Кинезитерапевтът Ивайло във Варна: Три месеца в Ирландия търсех работа по специалността - в момента, в който кажех, че съм от България и разговорът приключваше
Пекселс
Да си българин и да искаш да работиш дипломиран труд в чужбина е огромно предизвикателство. Това сподели пред Българска телеграфна агенция кинезитерапевтът Ивайло Димитров от Попово във връзка самодейността " Избирам България " на Министерството на труда и обществената политика за истории на българи, завърнали се от чужбина в родината си.
Ивайло Димитров е на 31 години и бързо схванал, че да се реализираш сполучливо отвън рамките на родината не е по никакъв начин елементарно. В Попово мъжът приключва междинното си обучение, като интензивно се занимава със спорт. В продължение на 10 години тренира волейбол и се е сблъсквал персонално с не една и две физически контузии, които е трябвало да преодолява. „ Тъкмо по тази причина желанието ми беше да продължа образованието с нещо, с което да мога да оказвам помощ на хората “, сподели той.
Кандидатства в компетентност „ Кинезитерапия “ в Русенския университет „ Ангел Кънчев “, където през 2017 година се дипломира с бакалавърска степен. Споделя, че не продължава образованието си с магистратура, защото намира незадоволително на практика насочеността на просветителната стратегия, „ а за нашата компетентност е нужна таман процедура, необходим е опит “, добавя той.
Малко след дипломирането Ивайло Димитров отпътува за Варна, където стартира професионалното си развиване – назначен е за рехабилитатор в поделение по физиотерапия в медицински център. Там се задържа към година и половина, като споделя, че работата е доста за незадоволително възнаграждение, което го навежда на мисли за работа в чужбина.
През 2019 година подхваща тази крачка и отпътува за Ирландия. „ Бяха ми споделили, че кинезитерапията и рехабилитацията в Ирландия са доста публикувани. Но аз три месеца се явявах на изявленията и отникъде не получих назад позвъняване. Истината е, че сега, в който кажех, че съм от България и диалогът приключваше с изречението „ Ще се обадим в допълнение “. За страдание никой не ми се обаждаше “, спомня си Димитров.
По думите му, за три месеца редом с финансите му стартира да понижава и вярата му, че ще успее да се осъществя там и прави стъпка обратно. Връща се във Варна, стартира работа в състезателен център, като завеждащ отдела за спа услуги и процедури. „ Там работих съвсем пет години, само че дали поради инфлацията или заради други аргументите разноските растяха, а заплатата – не с задоволителни темпове “, отбелязва младият експерт.
Прави нов опит и стартира работа като теляк на речен транспортен съд, който извършва круизи до Германия, Нидерландия и Франция. „ Там се срещнах с доста хора. Условията откъм работно време и възнаграждение бяха доста положителни, само че в един миг осъзнаваш, че нямаш връзка с близки и другари, даже сигнал на телефона нямаш постоянно, и в един миг разбираш, че това ти тежи, че не е за всеки този живот “, споделя кинезитерапевтът.
Тогава настава смяна и в персоналния му живот – среща се с момиче, „ което ми даде спомагателна причина да не пожелая да пътувам още веднъж “, споделя той. И по този начин в родния град Попово попада на публикация за кинезитерапевт в медицинско-естетичен център в Търговище. Кандидатства, утвърден е и за момента се усеща задоволен от опцията да работи това, което е желал и за което е учил. Доволен е, че може да ползва своите познания и умения на процедура.
Като младеж, Ивайло Димитров обмисля благоприятни условия и за спомагателни квалификации. Желае да се развива и не намира за спънка обстоятелството, че Търговище не е огромен град. „ Щом човек има предпочитание, а и работодателят го поддържа – можеш да си сполучлив и в дребния град “, убеден е той.
