Баварска пекарна в Ню Йорк затвори след 116 години
Пекарната на Херберт Глазер оферираше на гладните нюйоркчани обичайни немски вкусотии от 1902 година и затварянето й бележи загубата на парченце от немската история в американския град, написа ДПА.
Наследниците на баварско имигрантско семейство са предлагаха торта " Блек форест ", най-известния меден сладкиш биненщих, джинджифиловия самун лебкухен и коледния щолен.
В предишното немските имигранти и техният бизнес са имали мощно наличие в квартала Йорквил. И до момента в който забележимото немско завещание в този регион намалявало, то пекарната на Глазер оставала константа, до този миг.
Германската пекарна оферираше обичайни немски лакомства от 2 април 1902 година, само че след 116 години затвори порти на 1 юли.
" Решението беше мъчно ", сподели пред ДПА съсобственикът Херберт Глазер. " Работил съм тук над 43 години. Уморен съм. Трябва да съм на крайник през целия ден и работата става все по-трудна, когато остаряваш и е време за отдръпване ", добави той.
Така фамилията е взело решение да продава.
Обстановката в пекарната съвсем не се е трансформирала от 1918 година. Приятната миризма на преди малко изпечени бисквити от фурната се носи във вътрешността, а оперна музика обезпечава нужния музикален декор.
" Откакто обявихме, че ще затваряме, пекарната беше по-натоварена от нормално ", сподели 65-годишният Глазер, показвайки опашката от клиенти, които чакат поръчките си, съобщи Българска телеграфна агенция. Херберт върти бизнеса дружно с 67-годишния си брат Джон.
Според слуховете известните черно-бели бисквити, известни в Германия като " американски " са били основани тук преди 100 години.
Семейният бизнес има дълга история. Дядото и бабата на Херберт, които са родени в Бавария, подхващат пътешестване с транспортен съд до Съединени американски щати през 1890 година.
Като вярващи християни те отиват в немската католическа черква в Йорквил и си купуват парцел. Именно там отварят пекарната през 1902 година и от този момент бизнесът се предава на три генерации.
" Това че сме притежатели на постройката, е единственото нещо, което ни задържа тук толкоз дълго време ", твърди Глазер, който към момента живее в апартамент над фурната.
" Малка пекарна като нашата не може да оцелее в Манхатън ", добави той.
В предишното доста имигранти са разговаряли на немски между тях, прожектирани са немски филми, хората са танцували на фона на немска фолклорна музика вечер.
Част от 86-та улица е наричана " Зауеркраут бул. " ( " Булеварда на киселото зеле " ), тъй като е имало редица немски заведения за хранене, измежду които " Бавариън Ин ", " Лорелай денс хол ", " Кафе Гайгер " и друга немска пекарна - Крамерс пастрис (Kramer`s Pastries), затворена през 1999 година.
" Малкият фамилен бизнес е необичайност в наши дни ", твърди Памела Дейвънпорт, която е работела за Глазер 20 години. " Гледах децата по какъв начин порастват тук. Губим същински драгоценен камък в региона ни ", сподели 79 годишната британка.
Сбогуването за Глазер е тежко, само че той гледа напред, с цел да се отдаде на отмора. Посетил е Германия два пъти и изключително се е насладил на Мюнхен и пътуването по протежението на река Дунав.
" Никога не съм учил немски и в този момент най-сетне ще имам време за курс ", твърди Глазер.
Наследниците на баварско имигрантско семейство са предлагаха торта " Блек форест ", най-известния меден сладкиш биненщих, джинджифиловия самун лебкухен и коледния щолен.
В предишното немските имигранти и техният бизнес са имали мощно наличие в квартала Йорквил. И до момента в който забележимото немско завещание в този регион намалявало, то пекарната на Глазер оставала константа, до този миг.
Германската пекарна оферираше обичайни немски лакомства от 2 април 1902 година, само че след 116 години затвори порти на 1 юли.
" Решението беше мъчно ", сподели пред ДПА съсобственикът Херберт Глазер. " Работил съм тук над 43 години. Уморен съм. Трябва да съм на крайник през целия ден и работата става все по-трудна, когато остаряваш и е време за отдръпване ", добави той.
Така фамилията е взело решение да продава.
Обстановката в пекарната съвсем не се е трансформирала от 1918 година. Приятната миризма на преди малко изпечени бисквити от фурната се носи във вътрешността, а оперна музика обезпечава нужния музикален декор.
" Откакто обявихме, че ще затваряме, пекарната беше по-натоварена от нормално ", сподели 65-годишният Глазер, показвайки опашката от клиенти, които чакат поръчките си, съобщи Българска телеграфна агенция. Херберт върти бизнеса дружно с 67-годишния си брат Джон.
Според слуховете известните черно-бели бисквити, известни в Германия като " американски " са били основани тук преди 100 години.
Семейният бизнес има дълга история. Дядото и бабата на Херберт, които са родени в Бавария, подхващат пътешестване с транспортен съд до Съединени американски щати през 1890 година.
Като вярващи християни те отиват в немската католическа черква в Йорквил и си купуват парцел. Именно там отварят пекарната през 1902 година и от този момент бизнесът се предава на три генерации.
" Това че сме притежатели на постройката, е единственото нещо, което ни задържа тук толкоз дълго време ", твърди Глазер, който към момента живее в апартамент над фурната.
" Малка пекарна като нашата не може да оцелее в Манхатън ", добави той.
В предишното доста имигранти са разговаряли на немски между тях, прожектирани са немски филми, хората са танцували на фона на немска фолклорна музика вечер.
Част от 86-та улица е наричана " Зауеркраут бул. " ( " Булеварда на киселото зеле " ), тъй като е имало редица немски заведения за хранене, измежду които " Бавариън Ин ", " Лорелай денс хол ", " Кафе Гайгер " и друга немска пекарна - Крамерс пастрис (Kramer`s Pastries), затворена през 1999 година.
" Малкият фамилен бизнес е необичайност в наши дни ", твърди Памела Дейвънпорт, която е работела за Глазер 20 години. " Гледах децата по какъв начин порастват тук. Губим същински драгоценен камък в региона ни ", сподели 79 годишната британка.
Сбогуването за Глазер е тежко, само че той гледа напред, с цел да се отдаде на отмора. Посетил е Германия два пъти и изключително се е насладил на Мюнхен и пътуването по протежението на река Дунав.
" Никога не съм учил немски и в този момент най-сетне ще имам време за курс ", твърди Глазер.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ