Пазарното обединения в сегмента „ден напред“ на гръцка граница на

Жечо Станков: Пазарното обединение с Гърция в ден напред улеснява потребителите и търговците и няма влияние върху цените

Пазарното обединявания в сегмента „ ден напред “ на гръцка граница на електроенергийните пазари сред Гърция и България от момента на реализиране през месец май до момента е подложено на нападки. Нещо повече, счита се, че то е в основата на по-високите цени на електрическата енергия, търгувана в този сегмент на Българската самостоятелна електроенергийна борса (БНЕБ). Твърдението е, че първо е трябвало да се реализира пазарното обединяване с Румъния.
В същото време като че ли се подценява обстоятелството, че по-високи цени се следят и на електроенергийните тържища в Румъния и Унгария, които също реализираха неотдавна пазарно обединяване в този сегмент. За образец с ден за доставка 27 август цената там е с 5 евро по-висока, а такава разлика се следи не за пръв път. От тази позиция изказванието за въздействието на българо-гръцкото пазарно обединяване върху ценовите равнища в сегмента „ ден напред “ на БНЕБ наподобява пресилено.
„ По отношение на пазарните обединявания би трябвало да се има поради, че там съблюдаваме избрани условия от страна на Европейска комисия и по-специално на основна дирекция „ Енергетика “, обвързвана с пазарите Имаше и има стъпки, които трябваше да се подхващат от борсовите и електроенергийните систематични оператори. Във времето се получи по този начин, че обединяването с Гърция изпревари това с Румъния по простата причина, че сътрудниците от Румъния и Унгария се забавиха с тяхното обединяване. Технически не бяха подготвени “, разяснява за 3eNews някогашният заместник-министър на енергетиката и сегашен народен представител (от ГЕРБ) Жечо Станков.
„ В тази връзка самото физическо обединяване по-скоро улеснява търговците, в сравнение с оказва въздействие върху цените. Както се вижда и на платформите, все още с ден за доставка 27 август цената на българска територия е 109.38 евро за МВтч. Същата е и на гръцка територия. Докато на румънска е тъкмо с 5,5 евро по-висока. Казвам, че няма въздействие, тъй като потенциалът на гръцкия и българския пазар е 600 МВт. България постоянно е била чист експортьор, тъй че силата постоянно е вървяла от България към Гърция (и други страни от региона) “, уточни Станков.
Той посочи, че „ от 22 септември стартират тестванията с Румъния и времето ще покаже дали през октомври месец ще е допустимо обединяване “ и на румънска граница.
„ Времето ще покаже и какво ще е въздействието на това обединяване върху пазарите в района. Но обединяването като такова е извънредно потребно и за потребители и търговци – за обезпечаване на достъп до сила от разнообразни пазари, без да се постанова да играят на месечни, тримесечни и каквито и да са други търгове. Получават опцията за транспорт на сила след закупуването й “, добави той.
На процедура главните резултати от пазарното обединяване с Гърция са в обезпечаването на пряк достъп на потребителите и производителите на електрическа сила на българския пазар до сила и потребители от прилежащи страни. Това от своя страна покачва конкуренцията и понижава пазарната централизация, най-много от страна на предлагането. За българския пазар тази детайлност е от извънредно значение, поради обстоятелството, че изтече периода по делото БЕХ/електричество. Сред резултатите би трябвало да се уточни и повишението на ликвидността на енергийната борса. Факт е увеличение на търгуваната електрическа енергия.
Друг е въпросът за появяването на недостиг на електрическа енергия през интервала, в който България бе обхваната от гореща вълна.
„ Оптимист съм за пазарните обединявания. Опитимист съм, че с пазарните обединявания се улесняват и потребителите, и търговците. Естествено основаването на по-голяма конкуренция на другите пазари ще докара до по-добри и по-приятни цени за бизнеса, което е и главната ни цел, тъй като бизнеса е по този начин да се каже гръбнака на всеки бюджет “, разяснява още Станков, като не пропусна да уточни, че съгласно анализите по-високите цени обгръщат като цяло Унгария, Румъния, Сърбия, България, Гърция, Италия.
„ Безспорно регистрирам като неточност това, че Топлоелектрическа централа Марица Изток 2 не беше задействана по-рано и тази една седмица от забавяне, през която министъра не е взел по този начин да се каже решението, с цел да задейства централата е изгубено време, което повлия на българския бизнес и стоя зад думите, че до това можеше да не се стига, изключително в случай че централата беше пусната по-рано. Тогава нямаше да се стига до равнища от порядъка на 400 лева и нагоре за избрани часове “, съобщи Станков.
Той обърна внимание е на фактора „ температури “. Между другото специалистите показват, че август тази година се характеризира с към 3 градуса по-високи температури ( по Целзий) от миналата.
„ Винаги сме се борили за това цените да са пазарни. Обикновено в тази част на годината, с изключение на промишлеността, за която няма отпуски, защото тя би трябвало да си извършва поръчките, въздействие оказват и високите температури. До огромна степен те водят и до повишение на потреблението – огромна част от силата и от индустрията и от бита се употребява за изстудяване. Това се усеща и при внезапна смяна на температурите при зимата “, изясни още Станков.
Както е известно по време на чуването, което бе извършено преди дни изпълнителният шеф на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ Живко Динчев от своя страна изясни също аргументите за реакция в подобен интервал от време.
В същото време остава и въпросът за инструментите, с които разполага страната за ограничение на натиска. Тъй като пазарът е свободен механизмите не са толкоз доста. Според някогашния заместник-министър на енергетиката несъмнено като инструмент би могъл да служи „ механизмът за потенциал “, по който бе преговаряно до неотдавна с Европейската комисия.
„ Като инструмент за обезпечаване на спомагателна сила на пазара би бил механизмът за потенциал, който осигуряваше и опция за регламентирана държавна помощ “, изясни Жечо Станков, като добави, че при този механизъм подсигурява финансова непоклатимост за ТЕЦ-овете и опция от тази позиция и на реакция при сходни обстановки.
„ Доколкото запознат съм министерството, диалозите, които ние водихме с Европейска комисия по отношение на другите пътни карти, които би трябвало да се възприемат не се извършват “, изясни още той.
През септември стартира тестването на пазарното обединяване в сегмента „ ден напред “ с Румъния. При сполучливо прекосяване се чака обединяването да стане факт още през октомври. Отсега може да се каже, че въздействието във връзка с търгуваните размери ще е позитивно.
Положително се чака да е и обединяването с пазарната зона на Македония, планувано за идната година.
Като най-важен може да се дефинира планът LIP14. Както изясни наскоро изпълнителният шеф на БНЕБ Константин Константинов, „ старта на LIP 14 ще означи завършването на интеграционния развой в границите на Европейския Съюз на българската пазарна зона. Реализацията на този план ще усили доста достъпа на българските производители, консуматори и търговци до силата, предлагана на Европейските пазари, т.е. ще се диверсифицира търсенето и предлагането с небосвод „ В рамките на деня “, което в композиция с даването от страна на БНЕБ на благоприятни условия за автоматизация и роботизация на търговията на този сегмент, ще усили неговото значение, а отсам и дял в общата търговия на електрическа сила “.