ПАЗАРДЖИК – името на този град се превърна в символ

ПАЗАРДЖИК – името на този град се трансформира в знак на скандал, а въпросът за прозрачността в Община Пазарджик още веднъж излиза на напред във времето, откакто стана ясно, че основни постове в просветителната система са заети от две сестри – едната в ролята на контролиращ орган, а другата – в ролята на следен индивид.

Това  четем в нов сигнал до Narod.bg по отношение на безобразията в на ОУ „ Христо Смирненски “ в града

В центъра на проблема са Весела Тодорова, шеф на дирекция „ Образование и просвета “ в Община Пазарджик, и нейната сестра Стоянка Златанова-Илинова, която заема поста шеф на ОУ „ Христо Смирненски “. Информацията за техните позиции е публично налична на уеб страницата на Общината, само че това, което остава прикрито зад административните трофеи, е рисков институционален казус.

Оказва се, че до момента в който роднинската връзка обезпечава комфорт по оста „ контролиращ – следен “, против шефа на ОУ „ Христо Смирненски “ стартира сериозна правна борба.

Срещу Стоянка Златанова-Илинова е формирана кореспонденция № 153/2025 година по разказа на Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД), въз основа на Разпореждане № 193/06.02.2025 година

Производството е по симптом „ увреждане “ заради констатации за осъществено нарушаване на Закона за отбрана от дискриминация – по-конкретно неналичието на налична архитектурна среда в учебното заведение на ул. „ Д. Д. Петков “ №11. С дейностите и/или бездействието си по обезпечаване на законосъобразна среда, госпожа Златанова-Илинова директно излага на риск сигурността и здравето на децата в образователното заведение.

Институционалният абсурд:

Тук спорът на ползи придобива застрашителни размери. Дирекцията, ръководена от Весела Тодорова, има директни контролни функционалности върху просветителните институции, в това число върху спазването на стандартите за сигурност и досегаемост. Когато обаче обект на този надзор е личната ти сестра, обективността на институцията изчезва.

Въпроси без отговор:

1. Как Дирекция „ Образование и просвета “ ще глоби шефа на ОУ „ Христо Смирненски “ за дискриминация и липса на налична среда?

2. Има ли „ фамилен чадър “, който е разрешил на Стоянка Златанова-Илинова да подценява законовите условия, рискувайки здравето на учениците?

Този случай образува директен институционален спор на ползи, който изисква незабавна интервенция. Възникват фундаментални въпроси:

Как се правят инспекциите? Възможно ли е администрацията да упражнява неутрален надзор върху шеф, който е в директна роднинска връзка с проверяващия?

И дали това не се случва поради скрити връзки сред Весела Тодорова и кметът от ПП-ДБ Петър Куленски, който необичайно дреме?

Има ли чадър над нарушаванията? Фактът, че се е стигнало до интервенция на КЗД, подсказва, че общинският надзор е бил или неефикасен, или съзнателно блокиран.

Морал или закон?

Дори в случай че процедурно назначенията са изрядни, персоналната отговорност на шефа за здравето на децата не може да бъде скрита зад роднински връзки.

Образованието е сфера, в която моралът би трябвало да бъде водещ. Когато границата сред обществената служба и персоналния интерес се размие, губещи са най-уязвимите – децата. Случаят в Пазарджик е тест за това дали локалната власт в лицето на случайниците ПП-ДБ работи за жителите, или се е трансформирала в затворена конструкция, в която сестри управляват сестри, до момента в който институциите за отбрана от дискриминация би трябвало да правят работата на Общината.

В последна сметка зад сухите параграфи на преписките прозира една стряскаща действителност: систематичното безучастие на Стоянка Златанова-Илинова, скрито зад рискова нереалност.

Вместо да предприеме действителни стъпки за създаване на сертифицирана и безвредна среда, шефът е позволил слагането на „ фиктивни “ железни уреди.

Тези структури, които не са съгласувани с способените органи и не дават отговор на никакви механически стандарти, освен не вземат решение казуса, само че и в допълнение излагат на риск живота и здравето на децата.

В опит да се симулира активност пред контролните органи са основани уреди, които могат да се трансфорат в капан за всеки възпитаник с двигателни усложнения.

Този акт на административно самоволство е връхната точка на институционалния цинизъм: до момента в който сестрата в Общината упражнява фиктивен надзор, шефът в учебното заведение заплашва физическото оцеляване на децата с механически неизправни „ усъвършенствания “.

Въпросът към този момент не е единствено „ има ли спор на ползи “, а кой ще носи наказателна отговорност, в случай че тези противозаконни железни структури доведат до съдбовен случай?

Пазарджик не се нуждае от фамилни паравани, а от незабавна инспекция на тези рискови уреди, преди цената на безотговорността да бъде платена от някое дете.

 

 

Източник: Narod.bg

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News