Пази боже да разберат, че някой е слаб или че

Пази боже да схванат, че някой е слаб или че е извърнат в бягство. То тогава кой от кое място завърне гледа да удари по бягащия. Ако това става измежду хищници – хищникът гледа, в случай че може, да ухапе бягащия, нищо, че му е другар. И измежду хората е по този начин! То другояче и не би могло да бъде, нали индивидът по този начин е част от природата и колкото и да привардва себе си, то той самичък усеща чак в костния си мозък по какъв начин безшумно ръмжи хищникът. Обича индивидът да гони бягащия! И в случай че не го подгони, то ще замахне и ще го замери с някой камък. И всичко това все в името на някоя добродетел или някоя огромна концепция.

Докато стоеха измежду виелиците и ветровете, тези пастири в действителност проветряваха себе си. Всяка една птица бе разтворила необятно всичките порти и прозорци на душата си, с цел да могат ветровете да минат оттова и да продухат всички ъгли!... Где да можеше и индивидът така да проветрява душата си!... Но по какъв начин да я проветри, като е затворил компактно вратите и прозорците на душата си, спуснал е резетата и капаците и единствено една дребна шпионка е оставил на вратата си, с цел да надниква през нея с едно око и да види като какво става на открито! А ни едно око извън не може да надникне през шпионката му и да види като какво става вътре! Па и самичък той рядко надниква в душата си, ами седи през по-голямата част от живота си с тил към нея. "

Целият веществен космос се носи с тази шеметна скорост, като всяка една звезда, планета или вселена се върти и вътре в своето интимно и самотно поле, в своята тъжна, персонална аура.
Само индивидът, моят брат, като върви, се блъска в близките, по този начин негови братя!

Човекът непрекъснато търси непосредственост със звездното небе, макар че то е равнодушно към земния живот. За своя наслада, индивидът видя там горе неща от своя личен бедняшки обичай. Видя той елементарни аграрни сечива, разхвърляни сред звездите. Зарадва се на тия сечива, че не са единствено в неговия двор и в нивицата му. Ралото, с което ореше и чоплеше земицата и орниците, видя по какъв начин оре и чопли горе по небето. Колар видя, кола и процеп на колата. Което не доближаваше, досъчини, т.е. от себе си додаде. По този метод придърпваше звездното небе към себе си, правеше го по-разбираемо за мозъка и по-достъпно за сърцето.

Цитатите от описа " Щърков сняг " (из сборника " Ноев ковчег ", изд. " Нике " ) са взети от материал, оповестен първо в.