Пазарът обича да ни приспива с усещането, че всичко е

Пазарът обича да ни приспива с чувството, че всичко е под надзор тъкмо преди да покаже какъв брой е безсърдечен. Днес не приказваме за срив, не приказваме даже за класическа суматоха. Говорим за нещо доста по-подмолно – за композиция от блаженство, боязън да изпуснем облагата и редовно подценяване на риска от страна на хора, които би трябвало да са професионалните „ пазачи “ на капитала. И тъкмо това е моментът, в който един рационален вложител би трябвало да си зададе най-неприятния въпрос: „ Ако на следващия ден пазарът падне с една трета или на половина, какво действително ще направя – не какво си давам обещание през днешния ден, а какво ще направя, когато виждам алените цифри по екрана? “

Последното изследване измежду огромни шефове на пари, съвсем петстотин милиарда под ръководство, рисува картина, която на доктрина не би трябвало да съществува. Огромната част от тях признават, че акциите са надценени, че сегментът към изкуствения разсъдък наподобява на типичен балон и че точно спукването на този балон е най-големият индивидуален риск пред пазарите в идващите месеци. И в това време същите тези хора са нападателно „ дълги “ в акции, с исторически невисок дял в брой и с подготвеност да поемат все по-висок риск. С други думи: мозъкът им споделя „ рисково е “, държанието им споделя „ не мога да си разреша да не съм вътре “. Това не е логичност, това е обществена динамичност – боязън не да загубиш, а да изглеждаш „ малоумен “, в случай че си пропуснал още един финален ход нагоре.

Особено тревожна е статистиката за каузи на парите в брой. От 2002 година насам има двадесет случая, в които междинният дял на ликвидни средства в портфейлите на тези професионални играчи пада до 3,7% или по-малко. Във всеки един от тези случаи без изключение акциите след това изостават, а държавните облигации се показват по-добре през идващите един до три месеца. Днес равнището на парите в брой е тъкмо 3,7%. Това единствено по себе си не подсигурява срив, само че ни споделя едно ясно нещо: професионалният капитал е съвсем изцяло „ зареден “ в риск, с доста малко възглавница, в случай че нещата тръгнат в неправилна посока.

На този декор се появяват и гласове, които не се опасяват да звучат некомфортно. Един от най-известните ръководещи в облигациите предлага до една пета от портфейлите да стоят в брой или краткосрочни държавни бумаги. Това е коренно обръщение в среда, в която десетилетия наред доминираше мантрата „ постоянно бъди изцяло вложил “. Същият аргументира, че междинният вложител държи прекомерно доста в акции – изключително в американски – и в същото време прекалено много в дълготрайни облигации, които са изложени на риск от по-висока рентабилност и загуба на стойност. На процедура той споделя: натрупахте прекалено много експозиция към активи, чиято цена зависи от това лихвите да останат удобни и растежът да не се чупи.

Към това се прибавя и символиката на имена като Майкъл Бъри – индивидът, който стана легенда, тъй като видя рецесията от 2008 година преди съвсем всички. Той стопира регистрацията на фонда си и редом залага на спад в една от звездите на вълната към изкуствения разсъдък, компанията Palantir. Позицията му е структурирана по този начин, че да печели, в случай че до 2027 година цената падне под 50 $, а сега акцията е надалеч над тези равнища, въпреки и с промяна от последните седмици. Само по себе си това не е сигнал за сигурен срив – пазарът не следва нито един човек, без значение какъв брой блестяща е биографията му. Но има нещо показателно в това, че даже „ безконечните мечки “ не просто мърморят, а стартират да слагат пари зад тезите си.

В същото време показателите, гледани от отдалеченост, не наподобяват трагично. Основният американски показател е понижен с към 3% от историческия си връх, а софтуерният – с малко над 5%. Това са придвижвания, които по учебник попадат в категорията „ звук “. И тъкмо това е заплахата: вложителите са привикнали да „ купуват спада “, да одобряват всяка промяна като краткотрайна опция. Навикът, основан в години на евтини пари и бързи възобновявания, се трансформира в автоматизиран инстикт – без да се задава въпросът дали главните променливи не са се изместили.

Допълнителен пласт риск идва от средата на политически и стопански неустановеност. Обсъждат се промени в митата, които биха могли да натиснат нагоре дълготрайните лихви по държавните облигации. Част от ръководещите чакат такова развиване, само че все пак не виждат причина да понижат риска в портфейлите. Някои даже имат вяра, че акциите могат да се качат по едно и също време с доходността – сюжет, който изисква съвсем идеална композиция от напредък и инфлационен надзор. Историята демонстрира, че сходни „ съвършени “ пътеки са по-скоро изключение, в сравнение с норма.

Червените знамена не се изчерпват с настройките на професионалните вложители. Структурата на възхода в последните години се концентрира все по-силно в стеснен брой огромни компании, изключително в технологиите и тематиката за изкуствения разсъдък. Това концентрира риска: в случай че един стеснен сегмент стартира да се поправя по-дълбоко, идната вълна постоянно се трансферира към показателите, към индиректните носители на същата експозиция и към фирмите, които са били „ повлечени “ нагоре по инерция. Когато всички приказват за „ балон “ и по едно и също време не престават да вземат участие в него, системата става сензитивна към даже дребни разклащания – един слаб доклад, една по-строга дума от централна банка, една непредвидена геополитическа искра.

Какво значи това за самостоятелния вложител, надалеч от огромните екрани на Уолстрийт? Не значи, че би трябвало под паника да продава и да бяга в брой. Означава, че би трябвало доста почтено да се огледа в огледалото на риска. Колко % спад действително може да понесете, без да започнете да взимате прочувствени решения? Ако пазарът на следващия ден падне с 30–40%, това ще е неприятно, само че търпимо ли е в границите на вашия небосвод, или ще натисне психологическия ви предел до точка, в която ще продадете покрай дъното? Ако отговорът на тези въпроси е неразбираем, значи портфейлът ви не е съгласуван освен с вашия профил, само че и с реалистичния диапазон на пазарните придвижвания.

Периоди като този са подобаващ миг да се прегледа структурата по класове активи, по райони и по обособени тематики. Твърде съсредоточени ли сте в една страна, в един бранш, в една фешън наклонност? Има ли част от капитала, който може умерено да бъде изместен в по-консервативни принадлежности – краткосрочни държавни бумаги, парични фондове, нисковолатилни тактики – не тъй като „ знаете “, че идва срив, а тъй като не желаете да разчитате само на положителния сюжет? Подобна „ възглавница “ не е израз на скептицизъм, а на почитание към това, че пазарите могат да се движат по способи, които ние не можем да предвидим.

Важен е и хоризонтът. Ако инвестирате с концепция за 10, петнадесет или двадесет години, една бъдеща меча фаза – даже тежка – е статистически евентуална и даже естествена част от пътя. Но точно тогава дисциплината е запас, който най-лесно се изчерпва. Днешните сигнали за блаженство измежду професионалните вложители не са апел да пандизите всичко и да чакате стихия, а увещание, че „ опасявай се, когато другите са алчни “ не е просто остроумна фраза, а работещ принцип за ръководство на риска.

Най-здравословната реакция в сходна среда не е суматоха, а нареждане: преоценка на поетия риск, ясно дефиниране на позволен спад, инспекция дали портфейлът ви дава отговор на личния ви темперамент, а не на моментните настроения на масата. Пазарът ще продължи да върви в своя темп – от време на време гладко, от време на време с внезапни завои. Вашата задача е да сте сигурни, че при идващия по-остър завой няма да изхвърчите от завоя дружно с тези, които през днешния ден решително споделят, че всичко е под надзор, само че са не запомнили какъв брой бързо се сменят сезоните на финансовите пазари.

Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.