Колажи от гняв и ярост. Станислав Беловски, чието изкуство обича улицата
Пеевски, Христос, Путин - всички те са герои на колажите му. Намираме ги в обществените мрежи и по улиците на София. В тях той показва гражданската си позиция, предизвика диспути, задава въпроси. Той е художникът Станислав Беловски и е Човек на деня на Свободна Европа.
Виждали ли сте по какъв начин Путин държи в ръце личния си мъртвец на улица „ Граф Игнатиев “? А по какъв начин чиновници на ГДБОП арестуват Исус Христос на улица „ Иван Вазов “? Или по какъв начин Бойко Борисов целува Слави Трифонов на „ Ангел Кънчев “?
Става въпрос за стенсили - колажи в градска среда. Образите смесват минало и настояще, действителност и небивалица, родени са във въображението на създателя си. Но са такива, каквито са, тъй като са неговата реакция на действителността, в която живеем.
Той е художникът Станислав Беловски, а някои от рисунките му, в това число тази на Путин, носещ личното си мъртво тяло, в четвъртък стават част от нова галерия в Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство.
Експозицията носи името „ Аз трябваше да направя нещо... “ и отбелязва една година от началото на съветската инвазия в Украйна.
„ Името на изложбата дава отговор на възприятието, което към този момент една година ме спохожда – че просто би трябвало да се направи нещо “, споделя Беловски пред Свободна Европа. „ Но това е ориентирано по-скоро към всеки един от нас – от него зависят доста неща. “
От години Беловски е прочут със своите цифрови и физически политически колажи, които постоянно се появяват на централни места в София. През последните 12 месеца огромна част от тях бяха свързани с войната на Русия против Украйна.
Негова е да вземем за пример рисунката на украинска майка с автомат на рамо, която води детето си за ръка, която се появи край Женския пазар, а по-късно и на други места. Негови са и колажите от разрушени от съветските ракети здания в Украйна и фотоси от български градове.
По думите му всички те са израз на разбирането му, че актьорът не може да стои настрана от политическите тематики и да се занимава единствено с естетически въпроси. Напротив - съгласно него той би трябвало да предизвика хората и да ги кара да заемат дейни цивилен позиции.
„ Художникът не е научен откривател, с цел да би трябвало да е справедлив или безпристрастен. Изкуството е на първо място персонална позиция, тип политически акт “, споделя Беловски.
В доста от случаите реакциите не закъсняват, а даже отиват в крайности. Рисунката на украинската майка, повела дете за ръка, беше надраскана с червен спрей и върху нея бяха нарисувани сърп и чук и знак " Z ".
Друг план на Беловски година по-рано също беше вандализиран. Става дума за работата му „ Другите хора “, която комбинираше добре познато класическо произведение на изкуството – картината Голямата вълна на Канагава, със фотография на сирийски бежанци, борещи се с вълните на Средиземно море. Разположената до Гьоте институт апаратура беше надраскана с националистически и фашистки послания и апели за ненавист.
Проектът е следващ образец за другите обществени и политически тематики, които Беловски преглежда с изкуството си. Година по-рано пък, предизвикан от митингите против държавното управление на ГЕРБ и основния прокурор Иван Гешев, художникът слага колажи точно на Гешев, водача на ГЕРБ Бойко Борисов и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски по улиците на София.
„ Улицата е най-хубавото място, с цел да се забележи изкуството, тъй че хората да проявят интерес и даже по-късно да влязат в някоя изложба “, изяснява Беловски.
По думите му градската среда стартира да го притегля още в ранните му години, когато преправя с маркери номерата на „ мутренски коли “. Тогава това надалеч не са креативен планове, а по-скоро, „ импровизации, израз на някакво неодобрение от хората, от времето тогава и тези мутренски години и този подправен свят “, отбелязва актьорът.
Впоследствие импровизациите понижават, трансформират се, трансформират се в дълго премисляни колажи с обръщение и съгласно Беловски „ даже да са неуместни “, в доста случаи „ наподобяват по-истински, в сравнение с действителността “. Това, което не се трансформира обаче, са страстите, които го предизвикат да твори.
„ Има яд, гняв от време на време “, споделя Беловски. „ [Изкуството] е методът да се отърсиш от тези неприятни усеща и ежедневни проблеми, които ни заливат, а те са доста сега. То е и метод да кажеш нещо на хората. “
Виждали ли сте по какъв начин Путин държи в ръце личния си мъртвец на улица „ Граф Игнатиев “? А по какъв начин чиновници на ГДБОП арестуват Исус Христос на улица „ Иван Вазов “? Или по какъв начин Бойко Борисов целува Слави Трифонов на „ Ангел Кънчев “?
Става въпрос за стенсили - колажи в градска среда. Образите смесват минало и настояще, действителност и небивалица, родени са във въображението на създателя си. Но са такива, каквито са, тъй като са неговата реакция на действителността, в която живеем.
Той е художникът Станислав Беловски, а някои от рисунките му, в това число тази на Путин, носещ личното си мъртво тяло, в четвъртък стават част от нова галерия в Софийски боеприпас – Музей за модерно изкуство.
Експозицията носи името „ Аз трябваше да направя нещо... “ и отбелязва една година от началото на съветската инвазия в Украйна.
„ Името на изложбата дава отговор на възприятието, което към този момент една година ме спохожда – че просто би трябвало да се направи нещо “, споделя Беловски пред Свободна Европа. „ Но това е ориентирано по-скоро към всеки един от нас – от него зависят доста неща. “
От години Беловски е прочут със своите цифрови и физически политически колажи, които постоянно се появяват на централни места в София. През последните 12 месеца огромна част от тях бяха свързани с войната на Русия против Украйна.
Негова е да вземем за пример рисунката на украинска майка с автомат на рамо, която води детето си за ръка, която се появи край Женския пазар, а по-късно и на други места. Негови са и колажите от разрушени от съветските ракети здания в Украйна и фотоси от български градове.
По думите му всички те са израз на разбирането му, че актьорът не може да стои настрана от политическите тематики и да се занимава единствено с естетически въпроси. Напротив - съгласно него той би трябвало да предизвика хората и да ги кара да заемат дейни цивилен позиции.
„ Художникът не е научен откривател, с цел да би трябвало да е справедлив или безпристрастен. Изкуството е на първо място персонална позиция, тип политически акт “, споделя Беловски.
В доста от случаите реакциите не закъсняват, а даже отиват в крайности. Рисунката на украинската майка, повела дете за ръка, беше надраскана с червен спрей и върху нея бяха нарисувани сърп и чук и знак " Z ".
Друг план на Беловски година по-рано също беше вандализиран. Става дума за работата му „ Другите хора “, която комбинираше добре познато класическо произведение на изкуството – картината Голямата вълна на Канагава, със фотография на сирийски бежанци, борещи се с вълните на Средиземно море. Разположената до Гьоте институт апаратура беше надраскана с националистически и фашистки послания и апели за ненавист.
Проектът е следващ образец за другите обществени и политически тематики, които Беловски преглежда с изкуството си. Година по-рано пък, предизвикан от митингите против държавното управление на ГЕРБ и основния прокурор Иван Гешев, художникът слага колажи точно на Гешев, водача на ГЕРБ Бойко Борисов и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски по улиците на София.
„ Улицата е най-хубавото място, с цел да се забележи изкуството, тъй че хората да проявят интерес и даже по-късно да влязат в някоя изложба “, изяснява Беловски.
По думите му градската среда стартира да го притегля още в ранните му години, когато преправя с маркери номерата на „ мутренски коли “. Тогава това надалеч не са креативен планове, а по-скоро, „ импровизации, израз на някакво неодобрение от хората, от времето тогава и тези мутренски години и този подправен свят “, отбелязва актьорът.
Впоследствие импровизациите понижават, трансформират се, трансформират се в дълго премисляни колажи с обръщение и съгласно Беловски „ даже да са неуместни “, в доста случаи „ наподобяват по-истински, в сравнение с действителността “. Това, което не се трансформира обаче, са страстите, които го предизвикат да твори.
„ Има яд, гняв от време на време “, споделя Беловски. „ [Изкуството] е методът да се отърсиш от тези неприятни усеща и ежедневни проблеми, които ни заливат, а те са доста сега. То е и метод да кажеш нещо на хората. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ