Китай създаде първия работещ ядрен реактор на торий
Пекин реализира това, което Съединени американски щати изоставиха през 60-те години
Китай публично започва първия в света пробен нуклеарен реактор, употребяващ торий и разтопени соли, с което означи забележителен пробив в международната нуклеарна енергетика. Съоръжението, ситуирано в пустинята Гоби, сполучливо мина през презареждане на горивото през април 2025 година, без да прекъсва работата си – невиждано достижение, което слага Китай отпред в световната конкуренция за асимилиране на ториевата технология.
Реакторът, с мощ от 2 мегавата, употребява кардинално друга технология от стандартните нуклеарни централи и дава обещание да реши някои от най-сериозните проблеми, свързани с класическата нуклеарна енергетика.
Завръщане към изоставена технология
Идеята за потребление на реактори с разтопени соли (MSR) и торий не е нова. През 60-те години на предишния век Съединени американски щати организират опити с такива системи в лабораторията Оук Ридж, само че планът е зарязан поради военни и стратегически съображения, защото американското държавно управление избира да развива урановия цикъл.
Китайският теоретичен екип, управителен от професор Сю Хунцзе, е употребявал общодостъпните американски проучвания като насочна точка, само че е добавил редица нововъведения, с цел да реализира първата действителна работеща система от този вид.
Защо технологията е революционна
За разлика от обичайните АЕЦ, където урановото гориво е в твърдо положение и се охлажда с вода под високо налягане, новият китайски реактор употребява торий, разперен в соли, които по едно и също време служат като гориво и охладител.
" Тази технология отстрани риска от класическо стопяване на дейната зона, защото горивото към този момент е в течно положение, " показват специалисти. При възможен пробив, разтопената сол просто се втвърдява и блокира разпространяването на радиоактивни материали.
Допълнително преимущество е, че торият е доста по-разпространен минерал от урана – единствено едно находище в Китай теоретично би могло да обезпечи енергийните потребности на страната за хиляди години. При потреблението му се образуват и по-малко радиоактивни боклуци с по-кратък интервал на полуразпад.
Геополитически последствия и бъдеще на плана
Постижението слага Китай в лидерска позиция в региона на нуклеарните технологии, като страната към този момент възнамерява построяването на по-мощни реактори от този вид. Целта е реализиране на индустриално приложение и енергийна самостоятелност.
Междувременно, други страни също възобновяват интереса си към ториевите реактори, само че към този момент доста изостават от китайския прогрес.
" Въпреки оптимизма, би трябвало да се има поради, че следва мащабиране и комерсиализация на технологията, " предизвестяват специалисти, като означават, че към момента има нерешени въпроси, свързани с материалите, корозията и дълготрайната сигурност.
Независимо от провокациите, китайският пробив в пустинята Гоби отваря нова глава в историята на нуклеарната енергетика и евентуално предлага един от най-обещаващите пътища към по-чисто енергийно бъдеще.
Китай публично започва първия в света пробен нуклеарен реактор, употребяващ торий и разтопени соли, с което означи забележителен пробив в международната нуклеарна енергетика. Съоръжението, ситуирано в пустинята Гоби, сполучливо мина през презареждане на горивото през април 2025 година, без да прекъсва работата си – невиждано достижение, което слага Китай отпред в световната конкуренция за асимилиране на ториевата технология.
Реакторът, с мощ от 2 мегавата, употребява кардинално друга технология от стандартните нуклеарни централи и дава обещание да реши някои от най-сериозните проблеми, свързани с класическата нуклеарна енергетика.
Завръщане към изоставена технология
Идеята за потребление на реактори с разтопени соли (MSR) и торий не е нова. През 60-те години на предишния век Съединени американски щати организират опити с такива системи в лабораторията Оук Ридж, само че планът е зарязан поради военни и стратегически съображения, защото американското държавно управление избира да развива урановия цикъл.
Китайският теоретичен екип, управителен от професор Сю Хунцзе, е употребявал общодостъпните американски проучвания като насочна точка, само че е добавил редица нововъведения, с цел да реализира първата действителна работеща система от този вид.
Защо технологията е революционна
За разлика от обичайните АЕЦ, където урановото гориво е в твърдо положение и се охлажда с вода под високо налягане, новият китайски реактор употребява торий, разперен в соли, които по едно и също време служат като гориво и охладител.
" Тази технология отстрани риска от класическо стопяване на дейната зона, защото горивото към този момент е в течно положение, " показват специалисти. При възможен пробив, разтопената сол просто се втвърдява и блокира разпространяването на радиоактивни материали.
Допълнително преимущество е, че торият е доста по-разпространен минерал от урана – единствено едно находище в Китай теоретично би могло да обезпечи енергийните потребности на страната за хиляди години. При потреблението му се образуват и по-малко радиоактивни боклуци с по-кратък интервал на полуразпад.
Геополитически последствия и бъдеще на плана
Постижението слага Китай в лидерска позиция в региона на нуклеарните технологии, като страната към този момент възнамерява построяването на по-мощни реактори от този вид. Целта е реализиране на индустриално приложение и енергийна самостоятелност.
Междувременно, други страни също възобновяват интереса си към ториевите реактори, само че към този момент доста изостават от китайския прогрес.
" Въпреки оптимизма, би трябвало да се има поради, че следва мащабиране и комерсиализация на технологията, " предизвестяват специалисти, като означават, че към момента има нерешени въпроси, свързани с материалите, корозията и дълготрайната сигурност.
Независимо от провокациите, китайският пробив в пустинята Гоби отваря нова глава в историята на нуклеарната енергетика и евентуално предлага един от най-обещаващите пътища към по-чисто енергийно бъдеще.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ