Пазарът на труда, заетостта и възнагражденията бяха сред най-динамичните аспекти

Пазарът на труда, заетостта и възнагражденията бяха измежду най-динамичните аспекти на стопанската система през спешната 2020 г. Новопубликуван разбор на Института за пазарна стопанска система ( ИПИ ) си слага за цел да разбор ира другите аспекти на утежняването на районните пазари на труда и вероятностите им за бъдещето.

Най-значимото събитие на пазара на труда през миналата година безспорно беше внезапното повишаване в нивото на безработица та в границите на първите няколко седмици след въвеждането на строгите ограничаващи ограничения при започване на март, като за малко общият брой на записаните в бюрата по труда надвиши 300 хиляди души. Отпускането на ограниченията, съчетано с активирането на схемите за поддръжка на заетостта обаче разрешиха релативно бързо стесняване на входящия поток в бюрата по труда, а вторият „ локдаун “ не докара до толкоз трагичен скок, се отбелязва в разбор а на Адриан Николов.

Повишаването на безработица та надалеч не е отмерено разпределено сред другите области.  Сравняването на данните за броя на записаните безработни с разнообразни стопански индикатори демонстрира ясно правопропорционална взаимозависимост. Така да вземем за пример се вижда връзка сред смяната на записаните безработни и брутния вътрешен артикул на човек от популацията по области, както и към коефициентите на претовареност. От една страна са столицата и Габрово със относително висок Брутният вътрешен продукт на човек, висока претовареност и сензитивно повишение на записаните безработни. От другата страната са областите Силистра, Разград, Кърджали и Търговище със относително невисок Брутният вътрешен продукт, ниска претовареност и понижаване на записаните безработни през декември 2020 година по отношение на година по-рано.

Длъжни сме да отбележим също, че областите се държат по друг метод в границите на пролетния и есенния интервал на ограничаващи ограничения, като има единствено една област, в която новите безработни през есента са повече, в сравнение с напролет – Кърджали, само че във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите са минимални. Ако съпоставяме седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021 година, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничавания. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничавания слагат под въпрос и успеваемостта на ограниченията за поддръжка на заетостта в по-слабо развиване области.

Ръстът на безработните обаче е единствено едната страна на монетата – против нея седи и стесняване на заетостта. При съпоставяне на годишна база в данните за май, когато рецесия та е най-тежка и септември, за когато са последните налични данни, няма нито една област, в която броят на наетите през май 2020 година да е бил по-висок от този през същия месец на 2019 година Най-слабо са наранени Перник (-274 наети на годишна база) и Ямбол (-343 наети), само че част от обяснението за това евентуално е събитието, че немалка част от работната им мощ е заета в прилежащи области. Най-големият номинален спад е в стопански най-силните области – София, Варна и Бургас губят по съвсем 20 хиляди работни места, Пловдив – съвсем 15 хиляди, а в множеството области спадът е сред хиляда и три хиляди работни места. Повод за терзание е обаче нареждането на Благоевград измежду областите с най-голяма загуба на наети, поради слабото показване на пазара на труда на региона още преди началото на рецесия та. По всичко проличава, че в директно бъдеще там ще има още по-значителни проблеми-за разлика от множеството останали области през втората половина на годината съвсем не се следи отчетливо възобновяване на броя на наетите. Притеснителна наклонност е и повишението в броя на неактивните лица през първите трите тримесечия на 2020 година, като растежът е концентриран в Югозападния и Южния централен район на страната.

Няма нито една област, в която заплатите през 2020 година да са по-ниски от тези в миналата година. По-значителен е растежът в областите, където базата е по-ниска – 17% във Видин, 16% в Кърджали, по 14% в Монтана, Пазарджик, Хасково и Кюстендил. Въпреки релативно бързия растеж шест области остават със междинна брутна месечна заплата под 1000 лв.. В две пък няма съвсем никакво изменение – Перник и Силистра резервират съвсем едно и също ниво на междинното заплащане през третото тримесечие на 2019 и 2020 година. В хода на рецесия та има и пренареждане на опашката на класирането – до момента в който през миналото десетилетие Видин неизбежно държеше последното място, през третото тримесечие на 2020 година там към този момент остава Благоевград. Изоставането в заплатите в региона удостоверява извода, че там и в бъдеще ще има доста проблеми на пазара на труда, оттова – в приходите на семействата и бедността.