Паулиньо гостува в предаването Код Спорт по ТV+. Ето какво

Паулиньо гостува в предаването " Код Спорт " по ТV+. Ето какво сподели футболистът на Левски:

Какво се промени в състава на Левски тази година, с цел да може отборът да води борба с Лудогорец за купата?

- Мисля, че много неща се трансформираха откогато съм тук. Начинът на трениране, на подготовка, както и финансирането на клуба. Всички тези неща се усетиха сензитивно в съблекалнята и измежду моите съотборници. Няма по какъв начин сходни промени да не се отразят позитивно. А и всички го виждате на терена, представяме се доста устойчиво.

- " Сините " не са печелили трофей от 10 години. Това тежи ли на теб и съотборниците ти?

- Истината е, че не би трябвало да излизаме на терена с тази мисъл, за може да печелим мачовете си и надлежно да грабнем купата или Купата на страната. Трябва да излизаме с освободено схващане, да покажем в действителност какво можем и на какво сме способни. С множеството момчета сме от скоро в клуба, в този момент имаме нов треньор. Да, наясно съм със обстановката, само че ще създадем всичко допустимо, с цел да променим тази наклонност. Влизаме на 100% във всеки мач.

- Делио Роси държеше да дойдеш в Левски, само че капацитета си го разви при Петър Хубчев. Каква е разликата сред двамата експерти?

- Каква е разликата ли? Има много разлики сред двамата. Всеки идва със своята философия, със своите разбирания за футбола. Най-важното - всеки по друг метод придвижва доверието, което треньорът би трябвало да има у играчите. Това съгласно мен е доста значимо. Истината е, че сега получавам на 100% доверието на Петър Хубчев и по тази причина се старая да се разпределям на цялостни обороти.

- При кого от двамата треньори е по-спокойно в съблекалнята?

- Все отново би трябвало да отбележим, че двамата са управлявали клуба в друг интервал. Това има своето значение. Откакто съм в Левски както аз, по този начин и моите съотборници, сме спокойни. Атмосферата е приятна.

- Коя е повода сега да се намираш в най-хубавата си форма от началото на кариерата?

- Разбира се, преди всичко би трябвало да слага доверието, което получавам от треньора и съотборниците ми. Извън терена също се усещам чудесно, персоналният ми живот се развива повече от прелестно. Начинът, по който пребивавам с моето семейство тук, това също доста оказва помощ да съм съсредоточен върху протичащото се на терена. И аз съм на мнение, че се намирам допълнително от отлична форма.

- Къде се чувстваш най-добре на терена и с кого предпочиташ да си партнираш в офанзивата на " сините "?

- Позицията, на която се усещам най-комфортно е на лявото крило. Там ми е най-добре, макар че съм играл на всички позиции в офанзива, тъй че когато треньорът ме постави на различен пост, просто демонстрирам какво мога. Относно въпроса с кого си партнирам най-добре.....Ами, треньорът взема решение с кого да играя. Той може по-добре да отговори на този въпрос, тъй като гледа нещата в профил. Мисля, че с всеки се усещам добре.

- А другояче от тима с кого си непосредствен?

- Атмосферата в тима и съблекалнята е доста другарска. Бих споделил, че с всички от тима се разбирам прелестно. Разбира се, няма по какъв начин да не отбележа, че се разбирам най-добре с говорещите португалски Нуно, Нашименто. О, с Мазурек също, той приказва испански.

- Какво е мнението ти за българския шампионат? Какво мислиш за конкуренцията?

- Българският шампионат несъмнено е в своето развиване сега. Добър шампионат с доста млади играчи. Те оказват помощ за повдигане на равнището и въобще тук може да израснеш доста в игрово отношение. Истината е, че се вижда разликата сред тимовете в класирането. Лидерите демонстрират друг футбол, само че хубавото е, че постоянно сме очевидци на изненади. Когато се счита, че играем против релативно по-слаб тим на терена, изпитваме съществени компликации. Има конкуренция.

- С какво Лудогорец превъзхожда останалите клубове в България? Съставът от Разград е хегемон в продължение на осем години...

- Мисля, че нещата, които оказват най-голямо въздействие са обстоятелствата, което загатнах за Левски от момента на моето идване и развиването на клуба до момента. Тази конструкция, която сега се развива последователно на " Герена ", в Разград я имат от 8 години. Такова непрекъснато равнище на развиване няма по какъв начин да не се отрази и на представянето им на терена. Те просто имат финансова непоклатимост. Няма по какъв начин да не отбележим и футболистите, които имат - те са от доста висока класа.

- Срещу Лудогорец или против някой различен тим и против кой футболист ти е било най-трудно?

- Да, играл съм против Лудогорец няколко пъти, извънредно сложен тим с качествени футболисти. Няма по какъв начин против тях да не ни е мъчно. Аз персонално обаче избирам и ми харесва повече да играя против ЦСКА. Заради атмосферата на стадиона, в случай че щете даже поради протичащото се в седмицата преди мача.

- Усети ли какво значи дербито сред Левски и ЦСКА?

- Разбира се. Аз пристигам от страна, в която съществуват много такива дербита. Играл съм в няколко такива, знам какъв е климатът, каква е атмосферата. Няма по какъв начин да не усетиш тръпката на дуел като Левски против ЦСКА. За почитателите тук това е освен това от мач. Дори двата тима да не са близо в класирането, просто този мач е наелектризиращ. Вижте какво се случва преди, по време и след дуела и ще разберете за какво одобрявам да играя против тях.

- Виждал ли си някъде толкоз вярна аудитория, колкото тази на Левски?

- Това е истината. Тръгвайки от Бразилия, съм играл в Коринтианс и съм ученик на този клуб. Както Левски в България се смята за тима на народа, същото се отнася и за моят първи отбор в Бразилия. Много гореща аудитория, поддържа ни безусловно. Честно да си призная, тръгвайки от Коринтианс, не имах вяра, че ще срещна толкоз вярна агитка. Но ето, че в този момент съм тук и чувствам безусловно същото нещо. Изненадан съм доста прелестно. Двете агитки доста си наподобяват.

- Какво искаш да кажеш на почитателите на " сините "?

- Те са в действителност впечатляващи. Много е мъчно във всеки един миг да чуваш какво се вика и какви са настроенията измежду почитателите. Трябва да си признаем, че от време на време нещата на терена не ни се получават. Именно тогава те са ни доста нужни, тъй като стартират да пеят, да ни поддържат и в действителност чувството е необикновено.

- Грешат ли българските съдии? Ти бил ли си пострадал от техните отсъждания?

- Много е мъчно да разясня тази тематика. Според мен никой не е излязъл на терена, с цел да бърка преднамерено - нито футболистите, нито съдиите. Никой не желае да сбърка. Все отново и те са хора, те са излезли с мисълта да оказват помощ. Повярвайте, че и на тях не им е прелестно, когато сбъркат в дадена обстановка.

- Какво не ти харесва в българския футбол?

- Ахх, по какъв начин да ви отговоря... Аз съм доста положителен човек. Дори в отрицателните обстановки виждам да извлека нещо положително. Не мога да кажа нещо, което не ми харесва. Аз върша това, което обичам, упражнявам в невероятни условия в необикновен тим и не мога да загатна нещо неприятно.

- Как приемаш загубите?

- Това е мъчно... Прибирам се у дома, не съм изключително приказлив в тези моменти. Предпочитам в такива мигове да остана за известно време самичък, да помисля, да се опитам да си дам сметка какво се е случило. Понякога даже да сме взели успеха, в случай че аз съм направил слаб мач, се случва същото. Гледам обаче бързо да не помня тези моменти, тъй като не желая да влизам в идващия дуел с отрицателни мисли.

- Каква е твоята цел, която си си сложил с Левски?

- При всички случаи моята съществена цел е да печеля трофей с Левски. Нещо, което не мога да не помни и още ме боли е оня миг, когато купата бе в ръцете ни - мачът със Славия. Тогава изпуснахме трофея в последния миг и в никакъв случай няма да не помни за този мач. Все отново съм оптимист и считам, че ще имаме още един късмет. Искам да подвигна купа и да видя насладата в очите на почитателите.

- Имаш български паспорт. Искаш ли да играеш за националния тим на България?

- Да, несъмнено, че бих играл. Но доколкото знам би трябвало да натрупам избран брой мачове, с цел да мога да играя за националния тим на България. Чисто законно в този момент не мога. За мен би било невъобразима наслада да играя с националната фланелка. Аз кардинално вървя и виждам мачовете на Националния стадион.

- Не те ли тормози, че в последните години този тим разочарова публиката? Видя какво стана против Англия...

- Не. Защо да се тормозя? Аз бях на този мач и просто по този начин се стекоха събитията.

- Има ли расизъм в България съгласно теб, ставал ли си пострадал?

- Аз персонално не, в никакъв случай не съм бил обект на такива нападки. Навсякъде, където вървим аз и моето семейство сме доста добре посрещнати и отношението на хората е доста приятелско. Искам да ви кажа, че това не е проблем, който да се среща единствено в България или вълнува единствено хората тук. В Бразилия тази тематика също в този момент е на дневен ред и непрекъснато излизат вести за расизъм, освен по стадионите. Аз обаче нито в Бразилия, нито тук съм усещал неприятно отношение. Не единствено тук има расизъм. В Бразилия, Аржентина, Англия е същото, в случай че не и доста по-зле. Това е международен проблем.

- Разкажи ни по какъв начин стартира флиртът ти с футбола? В Бразилия най-логично е да тренираш точно този спорт...

- Когато бях на 5 години, стартира нашата връзка, в случай че мога по този начин да кажа. Тогава татко ми ме заведе да упражнявам. 6-7 годишен започнах да играя с по-големите, да вземем за пример ритал съм с 15-16-годишни. Ритахме на улицата. Именно по тази причина всички бразилци имаме толкоз добър дрибъл и контролът над топката е необикновен. Защото всички тръгваме от улицата и докосваш топка още с прохождането. Когато бях на 5 години, стартира всичко.

- Как попадна в академията на Коринтианс? Какви компликации трябваше да преодоляваш първоначално?

- На 7-годишна възраст родителите ми ме записаха в школата на Коринтианс и 15 години играх точно там. На 22 години взех решение, че е време да напусна и отидох в Украйна. Договорът ми изтичаше, имаше опция да го продължа, само че аз реших, че е по-добре за мен да отида в Европа. Видях, че офертата е от отбор, който ще играе в Лига Европа и си сложих като предизвикателство пред мен. Именно по тази причина направих тази крачка.

- Какво е футболът за твоите сънародници? Защо толкоз страдат, когато националният тим губи?

- Ние сме привикнали да сме международни първенци, привикнали сме постоянно да държим международната купа, а в този момент не сме в подобен интервал. Затова доста страдаме. Представете си, в този момент сме под голямо напрежение, тъй като от 15-20 години " селесао " няма никакво съществено достижение. И това ни кара доста да страдаме, това е религията на тази страна.

- Защо реши да тръгнеш в посока Украйна и по какъв начин мина акомодацията ти там?

- Дойде предлагането, след което изследвах тима. Видях, че отборът ще играе в групите на Лига Европа. Реших, че това е добра оферта, метод, по който мога да се покажа, да ме виждат повече и по-именити клубове. Така одобрих предлагането.

- Как фамилията ти одобри обстоятелството, че заминаваш да играеш на толкоз далечно място? Опитаха ли се да те спрат?

- Луд ли си? Къде отиваш? Просто бяха шокирани, какво да ти кажа. Нормален ли си да отиваш там? На това студено време! Какво ще правиш на тези студове? Та там вали сняг! След дълги договаряния въпреки всичко ги убедих и ме поддържаха. Баща ми и майка ми застанаха зад мен, брачната половинка ми още повече, съгласи се да пристигна с мен. Да, споделиха ми, че съм вманиачен, само че въпреки всичко ме поддържаха за това решение.

- Можеш ли да сравниш шампионатите на Украйна и България? Къде се играе по-качествен футбол?

В Украйна се играе доста по-здрав футбол, там би трябвало да си физически доста здрав. Борбата се води на всички места по терена, конфликтите са постоянно срещано събитие. Има доста повече бягане. Много физическа мощ се изисква, с цел да играеш там.

- Какво знаеше за България, когато пристигна офертата за теб?

- Първо знаех, че тимът на Левски е доста по-голям от отборът, в който играех в Украйна. Приех офертата на " сините " без да се възнамерявам, тъй като знаех, че е израстване за мен. Приех това предизвикателство и не скърбя. Даже съм доста благополучен.

- Доста от чужденците споделят, че най-различното, с което се сблъскват тук е кухнята. Опита ли обичайни български ястия и харесаха ли ти?

- Да, да. Вече пробвах, не мога да отрека, че е друго. Бях на посетители на мой непосредствен другар българин и той ме нагости с българска кухня.

- Кои бяха първите думи, които научи на български?

- Тези, които са в ежедневната тирада. Освен това узнавам доста от образованията, които клубът ни дава. Учим се на доста неща тук.

- Успяваш ли към този момент да разбираш български език, когато споделяш с българи?

- Да, оправям се като съм самичък или с жена ми. Все отново преди България играх в Украйна и понаучих малко съветски, а те са много близки с българския и в този момент прогресирам и с вашия език. Повече разбирам, в сравнение с приказвам, само че се оправям в ежедневния живот.

- А какво най-вече не ти харесва в България?

- Студът! Когато пристигна студеното време е доста неприятно. Като бразилец не го претърпявам. Всичко друго е съвършено.

- Преди изявлението ми загатнаха, че не си се прибирал в Бразилия от 2 години, толкоз доста ли ти харесва в България?

- Да, в действителност доста ми харесва. Тук е прелестно. Все отново декември ще се прибера до родината, с цел да се видя с околните.

- Защо избра да играеш в Левски с номер 7?

- Защото в школата на Коринтианс играх с този номер. Мисля, че ми носи шанс, а също така ми е обичан. Беше свободен и по тази причина го взех.

- В кой тим постоянно си мечтаел да играеш?

- От дете ми беше фантазия да играя с екипа на Коринтианс. Всички познати, цялата ми рода е от този тим и към момента ми е тръпка. Някой ден ще се върна.

- Според теб кой е най-хубавият футболист в света и за какво?

- Меси е най-хубавият!

- Кой е най-качественият шампионат и къде ти би желал да играеш?

- Смятам, че в Англия шампионатът е най-хубавият и има най-силна конкуренция.

- Говори се, че арабски клубове имат интерес към теб. Би ли приел оферта от тези страни, по този начин както направи Давиде Мариани?

- Не, не, аз даже не мисля за тези неща. Това е работа на моите мениджъри. Аз желая да съм съсредоточен на 100% за изявите си в Левски и да оказа помощ на моя си тим.

- Какво ще кажеш за край на нашия диалог?

- Винаги би трябвало да си положителен за всичко. Всичко, което вършим, би трябвало да ни носи наслада. Истината е, че доста ми харесва всичко тук в България. Отборът на Левски играе добре, а когато на терена нещата се случват, аз съм удовлетворен. Всички неща, които се случват в живота ми са прелестни. Приемайте нещата с усмивка и се радвайте! /topsport.bg