Фирми от 1990 година в България затварят заради липса на хора
Пекселс
Близо 153 хиляди служащи със приблизително обучение са нужни на българския бизнес, като най-търсени са строители, шивачи, готвачи и счетоводители. Това сочи разбор за потребността от работна мощ, изработен от Агенцията по заетостта.
От години шивашката промишленост изпитва изострен дефицит на фрагменти, като аргументите са сложни. Във фабрика във Велико Търново към този момент не могат да изпълнят част от поръчките поради недостиг на служащи, оповестява бТВ.
Голяма част от шивашките предприятия у нас шият на ишлеме и са главно експортно насочени. Шивашка компания от Велико Търново работи както за вътрешния пазар, по този начин и за чужбина, само че изпитва усложнения за работна ръка.
„ Нашата компания съществува от 1990 година, повече от 30 години, постоянно сме имали някакви компликации, обаче в последно време - казусът с набирането на личен състав - ножът е опрял до кокала “, споделя притежателят на компанията Атанас Парушев.
По думите му младежите считат, че да шиеш дрехи е доста непопулярна активност и съвсем няма интерес.
„ Хора се пенсионират. При нас има служащи, които имат доста стаж. Работните години са си изкарали в нашата компания - идва миг да се пенсионират и е съвсем невероятно да ги подменим с нови фрагменти “, споделя още Парушев.
В предприятието работят близо 40 служащи. Обучението на всеки начинаещ изисква време. Атанас споделя, че зависи от качествата на самия човек.
„ Ако той е млад, упорит, волеви, да си е сложил цел, да не го интересуват тези джиесем истории, да влиза в канали, да се въздейства от тренд - че в случай че натискаш някакви бутони, ще се случат нещата ти, животът ти ще се подреди, в случай че в действителност човек има предпочитание да работи - месец, месец и половина и може да навлезе в нещата “, добавя притежателят на шивашката фабрика.
Нафиса Кавлакова е шивач с 25-годишен стаж и има шивашко ателие във Велико Търново. Работила е в шивашки предприятия в Русия и във Велико Търново, а от седем години стартира собствен бизнес. Казва, че за специалността са нужни характерни умения.
„ Много години съм работила като шивач, след това се изучих като крояч, след това като конструктор-моделиер. Тази специалност изисква много умения и качества на характера. Изисква се много самообладание да се съсредоточиш върху интервенцията на елементи, умения също - сръчни ръце, опит и може би фикция “, споделя тя.
Липсата на фрагменти във фабриката във Велико Търново води до неспособност да изпълнят поръчки в цялостния размер.
От администрацията на компанията споделят, че работят главно за българския пазар, самостоятелни поръчки, само че и за чужбина. „ Имаме много поръчки, като сега към 30% от тях се постанова да отхвърляме, поради неналичието на личен състав, тъй като няма по какъв начин да се оправим със периодите, които слагат. Искат периоди, желаят облеклата в точния момент, само че нямаме опция заради липса на личен състав да поемем всички поръчки “, изяснява Боряна Андреева.
За да компенсират дефицита на фрагменти, в шивашкия отрасъл се пробват да наемат работна ръка от Пакистан, Индия, Узбекистан, Киргистан, Турция, само че процедурата по издаване на работни визи е тромава и не всички съумяват.
Близо 153 хиляди служащи със приблизително обучение са нужни на българския бизнес, като най-търсени са строители, шивачи, готвачи и счетоводители. Това сочи разбор за потребността от работна мощ, изработен от Агенцията по заетостта.
От години шивашката промишленост изпитва изострен дефицит на фрагменти, като аргументите са сложни. Във фабрика във Велико Търново към този момент не могат да изпълнят част от поръчките поради недостиг на служащи, оповестява бТВ.
Голяма част от шивашките предприятия у нас шият на ишлеме и са главно експортно насочени. Шивашка компания от Велико Търново работи както за вътрешния пазар, по този начин и за чужбина, само че изпитва усложнения за работна ръка.
„ Нашата компания съществува от 1990 година, повече от 30 години, постоянно сме имали някакви компликации, обаче в последно време - казусът с набирането на личен състав - ножът е опрял до кокала “, споделя притежателят на компанията Атанас Парушев.
По думите му младежите считат, че да шиеш дрехи е доста непопулярна активност и съвсем няма интерес.
„ Хора се пенсионират. При нас има служащи, които имат доста стаж. Работните години са си изкарали в нашата компания - идва миг да се пенсионират и е съвсем невероятно да ги подменим с нови фрагменти “, споделя още Парушев.
В предприятието работят близо 40 служащи. Обучението на всеки начинаещ изисква време. Атанас споделя, че зависи от качествата на самия човек.
„ Ако той е млад, упорит, волеви, да си е сложил цел, да не го интересуват тези джиесем истории, да влиза в канали, да се въздейства от тренд - че в случай че натискаш някакви бутони, ще се случат нещата ти, животът ти ще се подреди, в случай че в действителност човек има предпочитание да работи - месец, месец и половина и може да навлезе в нещата “, добавя притежателят на шивашката фабрика.
Нафиса Кавлакова е шивач с 25-годишен стаж и има шивашко ателие във Велико Търново. Работила е в шивашки предприятия в Русия и във Велико Търново, а от седем години стартира собствен бизнес. Казва, че за специалността са нужни характерни умения.
„ Много години съм работила като шивач, след това се изучих като крояч, след това като конструктор-моделиер. Тази специалност изисква много умения и качества на характера. Изисква се много самообладание да се съсредоточиш върху интервенцията на елементи, умения също - сръчни ръце, опит и може би фикция “, споделя тя.
Липсата на фрагменти във фабриката във Велико Търново води до неспособност да изпълнят поръчки в цялостния размер.
От администрацията на компанията споделят, че работят главно за българския пазар, самостоятелни поръчки, само че и за чужбина. „ Имаме много поръчки, като сега към 30% от тях се постанова да отхвърляме, поради неналичието на личен състав, тъй като няма по какъв начин да се оправим със периодите, които слагат. Искат периоди, желаят облеклата в точния момент, само че нямаме опция заради липса на личен състав да поемем всички поръчки “, изяснява Боряна Андреева.
За да компенсират дефицита на фрагменти, в шивашкия отрасъл се пробват да наемат работна ръка от Пакистан, Индия, Узбекистан, Киргистан, Турция, само че процедурата по издаване на работни визи е тромава и не всички съумяват.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ