Павел Тодоров: Пазарът на картини е във възход
„ Пазарът на картини е във напредък, усили се пазарът на изкуство, цените връщат равнища отпреди 2008-2009 година огромната финансова рецесия, даже за някои картини равнищата се минават, като да вземем за пример тези на Димитър Буюклийски – Мичи. Това се дължи освен на неговата гибел, само че и поради изискванията на пазара картините му се усилиха няколкократно в границите на по-малко от две години “. Това съобщи в изявление за БГНЕС Павел Тодоров, притежател на изложба и оценител на картини.
Тодоров посочи, че несъмнено се покачва ползата към задгранични и наши създатели. „ Благосъстоянието на огромна част от хората в България се покачва, минахме един първичен стадий на струпване на капитали и хората стават по-духовни, тъй като от ден на ден се схваща, че не е значим единствено материалният имидж. Ярък образец за това е, че преди 20-30 година звучеше прекомерно търговски, като се каже, че в офиса би трябвало да има картини. Сега това стана условие, което се съблюдава от всички – като стартираме от президентството, минем през министерските кабинети и стигнем до кабинетите на по-големите корпоративни предприемачи, ние виждаме на всички места зад тях, че стоят картини – това дава един добър звук на всички “, съобщи специалистът, след което разясни, че и колекционерите също се усилват като те са съсредоточени към този момент освен в столицата.
„ Има съществени колекционери във всички краища на България. Виждаме, че в Пловдив има три частни музея, в този момент е пред разкриване четвърти подобен и това увлича и другите хора. Не всеки може да си разреши да направи частен музей, да има сбирка от няколко стотин висококачествени картини, само че всеки може да има картини, които да го карат да се усеща добре. Създават му една уютна атмосфера и един нравствен комфорт. Тези картини не е належащо да бъдат от най-скъпите, има хора, които колекционират и по-съвременни създатели, както и дадени рисунки “, показа Павел Тодоров.
Според него има огромен прогрес, тъй като допреди малко над 30 години картините са били приоритет на държавни институции, на домове на актьори и интелектуални, само че към този момент се вижда, че в един дом да няма картини „ звучи малко неуместно “.
На въпрос на БГНЕС какво е положението на българския пазар Тодоров съобщи, че картините на огромните български художници са намалели доста. „ Това е и една причина да се увеличи тяхното търсене и цена. В обсега на колекционерите към този момент навлизат и доста нови създатели - към този момент един Генко Генков заема централна позиция във всички сбирки, до момента в който преди 20 години се приемаше несериозно от огромна част от публиката “, разяснява той.
Експертът, занимаващ се с изкуство повече от 20 години, съобщи, че скъпото в изобразителното изкуство е това, че всяка картина носи духа на художника, носи неговата креативна сила. „ Вие притежавате тази сила, този оригинал, който стои във вашата къща, офис или музей и той е единствено ваш. Това е един контакт с художника, с неговото творчество, с неговото мислене. Ако една книга се харесва от един или двама индивида, то това би било провал, тя би трябвало да се харесва от по-голяма публика, до момента в който картината може да я харесвате единствено вие, това е вашата картина, вие сте получили контакт с нея и това е скъпо. Творците, които се търсят другояче са доста, аз мога да загатна единствено някои имена – Жул Паскин, Дюлгеров, Кочо Гърнев, това са художници, които са намерили самопризнание в чужбина, които са постигнали своя връх измежду европейската аудитория – когато техни творби се завърнат в България, то това е празник за всички ценители “, акцентира още Павел Тодоров. /БГНЕС
Тодоров посочи, че несъмнено се покачва ползата към задгранични и наши създатели. „ Благосъстоянието на огромна част от хората в България се покачва, минахме един първичен стадий на струпване на капитали и хората стават по-духовни, тъй като от ден на ден се схваща, че не е значим единствено материалният имидж. Ярък образец за това е, че преди 20-30 година звучеше прекомерно търговски, като се каже, че в офиса би трябвало да има картини. Сега това стана условие, което се съблюдава от всички – като стартираме от президентството, минем през министерските кабинети и стигнем до кабинетите на по-големите корпоративни предприемачи, ние виждаме на всички места зад тях, че стоят картини – това дава един добър звук на всички “, съобщи специалистът, след което разясни, че и колекционерите също се усилват като те са съсредоточени към този момент освен в столицата.
„ Има съществени колекционери във всички краища на България. Виждаме, че в Пловдив има три частни музея, в този момент е пред разкриване четвърти подобен и това увлича и другите хора. Не всеки може да си разреши да направи частен музей, да има сбирка от няколко стотин висококачествени картини, само че всеки може да има картини, които да го карат да се усеща добре. Създават му една уютна атмосфера и един нравствен комфорт. Тези картини не е належащо да бъдат от най-скъпите, има хора, които колекционират и по-съвременни създатели, както и дадени рисунки “, показа Павел Тодоров.
Според него има огромен прогрес, тъй като допреди малко над 30 години картините са били приоритет на държавни институции, на домове на актьори и интелектуални, само че към този момент се вижда, че в един дом да няма картини „ звучи малко неуместно “.
На въпрос на БГНЕС какво е положението на българския пазар Тодоров съобщи, че картините на огромните български художници са намалели доста. „ Това е и една причина да се увеличи тяхното търсене и цена. В обсега на колекционерите към този момент навлизат и доста нови създатели - към този момент един Генко Генков заема централна позиция във всички сбирки, до момента в който преди 20 години се приемаше несериозно от огромна част от публиката “, разяснява той.
Експертът, занимаващ се с изкуство повече от 20 години, съобщи, че скъпото в изобразителното изкуство е това, че всяка картина носи духа на художника, носи неговата креативна сила. „ Вие притежавате тази сила, този оригинал, който стои във вашата къща, офис или музей и той е единствено ваш. Това е един контакт с художника, с неговото творчество, с неговото мислене. Ако една книга се харесва от един или двама индивида, то това би било провал, тя би трябвало да се харесва от по-голяма публика, до момента в който картината може да я харесвате единствено вие, това е вашата картина, вие сте получили контакт с нея и това е скъпо. Творците, които се търсят другояче са доста, аз мога да загатна единствено някои имена – Жул Паскин, Дюлгеров, Кочо Гърнев, това са художници, които са намерили самопризнание в чужбина, които са постигнали своя връх измежду европейската аудитория – когато техни творби се завърнат в България, то това е празник за всички ценители “, акцентира още Павел Тодоров. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ




