Корейското царство Пекче
Пекче е едно от Трите царства, които властвали в Корея от 1 век пр.н.е до 7 век. Контролирайки територията в югозападната част на полуострова, царството Пекче било в непрекъснато съревнование с другите две царства от интервала – Сила и Гогуриео. Пекче имало развита просвета, като огромна част от нея била по-късно била предадена на Япония. Когато обаче Сила сплотява силите си с амбициозната династия Тан, Пекче е разрушено и превърнато в китайска провинция, като в последна сметка е внедрено в кралство Сила.
Царете от Пекче се считали за потомци на хората от племето Пуйо, които обитавали източната част на Манджурия. По-старите документи показват, че царството е учредено през 18 г.пр.н.е, както и че създателят е Онджо – синът на Чумонг, който основава царството Гогуриео. Онджо и брат му откриват столицата си в Wirye-song (днешен Сеул). Името „ Пекче “ значи „ власт над 100 души “, което съгласно някои историци демонстрира броя на първата група почитатели, които мигрирали с Онджо.
В последна сметка аристократите от 8 клана (Са, Йон, Хиоп, Хе, Чин, Кук, Мок и Паек) заели всички публични позиции в царството. Самите те били разпределени на три групи и се отличавали по цветовете на робите си. На върха били мъжете с лилавите облекла, втората група носели червени плебеи, а в най-ниския клас били хората със сини дрехи. Единствено членовете от избрани групи имали достъп до високите държавни длъжности.
В провинцията локалните началници управлявали обитаемоте места, които от своя страна били под контрола на назначен от страната магистрат (kunjang). По-голяма част от популацията се занимавало със земеделие, а други изпълнявали военна работа. По-ниско от тях били робите (предимно военнопленници и престъпници), които служели в именията на аристократите.
Съперничеството сред царство Пекче и другите две царства Сила и Гогуриео стартира през 4-ти век. Кралят на Пекче – Гънчого нападна Пхенян през 371 година. По време на неговото ръководство са открити дипломатически и културни връзки с китайската династия Дзин, както и с японската династия Wa (Wae). Освен това, Гънчого открива наследството на трона да се предава по мъжка линия.
Царството Пекче заемало югозападната половина на антична Корея, само че непрекъснато било атакувано от господстващото Гогуриео. След следващата офанзива през 475 година Гънчого е погубен, а столицата изоставена. Тогава е учредена нова столица в Гонджу и през 538 година още веднъж сменена – този път в Саби (днешен Пуйо). Царството било разграничено на 22 района, всеки от които бил ръководен от член на кралското семейство.
През идващия век династията Сила получава поддръжка от китайската династия Тан, която от своя страна вижда опция да развие ползите си в Корея и да завладее към този момент отслабналите царства Пекче и Горгуриео. Пекче не съумява да предотврати завладяването на столицата си, защото е атакувано по суша и по море. Сухопътната армия на Сила, състояща се от 50 000 души, както и военноморската армия от 130 000 бойци, се оказват предостатъчни, с цел да смажат армията на Пекче. Уиджа, който се оказал последният цар на Пекче, бил покорен и изпратен в Китай, дружно с още 12 000 души.
Източник: ancient.eu
