този кабинет на психолога се запълва с подобен вид часове.
На другия край е това, което е другото предизвикателство в системата – глобите на учениците – и психологът е включен и нормативно, само че и да не е нормативно, в системата. Директорите, управлението го включва във връзка с глобите на учениците, от което произтичат други проблеми и въпроси. И има едно трето, една трета област, то е къде в мозъка на шефа се настанява психологът.
Защото доста постоянно сътрудниците извършват всякаква работа, обвързвана със запълване на дупки в институцията, заменяне на учители, ден на гения, квесторство, основни наряди, всевъзможни действия, които не са свойствени за този тип експерти, което е много объркващо от позиция и на децата, и на самите сътрудници, които мъчно си намират място.
Светлана Кирякова: … От момента по остарелия закон, където изобщо отсъстваха психолозите и педагогическите съветници, имаме някакви стъпки напред, само че несъмнено имаме още много път, по който да вървим и да обрисуваме нашата, по този начин да кажа, професионална рамка в учебно заведение. Нашата роля към момента не е ясна за всички присъстващи в учебната общественост и ние тъкмо това се опитваме да създадем с тези инструкции (указания за функционалностите и активността на учебните психолози)… Тези инструкции стъпват на закона. Това са неща, които сред редовете са написани в закона и имат потребност просто да бъдат подчертани, с цел да бъдат ясни на тези, които са по настрана от нашата работа. Това е задачата на напътствията, да дадат една по-голяма изясненост и в това време акцент за нашата същинска и съществена задача и роля, за която в действителност ние сме в учебно заведение.
А какво би трябвало да прави учебният психолог?
А. М.: Всъщност психолозите сме такива експерти, които работим с думите и това, което е най-голямото предизвикателство в днешното учебно заведение, е да се откри, да се отвори пространство и място за детето, където то може свободно да беседва. Именно заради сгъстените графици, спешността, която доста по-често е неотложност на институцията, не е неотложност на детето, разпоредби, които са свързани с решения на шефа, защото психолозите сме на подчинението на шефа и това има директен резултат за нашата работа, защото се чака да действаме според от това къде и по какъв начин шефът вижда мястото и ролята на подобен професионалист…
Много и разнообразни са практиките, защото зависи от учебното заведение, от подтекста, средата, потребностите на децата, тъй че е многообразие от практики, което от една страна е добре, само че като че липсва, даже на извънучилищно равнище, тук мога да включа и сътрудниците от детските градини, място и форми, в които могат самите психолози да се срещат, с цел да обогатяват практиката си, да се обновяват, да сверяват, в случай че щете, практиката си и да може да се чува техният глас, тъй като това може да бъде и гласът на децата, с които е мъчно да се срещаме.
" Място " в какъв смисъл?
А. М.: Място във всевъзможен аспект. За някои сътрудници това може да касае физическото пространство, тъй като нямат кабинети… Това, което аз желая да подчертавам, е обвързвано с психическото място. Това, което огражда ролята, функционалността на този тип експерти и дава опция децата да имат достъп. И експертите да имат достъп до децата…
Механичното увеличение на броя на учебните психолози ще реши ли казуса с експанзията, в случай че не се открият, регламентират, вместят техните достоверни функционалности в учебния живот?
А. М.: Аз хвърлям, че не, няма да има упования резултат, даже може би няма да е пресилено, в случай че кажа, че ще има по-голямо разделяне, точно тъй като се чака, че би трябвало всяко дете, самостоятелно надали не, да има психолог. Докато тук приказваме за една обща активност по-хоризонтална, за хоризонтални взаимоотношения с учителите, с родителите, въобще със средата, която да може да стане много по-гъвкава, много по-жива, дружелюбна във връзка с младежите и променения живот, имам поради цифровия свят и това, което сега е тренд, както се споделя.
