Потомък на Паисий повежда Хебър към първа титла
Пазарджик мечтае за първа купа в едни от трите най-велики групови спорта - волейбола. Хебър има всичко за златото, което бяга от години. Този път обаче кметът Попов сякаш откри изчезналото звено - треньора.
Най-успелият клубен експерт в шампионата ни Александър Попов одобри предизвикването да пристигна в Пазарджик за плейофите. Пък кой знае, може да остане за Европа! Макар че Сашо е президент, треньор и знак на най-успелия ни волейболен клуб ЦСКА и откъсването за по-дълго ще е мъчно.
Сашо е необикновен човек. Сам дефинира себе си като чудак, който бива мъчно разбиран от хората.
Израства в семейство, което допуска всичко друго, само че не и да разреши синът да стане състезател. Бащата Александър Попов-старши, мъртвец от съвсем година, е фамозен български химик. Академик, дълго време заместник-директор на Българска академия на науките, академик от международна големина. Майка му също е химик по обучение, стига до заместник-министър по времето на Иван Костов.
Семейството е от остарял благороден софийски жанр. Има къща на улица „ Хан Крум “, тъкмо до Малките Пет кьошета.
Родът на майката е с корени в Банско, като те стигат до самия Паисий. Той се явява пра-пра-прачичо на новия треньор на Хебър. На родата е Хадживълчовата къща в Банско, която е реставрирана и се употребява от многочислените наследници. Хаджи Вълчо е един от двамата братя на Паисий.
Попови - най-запалените букинисти в България
Колекцията, която Сашо продължава да попълня, съдържа доста редки екземпляри и на британски език.
По всичко изглеждало, че бъдещето на роденият през 1972 година софиянец ще е в науката. Уви, за злощастие на родителите си, той избира спорта.
Те не го стопират, като обяснението е просто - при започване на 80-те години няма никакви изгледи, че ще пристигна демокрацията, и родителите не виждат огромни вероятности пред един химик.
Висок и слаб, той е идеалният играч по лека атлетика, печели детски надпревари на 60 метра и скок дължина. Докато рита футбол в двора на учебното заведение, е видян от Стефан Христов, фамозен треньор в школата на ЦСКА. В тези времена това най-малко е позитивното - има кой да види гения и в двора!
Слабо, високо, момчето е съвършен за волейбол. Христов прилъгва хлапака и с игри на футбол, по който дребният също е разпален. Така се озовава на „ Червено знаме “, с цел да бъде капитан на всички младежки тимове на армейците.
Влиза в първия отбор на 17 паралелно до Боре Кьосев и Любо Ганев
Венци Тодоров, лека му пръст, Милчо Натов, Милчо Миланов. С него пробиват наборите му Ники Иванов и Александър Грациети. ЦСКА е чудовищно мощен и същата година играе топ 4 в Шампионската лига.
Контузиите обаче унищожават Попов от дребен. Крака, кръст, интервенции. Едва на 24 години той напуща игрището с няколко трофеи.
Сашо (горе вдясно) като играч на ЦСКА дружно с легендата Боре Кьосев
Ръка подава остарелият му треньор Иван Сеферинов, който го кани на работа в Славия. Сашо става ментор при белите, където демонстрира, че го бива в този поминък. През 1998 година се връща в ЦСКА и по този начин към този момент 23 години! Уникална честност, поради която го почитат всички.
Червените редуват триумфи с интервали на тотално безпаричие. Сашо вади непрекъснато персонални средства, с цел да го има клуба, който тъне в същинска бедност във връзка с база. Често, както и е сега, Попов прави тимове на ЦСКА единствено от юноши. Момчетата играят от едната обич, само че пък кадърните получават необикновен късмет и бързо се продават в чужбина.
В зала „ Васил Симов “, в непретенциозен кабинет, остава постоянно единствено Александър Попов. Отказва предложения от родни грандове, от чужбина, от национални отбори. Само и единствено да избави волейбола в ЦСКА.
Дори отхвърля предлагането да банкрутира клуба и да стартира на чисто непосредствено в елита с друга регистрация. Като същински „ балък “ (според днешния морал) чисти близо милион отговорности и някак оцелява.
През всичките години фамилията му става пленник на неповторимата отдаденост към волейбола, само че пък го поддържа.
Жени се за Елица, щерка на футболната легенда Паро Никодимов
Имат две дъщери - Диана (студентка) и Габриела (ученичка).
Семейството постоянно спори какъв брой общо са купите, извоювани с ЦСКА. Елица и сестра <210> Деси също са някогашни състезателки по волейбол на армейците. Стигат до над 30 и постоянно им се губят по една-две. Към тях Сашо прибавя и златните медали на кума си Робърт Гергов, някогашен национал по баскетбол.
Фамилия Попови и Никодимови имат над 30 трофеи за ЦСКА
Фамилията е влюбена в природата и при всеки мотив отскача до вилата на Паро в Искърското дефиле. Лятото пък прекарва в село Емона. Там Никодимови имат място, а през последните години Попов най-сетне съумява да построи къща.
В Емона най-вече обича дивотията
Години наред там мобилните оператори нямат покритие. И в този момент семейството към този момент е на морето, до момента в който Сашо ще тренира и играе мачовете с Хебър.
Попов е разпален алпинист и в случай че остане в отбора от Пазарджик, волейболистите му ще научат бързо какво е марш на скок до Мусала. Сашо е фанатик да изкачва най-високия връх с тимовете си.
Рекорд: За 50 минути от хижа Ястребец до Мусала
Има и няколко качвания през зимата при ураганен вятър. Спретва и лагери по два-три дни за целия тим в хижата, където изискванията са спартански.
Куриозна преживелица: волейболният ЦСКА и футболният Пирин се засичат на подготовка в Боровец. Треньорът на „ макетата “ Петър Михтарски е очарован за какъв брой време Сашо и компания отиват и се връщат от Мусала. „ Ако накарам футболистите на това движение, ще издъхнат “, признава си Михтарски.
Другата огромна обич на Сашо е тежката музика. Ама в действителност тежък рок!
Траш метал легендите „ Слейър “ са неговите идоли
Още като младеж в ЦСКА с трима свои съотборници образуват „ Металика “, като всеки е кръстен на любимците - Ларс, Джеймс..
Волейболният познавач не пропуща концерт в България, когато идва рок тайфа.
Фамилия Попови са извънредно десни политически. Навремето и той се кълне в Иван Костов, само че тези пристрастености са поутихнали. Като при множеството българи, и у Сашо разочарованието от политиците е съществено. Най-малкото, много от тях се изредиха да му дават обещание оправяне на казуса със залата, само че работа не свършиха.
Попов има и още една уязвимост - фамозната CALL of DUTY. Не е характерен геймър, само че на тази игра може да отделя часове, когато има свободно време.
В Хебър място за игри и размотаване няма. Полуфиналите към този момент започнаха, а в Пазарджик не желаят и да чуят за друго с изключение на за купата. Упражнение, което Сашо Попов умее най-добре.
Най-успелият клубен експерт в шампионата ни Александър Попов одобри предизвикването да пристигна в Пазарджик за плейофите. Пък кой знае, може да остане за Европа! Макар че Сашо е президент, треньор и знак на най-успелия ни волейболен клуб ЦСКА и откъсването за по-дълго ще е мъчно.
Сашо е необикновен човек. Сам дефинира себе си като чудак, който бива мъчно разбиран от хората.
Израства в семейство, което допуска всичко друго, само че не и да разреши синът да стане състезател. Бащата Александър Попов-старши, мъртвец от съвсем година, е фамозен български химик. Академик, дълго време заместник-директор на Българска академия на науките, академик от международна големина. Майка му също е химик по обучение, стига до заместник-министър по времето на Иван Костов.
Семейството е от остарял благороден софийски жанр. Има къща на улица „ Хан Крум “, тъкмо до Малките Пет кьошета.
Родът на майката е с корени в Банско, като те стигат до самия Паисий. Той се явява пра-пра-прачичо на новия треньор на Хебър. На родата е Хадживълчовата къща в Банско, която е реставрирана и се употребява от многочислените наследници. Хаджи Вълчо е един от двамата братя на Паисий.
Попови - най-запалените букинисти в България
Колекцията, която Сашо продължава да попълня, съдържа доста редки екземпляри и на британски език.
По всичко изглеждало, че бъдещето на роденият през 1972 година софиянец ще е в науката. Уви, за злощастие на родителите си, той избира спорта.
Те не го стопират, като обяснението е просто - при започване на 80-те години няма никакви изгледи, че ще пристигна демокрацията, и родителите не виждат огромни вероятности пред един химик.
Висок и слаб, той е идеалният играч по лека атлетика, печели детски надпревари на 60 метра и скок дължина. Докато рита футбол в двора на учебното заведение, е видян от Стефан Христов, фамозен треньор в школата на ЦСКА. В тези времена това най-малко е позитивното - има кой да види гения и в двора!
Слабо, високо, момчето е съвършен за волейбол. Христов прилъгва хлапака и с игри на футбол, по който дребният също е разпален. Така се озовава на „ Червено знаме “, с цел да бъде капитан на всички младежки тимове на армейците.
Влиза в първия отбор на 17 паралелно до Боре Кьосев и Любо Ганев
Венци Тодоров, лека му пръст, Милчо Натов, Милчо Миланов. С него пробиват наборите му Ники Иванов и Александър Грациети. ЦСКА е чудовищно мощен и същата година играе топ 4 в Шампионската лига.
Контузиите обаче унищожават Попов от дребен. Крака, кръст, интервенции. Едва на 24 години той напуща игрището с няколко трофеи.
Сашо (горе вдясно) като играч на ЦСКА дружно с легендата Боре Кьосев
Ръка подава остарелият му треньор Иван Сеферинов, който го кани на работа в Славия. Сашо става ментор при белите, където демонстрира, че го бива в този поминък. През 1998 година се връща в ЦСКА и по този начин към този момент 23 години! Уникална честност, поради която го почитат всички.
Червените редуват триумфи с интервали на тотално безпаричие. Сашо вади непрекъснато персонални средства, с цел да го има клуба, който тъне в същинска бедност във връзка с база. Често, както и е сега, Попов прави тимове на ЦСКА единствено от юноши. Момчетата играят от едната обич, само че пък кадърните получават необикновен късмет и бързо се продават в чужбина.
В зала „ Васил Симов “, в непретенциозен кабинет, остава постоянно единствено Александър Попов. Отказва предложения от родни грандове, от чужбина, от национални отбори. Само и единствено да избави волейбола в ЦСКА.
Дори отхвърля предлагането да банкрутира клуба и да стартира на чисто непосредствено в елита с друга регистрация. Като същински „ балък “ (според днешния морал) чисти близо милион отговорности и някак оцелява.
През всичките години фамилията му става пленник на неповторимата отдаденост към волейбола, само че пък го поддържа.
Жени се за Елица, щерка на футболната легенда Паро Никодимов
Имат две дъщери - Диана (студентка) и Габриела (ученичка).
Семейството постоянно спори какъв брой общо са купите, извоювани с ЦСКА. Елица и сестра <210> Деси също са някогашни състезателки по волейбол на армейците. Стигат до над 30 и постоянно им се губят по една-две. Към тях Сашо прибавя и златните медали на кума си Робърт Гергов, някогашен национал по баскетбол.
Фамилия Попови и Никодимови имат над 30 трофеи за ЦСКА
Фамилията е влюбена в природата и при всеки мотив отскача до вилата на Паро в Искърското дефиле. Лятото пък прекарва в село Емона. Там Никодимови имат място, а през последните години Попов най-сетне съумява да построи къща.
В Емона най-вече обича дивотията
Години наред там мобилните оператори нямат покритие. И в този момент семейството към този момент е на морето, до момента в който Сашо ще тренира и играе мачовете с Хебър.
Попов е разпален алпинист и в случай че остане в отбора от Пазарджик, волейболистите му ще научат бързо какво е марш на скок до Мусала. Сашо е фанатик да изкачва най-високия връх с тимовете си.
Рекорд: За 50 минути от хижа Ястребец до Мусала
Има и няколко качвания през зимата при ураганен вятър. Спретва и лагери по два-три дни за целия тим в хижата, където изискванията са спартански.
Куриозна преживелица: волейболният ЦСКА и футболният Пирин се засичат на подготовка в Боровец. Треньорът на „ макетата “ Петър Михтарски е очарован за какъв брой време Сашо и компания отиват и се връщат от Мусала. „ Ако накарам футболистите на това движение, ще издъхнат “, признава си Михтарски.
Другата огромна обич на Сашо е тежката музика. Ама в действителност тежък рок!
Траш метал легендите „ Слейър “ са неговите идоли
Още като младеж в ЦСКА с трима свои съотборници образуват „ Металика “, като всеки е кръстен на любимците - Ларс, Джеймс..
Волейболният познавач не пропуща концерт в България, когато идва рок тайфа.
Фамилия Попови са извънредно десни политически. Навремето и той се кълне в Иван Костов, само че тези пристрастености са поутихнали. Като при множеството българи, и у Сашо разочарованието от политиците е съществено. Най-малкото, много от тях се изредиха да му дават обещание оправяне на казуса със залата, само че работа не свършиха.
Попов има и още една уязвимост - фамозната CALL of DUTY. Не е характерен геймър, само че на тази игра може да отделя часове, когато има свободно време.
В Хебър място за игри и размотаване няма. Полуфиналите към този момент започнаха, а в Пазарджик не желаят и да чуят за друго с изключение на за купата. Упражнение, което Сашо Попов умее най-добре.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ