Образованието или уменията – кое тече на пазара на труда днес?
Пазарът на труда е като река – тече, трансформира се, от време на време те дърпа надолу, различен път те изхвърля на брега. Решихме да питаме 1000 души сред 18 и 60 години по какъв начин го виждат те. Хвърлихме им 10 въпроса – за обучение, работа, заплати, предубеждения – всичко, което може да даде ясна фотография на това по какъв начин стоят нещата. С помощта на нашите професионалисти от CVWizard.com успяхме да извадим и изразим цялата тази забавна информация за нашето изследване.
И какво излезе? Куп забавни работи, само че една в действителност ни сграбчи – младите и по-старите гледат на образованието напълно друго. Едните са уверени, че без тапия си изгубен, другите като че ли споделят: " Дай ми умения и ще се оправя. “ Така че дано забележим какво споделят хората и дали към момента би трябвало да се мъчим с учебници, или просто да се хвърлим в дълбокото.
Дипломата – златен билет или остарял спомен?
Като цяло 73% от хората, с които говорихме, споделят, че работата им желае тапия или някаква подготовка. Обаче, когато ги разделим по възраст, картината се сменя. При тези на 18-29 години 73% мислят, че образованието е нужно за работата им. А при тези на 45-60?
Цели 90%! Това не е дребна разлика, напряко е бездна. По-старите очевидно са уверени, че без хартия в ръка нямаш късмет – може би тъй като са израснали в свят, където без университет не те поглеждат. А младите? Те като че ли са по-спокойни. Виждат по какъв начин другари без висше си намират работа, или пък по какъв начин шефове гледат повече какво можеш да свършиш, в сравнение с какво си учил.
Друго забавно нещо – 68% споделят , че това, което са учили, им влиза в приложимост на работата. При младите е съвсем същото – 68,57% , а при по-старите скача на 82% . Ясно е, че хората с повече години зад тила си намират връзка сред учебниците и заплатата си. Може би тъй като са избирали специалности с проект, или тъй като преди време всичко е било по линия – учиш нещо, работиш го. А през днешния ден? Днес младите постоянно учат едно, а работят друго – и очевидно не ги боли доста от това.
А какво мислят за заплатите? Само 52% считат, че тапия ти подсигурява добра пара. При младите това е 51,79% , а при по-старите – 76% . Ето тук към този момент виждаме по какъв начин поколенията се разминават.
По-възрастните са сигурни, че без обучение няма да видиш огромни пари, до момента в който младите като че ли споделят: " Ами, зависи. “ Може би тъй като виждат по какъв начин хора без висше се издигат с опит или с някой курс от интернет. Или тъй като светът към този момент не е същият – има работа и за тези, които могат да се оправят без трофеи.
LinkedIn, проби и новите правила
Да поговорим за нещо съвременно – LinkedIn. Над половината ( 51% ) са получавали предложения за работа през тази платформа през последната година. При младите е съвсем същото – 51,07%, а при тези на 45-60 – 58% . Изглежда, че без значение дали си дилетант или деец, този уебсайт става златна мина за работа. Но не е единствено това. Цели 61% споделят, че от ден на ден ги тестват за умения, когато аплайват. При младите това е 57,86% , а при по-старите – 70% . Шефовете към този момент не желаят единствено тапия да им покажеш – желаят да видят по какъв начин се справяш на процедура.
И това е огромна смяна. Младите може би са по-готови да скочат в тези проби, тъй като са привикнали да учат бързо. А по-старите? Те също се включват, само че с повече опит зад тила си.
Колко хора пък търсят нова работа, до момента в който са на остарялата? Общо 46,54% . Но при младите това е 41,43% , а при по-старите – 60% .
Изглежда, че с годините ставаш по-активен – може би тъй като искаш повече пари, или тъй като ти е писнало от едно и също. А удовлетворени ли са от заплатите си? 61% споделят " да “. При младите това е 62,86% , а при по-старите – 74% . Ясно е, че с времето или идват по-добри предложения, или просто свикваш да не се оплакваш.
Предразсъдъците – гнусен капан
Едно от най-тежките неща, които излязоха, е, че половината ( 50,73% ) са се сблъсквали с предубеждения , до момента в който търсят работа. При младите това е 46,79%, а при по-старите – 68%.
Какво ги стопира? Възрастта е най-често – 35,11% при младите и 47,06% при по-старите. Шефовете очевидно гледат годините и си мислят: " Тоя е прекомерно млад, няма опит “ или " Тоя е прекомерно остарял, няма да се оправи. “ Расата също боли – 29% при младите и 17,65% при по-старите.
Полът също – 22,90% при младите и 20,59% при по-старите. Има и нелепости като местоживеене или даже име, само че те са по-рядко.
Затова 67% желаят кандидатстването да е анонимно – да няма глупави спънки. При младите това е 67,14%, а при по-старите – 78%. По-старите очевидно са се нагледали на тези игрички и желаят чиста игра. И ги разбирам – за какво да те отписват поради нещо, което няма връзка с работата?
Мъжете и дамите – разнообразни очи
Като разделим хората по пол, нещата отново се разбъркват. Мъжете (78,67%) по-често споделят, че работата им желае тапия, в сравнение с дамите (70,87%) . При младите мъже (18-29) това е 77,59% , а при младите дами – 70,12%.
При по-старите мъже ( 45-60 ) стига 94,29% , а при дамите – 80%. Мъжете като че ли държат повече на образованието. За заплатите – 67,12% от мъжете са удовлетворени, а единствено 55,15% от дамите. Младите дами (18-29) са най-зле – единствено 56,71% споделят, че им заплащат добре. А при по-старите мъже (45-60) – 77,14% . Ясно е, че дамите, изключително младите, постоянно усещат, че нещо не им доближава.
Предразсъдъците удрят друго. Мъжете на 45-60 (54,16%) най-често се оплакват от възрастта, а младите дами (31,76%) – от пола. Расата пък е проблем за младите мъже (39,13%). Всеки си има своя пердах, само че общото е, че никой не желае да го съдят по корицата.
Защо всичко това е значимо?
Тази анкета от CVWizard ни кара да се замислим. По-старите (90% от 45-60) са уверени, че без тапия си никой. Младите (73% от 18-29) не са толкоз сигурни. Виждат по какъв начин LinkedIn им намира работа, по какъв начин тестванията за умения ги бутат напред. И може би са прави – светът към този момент не е единствено за тези с рамкирани хартии на стената. Шефовете желаят да видят какво можеш, освен какво си учил преди 10 години.
Но не всичко е розово. Предразсъдъците са на всички места – поради възраст, пол, раса, даже къде живееш. Хората са ядосани и желаят смяна – по тази причина толкоз доста харесват концепцията за анонимно кандидатстване. Младите дами постоянно се усещат подценени и нископлатени, а по-старите мъже – отблъснати поради годините си. Има какво да се оправя.
Къде отиваме отсам?
Ако питаш по-старите, образованието е всичко. Учил си – имаш работа, имаш пари. Просто е. Но младите виждат друга игра – учиш нещо бързо онлайн, показваш го на тест, и си влезнал. И двете страни имат право, само че светът като че ли клони повече към втората. Работата към този момент не е единствено да имаш тапия – би трябвало да можеш да я вършиш. И това е хубаво, тъй като дава късмет на хора, които преди са били отписани.
Лично ние мислим, че сме в средата на нещо огромно. По-старите държат на традицията – учи, вземи си хартията, работи. Младите залагат на бързината – научи каквото би трябвало, докажи го, и готово. Кой е прав? Може би и двете. Но едно е несъмнено – пазарът става все по-труден и по-справедлив по едно и също време. Предразсъдъците още ги има, само че хората към този момент не мълчат за тях.
Балансът сред работа и живот – новото злато?
Времето отвън офиса – за какво е значимо?
Едно нещо, което не попитахме в анкетата, само че си мислим, че вълнува всеки, е по какъв начин хората гледат на времето си отвън офиса. Днес не става дума единствено за това да имаш работа, а за това да имаш живот около нея. Много компании към този момент оферират гъвкаво работно време или работа от у дома, и това не е инцидентно. Хората, изключително по-младите, не желаят да са затворени от 9 до 5, да се прибират изморени и да нямат сила за нищо друго.
Чувал съм от другари, че биха сменили работа с по-ниска заплата, единствено с цел да имат повече независимост. И знаеш ли какво? Мислим, че са прави.
Различни генерации, разнообразни гледни точки
По-старите може да гледат на това като разглезеност – преди време си работил, колкото ти кажат, и не си мрънкал. Но през днешния ден е друго. Животът е безценен, времето е малко, и никой не желае да го хаби в тапи или в офис, където не го ценят. Затова виждам по какъв начин хората от ден на ден питат: " Ще имам ли време за себе си? “ Когато аплайват, не гледат единствено парите, а и по какъв начин ще наподобява денят им. Фирмите, които не го схващат, ще изгубят положителни хора – това е несъмнено.
Работата от у дома – нова опция
Има и още нещо – “работата отдалеко " промени играта. След пандемията доста схванаха, че могат да свършат същото от кухнята си, без да губят часове в път. Приятел ми описа по какъв начин в този момент работи за непозната компания, без да напуща града си – преди този момент беше немислимо. Това дава късмет на хора от по-малки места да заловен хубава работа, без да се местят в София или Пловдив. Смятаме, че това е бъдещето – освен какъв брой печелиш, а по какъв начин живееш, до момента в който го правиш.
Заключение:
Тази анкета ни сподели, че пазарът на труда е цялостен с разлики – младите залагат на умения и еластичност, по-старите държат на дипломите. Предразсъдъците още мътят водата, само че хората желаят смяна. А и животът отвън работата става все по-голям – освен парите, а по какъв начин ги печелиш. Светът се върти бързо, и очевидно всички търсим своя метод да го хванем.
Ти по какъв начин мислиш – тапия, опит, или просто малко независимост?
И какво излезе? Куп забавни работи, само че една в действителност ни сграбчи – младите и по-старите гледат на образованието напълно друго. Едните са уверени, че без тапия си изгубен, другите като че ли споделят: " Дай ми умения и ще се оправя. “ Така че дано забележим какво споделят хората и дали към момента би трябвало да се мъчим с учебници, или просто да се хвърлим в дълбокото.
Дипломата – златен билет или остарял спомен?
Като цяло 73% от хората, с които говорихме, споделят, че работата им желае тапия или някаква подготовка. Обаче, когато ги разделим по възраст, картината се сменя. При тези на 18-29 години 73% мислят, че образованието е нужно за работата им. А при тези на 45-60?
Цели 90%! Това не е дребна разлика, напряко е бездна. По-старите очевидно са уверени, че без хартия в ръка нямаш късмет – може би тъй като са израснали в свят, където без университет не те поглеждат. А младите? Те като че ли са по-спокойни. Виждат по какъв начин другари без висше си намират работа, или пък по какъв начин шефове гледат повече какво можеш да свършиш, в сравнение с какво си учил.
Друго забавно нещо – 68% споделят , че това, което са учили, им влиза в приложимост на работата. При младите е съвсем същото – 68,57% , а при по-старите скача на 82% . Ясно е, че хората с повече години зад тила си намират връзка сред учебниците и заплатата си. Може би тъй като са избирали специалности с проект, или тъй като преди време всичко е било по линия – учиш нещо, работиш го. А през днешния ден? Днес младите постоянно учат едно, а работят друго – и очевидно не ги боли доста от това.
А какво мислят за заплатите? Само 52% считат, че тапия ти подсигурява добра пара. При младите това е 51,79% , а при по-старите – 76% . Ето тук към този момент виждаме по какъв начин поколенията се разминават.
По-възрастните са сигурни, че без обучение няма да видиш огромни пари, до момента в който младите като че ли споделят: " Ами, зависи. “ Може би тъй като виждат по какъв начин хора без висше се издигат с опит или с някой курс от интернет. Или тъй като светът към този момент не е същият – има работа и за тези, които могат да се оправят без трофеи.
LinkedIn, проби и новите правила
Да поговорим за нещо съвременно – LinkedIn. Над половината ( 51% ) са получавали предложения за работа през тази платформа през последната година. При младите е съвсем същото – 51,07%, а при тези на 45-60 – 58% . Изглежда, че без значение дали си дилетант или деец, този уебсайт става златна мина за работа. Но не е единствено това. Цели 61% споделят, че от ден на ден ги тестват за умения, когато аплайват. При младите това е 57,86% , а при по-старите – 70% . Шефовете към този момент не желаят единствено тапия да им покажеш – желаят да видят по какъв начин се справяш на процедура.
И това е огромна смяна. Младите може би са по-готови да скочат в тези проби, тъй като са привикнали да учат бързо. А по-старите? Те също се включват, само че с повече опит зад тила си.
Колко хора пък търсят нова работа, до момента в който са на остарялата? Общо 46,54% . Но при младите това е 41,43% , а при по-старите – 60% .
Изглежда, че с годините ставаш по-активен – може би тъй като искаш повече пари, или тъй като ти е писнало от едно и също. А удовлетворени ли са от заплатите си? 61% споделят " да “. При младите това е 62,86% , а при по-старите – 74% . Ясно е, че с времето или идват по-добри предложения, или просто свикваш да не се оплакваш.
Предразсъдъците – гнусен капан
Едно от най-тежките неща, които излязоха, е, че половината ( 50,73% ) са се сблъсквали с предубеждения , до момента в който търсят работа. При младите това е 46,79%, а при по-старите – 68%.
Какво ги стопира? Възрастта е най-често – 35,11% при младите и 47,06% при по-старите. Шефовете очевидно гледат годините и си мислят: " Тоя е прекомерно млад, няма опит “ или " Тоя е прекомерно остарял, няма да се оправи. “ Расата също боли – 29% при младите и 17,65% при по-старите.
Полът също – 22,90% при младите и 20,59% при по-старите. Има и нелепости като местоживеене или даже име, само че те са по-рядко.
Затова 67% желаят кандидатстването да е анонимно – да няма глупави спънки. При младите това е 67,14%, а при по-старите – 78%. По-старите очевидно са се нагледали на тези игрички и желаят чиста игра. И ги разбирам – за какво да те отписват поради нещо, което няма връзка с работата?
Мъжете и дамите – разнообразни очи
Като разделим хората по пол, нещата отново се разбъркват. Мъжете (78,67%) по-често споделят, че работата им желае тапия, в сравнение с дамите (70,87%) . При младите мъже (18-29) това е 77,59% , а при младите дами – 70,12%.
При по-старите мъже ( 45-60 ) стига 94,29% , а при дамите – 80%. Мъжете като че ли държат повече на образованието. За заплатите – 67,12% от мъжете са удовлетворени, а единствено 55,15% от дамите. Младите дами (18-29) са най-зле – единствено 56,71% споделят, че им заплащат добре. А при по-старите мъже (45-60) – 77,14% . Ясно е, че дамите, изключително младите, постоянно усещат, че нещо не им доближава.
Предразсъдъците удрят друго. Мъжете на 45-60 (54,16%) най-често се оплакват от възрастта, а младите дами (31,76%) – от пола. Расата пък е проблем за младите мъже (39,13%). Всеки си има своя пердах, само че общото е, че никой не желае да го съдят по корицата.
Защо всичко това е значимо?
Тази анкета от CVWizard ни кара да се замислим. По-старите (90% от 45-60) са уверени, че без тапия си никой. Младите (73% от 18-29) не са толкоз сигурни. Виждат по какъв начин LinkedIn им намира работа, по какъв начин тестванията за умения ги бутат напред. И може би са прави – светът към този момент не е единствено за тези с рамкирани хартии на стената. Шефовете желаят да видят какво можеш, освен какво си учил преди 10 години.
Но не всичко е розово. Предразсъдъците са на всички места – поради възраст, пол, раса, даже къде живееш. Хората са ядосани и желаят смяна – по тази причина толкоз доста харесват концепцията за анонимно кандидатстване. Младите дами постоянно се усещат подценени и нископлатени, а по-старите мъже – отблъснати поради годините си. Има какво да се оправя.
Къде отиваме отсам?
Ако питаш по-старите, образованието е всичко. Учил си – имаш работа, имаш пари. Просто е. Но младите виждат друга игра – учиш нещо бързо онлайн, показваш го на тест, и си влезнал. И двете страни имат право, само че светът като че ли клони повече към втората. Работата към този момент не е единствено да имаш тапия – би трябвало да можеш да я вършиш. И това е хубаво, тъй като дава късмет на хора, които преди са били отписани.
Лично ние мислим, че сме в средата на нещо огромно. По-старите държат на традицията – учи, вземи си хартията, работи. Младите залагат на бързината – научи каквото би трябвало, докажи го, и готово. Кой е прав? Може би и двете. Но едно е несъмнено – пазарът става все по-труден и по-справедлив по едно и също време. Предразсъдъците още ги има, само че хората към този момент не мълчат за тях.
Балансът сред работа и живот – новото злато?
Времето отвън офиса – за какво е значимо?
Едно нещо, което не попитахме в анкетата, само че си мислим, че вълнува всеки, е по какъв начин хората гледат на времето си отвън офиса. Днес не става дума единствено за това да имаш работа, а за това да имаш живот около нея. Много компании към този момент оферират гъвкаво работно време или работа от у дома, и това не е инцидентно. Хората, изключително по-младите, не желаят да са затворени от 9 до 5, да се прибират изморени и да нямат сила за нищо друго.
Чувал съм от другари, че биха сменили работа с по-ниска заплата, единствено с цел да имат повече независимост. И знаеш ли какво? Мислим, че са прави.
Различни генерации, разнообразни гледни точки
По-старите може да гледат на това като разглезеност – преди време си работил, колкото ти кажат, и не си мрънкал. Но през днешния ден е друго. Животът е безценен, времето е малко, и никой не желае да го хаби в тапи или в офис, където не го ценят. Затова виждам по какъв начин хората от ден на ден питат: " Ще имам ли време за себе си? “ Когато аплайват, не гледат единствено парите, а и по какъв начин ще наподобява денят им. Фирмите, които не го схващат, ще изгубят положителни хора – това е несъмнено.
Работата от у дома – нова опция
Има и още нещо – “работата отдалеко " промени играта. След пандемията доста схванаха, че могат да свършат същото от кухнята си, без да губят часове в път. Приятел ми описа по какъв начин в този момент работи за непозната компания, без да напуща града си – преди този момент беше немислимо. Това дава късмет на хора от по-малки места да заловен хубава работа, без да се местят в София или Пловдив. Смятаме, че това е бъдещето – освен какъв брой печелиш, а по какъв начин живееш, до момента в който го правиш.
Заключение:
Тази анкета ни сподели, че пазарът на труда е цялостен с разлики – младите залагат на умения и еластичност, по-старите държат на дипломите. Предразсъдъците още мътят водата, само че хората желаят смяна. А и животът отвън работата става все по-голям – освен парите, а по какъв начин ги печелиш. Светът се върти бързо, и очевидно всички търсим своя метод да го хванем.
Ти по какъв начин мислиш – тапия, опит, или просто малко независимост?
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ