Зърнопроизводителите в България са на ръба на пропастта
Печалбите се стопиха, индустриалната цена доближава 360 лева./дка, а дотациите едвам покриват загубите
На старта на БАТА АГРО 2025 българското зърнопроизводство изпадна в невиждана рецесия. Индикатор за това са двете единствени табелки " Продадено ", с които стартира вторият ден на най-голямото земеделско ревю у нас. Настроенията измежду фермерите са надалеч от капиталовите – те към този момент не пресмятат облаги, а минимизират загуби.
" Знам, че в случай че не влагам една година, ще банкрутирам след 10 години. Това е предписание. Но през днешния ден нямам избор. Не единствено не влагам, само че и понижавам настоящи разноски " – споделя земеделец, който отхвърля да се оплаква, само че ясно показва началото на края, написа " Гласът на земеделеца ".
Според специалисти, себестойността на производството с понижени разноски за наторяване към този момент доближава 360 лева./дка. Да останеш на нула се трансформира в триумф, а дотациите вместо за развиване се употребяват за покриване на загуби.
Миналогодишната суша нанесе сериозен удар върху трите съществени култури – пшеница, царевица и слънчоглед. По предварителни оценки загубите на рандеман варират сред 25% и 45% според от района. Едновременно с това цените на пшеницата паднаха до под 300 лева./тон на вътрешния пазар, при индустриални разноски доста над тази сума.
България загуби резистентен достъп до пазарите в Испания и Португалия, а износът се пренасочи към страни с по-ниска кредитоспособност, в това число Тунис, Алжир и Индонезия. Печалбата от звук зърно в някои покупко-продажби падна под 5%, което прави износа рисков при всяка логистична смяна.
Цената на оцеляването
Проблемът не е единствено в цените, само че и в изменящите се климатични условия. Валежите закъсняват, неприятелите се популяризират всеобщо при пшеница и рапица, а част от посевите пострадаха от пролетни измръзвания. Производителите регистрират нараснали разноски за фунгициди и инсектициди – с до 30% по отношение на предишни години.
Данните за напояването остават тревожни: под 3% от обработваемата земя у нас се напоява, а административният режим за прилагане на вода от река Дунав остава неизпълним. През 2024 година няма нови разрешителни за водоползване в основни аграрни региони, което обрича вторите култури.
Парадоксът на изкуствената " нормалност "
Експертите изрично отхвърлят опцията страната да понижи рентите с разпореждане, защото те не са административен разход, а част от пазарна договорка – контракт сред две страни.
На 5 юни изтича действието на самостоятелните търговски ограничения (АТМ) сред Европейски Съюз и Украйна. Ако те не бъдат възобновени в нова форма, изискванията за импорт на зърно ще се върнат към договаряния по асоциационното съглашение. Същевременно индустриалните разноски в целия Европейски Съюз са се покачили трагично – във Франция от 1414 на 2065 евро на хектар, а в други европейски страни с сред 24% и 68%.
" Зърнопроизводството гледа в пропастта. А когато се взираш прекомерно дълго в пропастта – и тя стартира да те гледа " – заключава публикацията, цитирайки известната мисъл на Ницше. Авторът акцентира, че може би решението не е в спасяването на остарелия модел, а в основаването на нов, в който фермерът не е пленник, а проектант на личното си бъдеще.
На старта на БАТА АГРО 2025 българското зърнопроизводство изпадна в невиждана рецесия. Индикатор за това са двете единствени табелки " Продадено ", с които стартира вторият ден на най-голямото земеделско ревю у нас. Настроенията измежду фермерите са надалеч от капиталовите – те към този момент не пресмятат облаги, а минимизират загуби.
" Знам, че в случай че не влагам една година, ще банкрутирам след 10 години. Това е предписание. Но през днешния ден нямам избор. Не единствено не влагам, само че и понижавам настоящи разноски " – споделя земеделец, който отхвърля да се оплаква, само че ясно показва началото на края, написа " Гласът на земеделеца ".
Според специалисти, себестойността на производството с понижени разноски за наторяване към този момент доближава 360 лева./дка. Да останеш на нула се трансформира в триумф, а дотациите вместо за развиване се употребяват за покриване на загуби.
Миналогодишната суша нанесе сериозен удар върху трите съществени култури – пшеница, царевица и слънчоглед. По предварителни оценки загубите на рандеман варират сред 25% и 45% според от района. Едновременно с това цените на пшеницата паднаха до под 300 лева./тон на вътрешния пазар, при индустриални разноски доста над тази сума.
България загуби резистентен достъп до пазарите в Испания и Португалия, а износът се пренасочи към страни с по-ниска кредитоспособност, в това число Тунис, Алжир и Индонезия. Печалбата от звук зърно в някои покупко-продажби падна под 5%, което прави износа рисков при всяка логистична смяна.
Цената на оцеляването
Проблемът не е единствено в цените, само че и в изменящите се климатични условия. Валежите закъсняват, неприятелите се популяризират всеобщо при пшеница и рапица, а част от посевите пострадаха от пролетни измръзвания. Производителите регистрират нараснали разноски за фунгициди и инсектициди – с до 30% по отношение на предишни години.
Данните за напояването остават тревожни: под 3% от обработваемата земя у нас се напоява, а административният режим за прилагане на вода от река Дунав остава неизпълним. През 2024 година няма нови разрешителни за водоползване в основни аграрни региони, което обрича вторите култури.
Парадоксът на изкуствената " нормалност "
Експертите изрично отхвърлят опцията страната да понижи рентите с разпореждане, защото те не са административен разход, а част от пазарна договорка – контракт сред две страни.
На 5 юни изтича действието на самостоятелните търговски ограничения (АТМ) сред Европейски Съюз и Украйна. Ако те не бъдат възобновени в нова форма, изискванията за импорт на зърно ще се върнат към договаряния по асоциационното съглашение. Същевременно индустриалните разноски в целия Европейски Съюз са се покачили трагично – във Франция от 1414 на 2065 евро на хектар, а в други европейски страни с сред 24% и 68%.
" Зърнопроизводството гледа в пропастта. А когато се взираш прекомерно дълго в пропастта – и тя стартира да те гледа " – заключава публикацията, цитирайки известната мисъл на Ницше. Авторът акцентира, че може би решението не е в спасяването на остарелия модел, а в основаването на нов, в който фермерът не е пленник, а проектант на личното си бъдеще.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ