Историята на старите пазари във Варна
Пазарният живот във Варна е мощно развъртян още опреди Освобождението. За най-старото пазарище е считан „ Балък пазар “ . Той е и най-известният пазар в морския град. Намира се на централно място край най-оживената и значима улица „ Преславска “. Бил е ситуиран в пресечната точка с ул. „ Сан Стефано “. В съседство на пазара били складовете на едро и маазите.
„ Балък пазар “ се оформил като най-значимият публичен център сред гръцката, арменската, еврейската и турската махала. Освен това бил част от най-европейския и благороден регион.
“Пазарен ден във Варна е всеки понеделник. Още в неделя вечерта селяните навлизат в града с пъстро боядисани каруци, натоварени с разнородни артикули, с дами и деца. В каруците са впрегнати стройни коне или волове с дълги рога. Още при изгрева на слънцето обширната пазарна повърхност се цялостни с продавачи и купувачи. Като че ли е празничен ден! Ето там лежат сливи, лук, праскови, круши, ябълки, синьо-черно и жълто грозде, дълги извити тиквички (показаха ми една дълга над половин метър), пъпеши със златисти жилки, огненочервени и зеленолъщящи пиперки. До тях има дълга редица с пъстроорнаментирани безпрепятствено сини глинени гювечи и стомни с дълги шии, множеството тумбести; стотици клетки с кокошки, с крещящи юрдечки и гъски; маси с мед и всякакви турски сладкиши. Ковачи продават своите стоманени артикули. Продават се и остарели облекла, пъстри олеографни картини, в които са изчерпани всичките цветове на небесната дъга. Българските селяни са с типичните кожени калпаци, с потури и необятни поясоци; има мургави и хитри роми, еврейски търговци и доста градски жители… ”
Варна си имала и петъчен пазар . В брой на Варненски общински вестник се споделя, че през 1933 година на площада зад Търговската академия е открит вторият седмичен пазар във Варна. До 1938 година на този площад (Червения площад) се е провеждал Великденският панаир. На процедура петъчният пазар е предходник на днешния пазар „ Чаталджа “.
Над възвишението Акбаир на ул. „ Александър Дякович “ се намирало плодовозеленчуковото пазарище . Било напълно покрай Хайван пазар. Организирано е през след 1940 година. Приет е специфичен устав за активността му.
„ Балък пазар “ се оформил като най-значимият публичен център сред гръцката, арменската, еврейската и турската махала. Освен това бил част от най-европейския и благороден регион.
“Пазарен ден във Варна е всеки понеделник. Още в неделя вечерта селяните навлизат в града с пъстро боядисани каруци, натоварени с разнородни артикули, с дами и деца. В каруците са впрегнати стройни коне или волове с дълги рога. Още при изгрева на слънцето обширната пазарна повърхност се цялостни с продавачи и купувачи. Като че ли е празничен ден! Ето там лежат сливи, лук, праскови, круши, ябълки, синьо-черно и жълто грозде, дълги извити тиквички (показаха ми една дълга над половин метър), пъпеши със златисти жилки, огненочервени и зеленолъщящи пиперки. До тях има дълга редица с пъстроорнаментирани безпрепятствено сини глинени гювечи и стомни с дълги шии, множеството тумбести; стотици клетки с кокошки, с крещящи юрдечки и гъски; маси с мед и всякакви турски сладкиши. Ковачи продават своите стоманени артикули. Продават се и остарели облекла, пъстри олеографни картини, в които са изчерпани всичките цветове на небесната дъга. Българските селяни са с типичните кожени калпаци, с потури и необятни поясоци; има мургави и хитри роми, еврейски търговци и доста градски жители… ”
Варна си имала и петъчен пазар . В брой на Варненски общински вестник се споделя, че през 1933 година на площада зад Търговската академия е открит вторият седмичен пазар във Варна. До 1938 година на този площад (Червения площад) се е провеждал Великденският панаир. На процедура петъчният пазар е предходник на днешния пазар „ Чаталджа “.
Над възвишението Акбаир на ул. „ Александър Дякович “ се намирало плодовозеленчуковото пазарище . Било напълно покрай Хайван пазар. Организирано е през след 1940 година. Приет е специфичен устав за активността му.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ