Край с конфискацията на имущества по прекратени дела
Пекратяването на наказателното произвеждане е безспорна процесуална спънка да се води дело за лишаване на нелегално добито имущество. Това съобщи Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №4/2016 година, което е подписано с изключително мнение от 11 съдии.
То касае единствено делата по анулирания тази година Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 година - към 300 на брой, формирани от 2012 година до 2018 година Например против Христо Бисеров и фамилията му, които бяха оправдани. Това значи, че делата за конфискация против тях би трябвало да бъдат прекъснати.
Като тълкуването, направено от висшите съдии, не се отнася до категорично записаните в закона изключения, които плануват, че инспекцията на имуществото продължава и откакто наказателното произвеждане е прекъснато заради последвала прошка, изтекла отминалост, безотговорност и гибел на дееца, или когато е позволен трансфер на делото в друга страна.
Точният отговор на поставения по тълкувателното дело въпрос, даден от Общото заседание на Гражданската гилдия, управлявано персонално от шефа на съда Лозан Панов, гласи: „ Прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение, посочено в наредбата чл.22, алинея 1 ЗОПДНПИ (отм.), отвън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), реализира безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната “.
У нас към този момент работи нов нормативен акт, който регламентира така наречен гражданска конфискация – Закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). Освен, че изначално неговите разпореждания не са предмет на тълкувателното дело, защото то беше формирано две години преди приемането му, тълкуването обещано през днешния ден не може да бъде приложено и по прилика към делата, формирани по него. Причината е, че в ЗПКОНПИ съществува наредба (чл. 108, алинея 4), която липсва в остарелия закон и категорично регламентира: „ Проверката по тази глава стартира и продължава без значение от прекъсването или прекратяването на наказателното произвеждане “. Тълкуването на Върховен касационен съд не се отнася и до най-стария закон за конфискацията, който беше анулиран през 2012 година и изискваше влезнала в действие неоправдателна присъда, с цел да се пристъпи към лишаване на имуществото. Така евентуално наранени от тълкувателното решение ще са 315 каузи за конфискация (според статистика, представена от в. „ 24 часа “), формирани от 2012 година до 2018 година, само че единствено тези от тях, по които наказателното произвеждане е прекъснато до момента в който гражданският развой за конфискация е още провесен.
То касае единствено делата по анулирания тази година Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 година - към 300 на брой, формирани от 2012 година до 2018 година Например против Христо Бисеров и фамилията му, които бяха оправдани. Това значи, че делата за конфискация против тях би трябвало да бъдат прекъснати.
Като тълкуването, направено от висшите съдии, не се отнася до категорично записаните в закона изключения, които плануват, че инспекцията на имуществото продължава и откакто наказателното произвеждане е прекъснато заради последвала прошка, изтекла отминалост, безотговорност и гибел на дееца, или когато е позволен трансфер на делото в друга страна.
Точният отговор на поставения по тълкувателното дело въпрос, даден от Общото заседание на Гражданската гилдия, управлявано персонално от шефа на съда Лозан Панов, гласи: „ Прекратяването на наказателното произвеждане за закононарушение, посочено в наредбата чл.22, алинея 1 ЗОПДНПИ (отм.), отвън случаите по чл.22, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), реализира безспорна процесуална спънка за съществуването и надлежното практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество в интерес на страната “.
У нас към този момент работи нов нормативен акт, който регламентира така наречен гражданска конфискация – Закон за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). Освен, че изначално неговите разпореждания не са предмет на тълкувателното дело, защото то беше формирано две години преди приемането му, тълкуването обещано през днешния ден не може да бъде приложено и по прилика към делата, формирани по него. Причината е, че в ЗПКОНПИ съществува наредба (чл. 108, алинея 4), която липсва в остарелия закон и категорично регламентира: „ Проверката по тази глава стартира и продължава без значение от прекъсването или прекратяването на наказателното произвеждане “. Тълкуването на Върховен касационен съд не се отнася и до най-стария закон за конфискацията, който беше анулиран през 2012 година и изискваше влезнала в действие неоправдателна присъда, с цел да се пристъпи към лишаване на имуществото. Така евентуално наранени от тълкувателното решение ще са 315 каузи за конфискация (според статистика, представена от в. „ 24 часа “), формирани от 2012 година до 2018 година, само че единствено тези от тях, по които наказателното произвеждане е прекъснато до момента в който гражданският развой за конфискация е още провесен.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ