Паул Клее - окото на цвета
Паул Клее, художник, (1879 – 1940)
Произход : Швейцария, майка швейцарка, татко - немец, музикално семейство
Образование : У дома - музика и изобразяване, Академия за изящни изкуства в Мюнхен
Интереси : Музика, лирика, философия, изобразителни изкуства, цвят и светлина
Известен с : Личен жанр, комбиниране от експресионизъм, кубизъм и сюрреализъм, теоретик на изкуството, доктрина за цветовете, свързани с нотите, преподава в академията „ Баухаус “
Признание : Водеща фигура в модерното изкуство на 20 век
„ Изкуството не възпроизвежда забележимото, а го твори “ – по този начин стартира „ Творческото кредо “ на Паул Клее . От художниците постоянно се чака да са ексцентрични, не мъдри. Но Клее разсъждава преди, по време и след изобразяване.
Казват, че за изкуството на 20 век текстовете му са като проучванията на Леонардо върху светлината за изкуството на Ренесанса. Всички школи на модерното изкуство считат Клее за собствен и взимат нещо от него – само че и той взима по нещо от тях, с цел да построи неповторимия си жанр.
„ Наследството на Паул Клее е на всички места “ – написа „ Ню Йорк Таймс “: „ Той е авторитетен освен в изобразителното изкуство, а и в графичния дизайн, рекламата, качествената подигравка и връзките “.
Клее оставя над 9 000 произведения, без да броим унищожените от нацистите. За малко и част от останалите да потънат в давност.
Той е роден в Швейцария , само че е немец по бащина линия и има немски паспорт. След 1933 швейцарците бавят поданството му, а след войната, съгласно контракта за немските активи, има заплаха картините му да бъдат конфискувани.
Родната му къща е цялостна с негови произведения. Четирима колекционери обаче я купуват дружно с всичко в нея и вършат музей. Така творчеството на Клее остава налично, без значение от историческите събития.
Паул Клее е роден 1879 в музикално семейство и получава ослепително музикално обучение. На 7 учи цигулка, а на 11 към този момент е член на Бернската музикална асоциация и взе участие в концерти. Смята се, че ще стане музикална звезда - само че не.
Той стартира да рисува от дребен и то не като множеството деца. Затова избира този витален път. Фактор е и тийнейджърската опозиция против родителите, както и фактът, че модерната музика не го вълнува.
Клее обожава Бах и Моцарт, само че не може да композира като тях, до момента в който в изображението намира шир за нови форми и стилове. Така че се записва в Академията за изящни изкуства в Мюнхен , където учи при Х. Книр и Ф. Щук.
Клее е ослепителен художник, само че по никакъв начин го няма с цветовете, няма нюх за нюансите и живописта не му се получава. „ На третата година разбрах, че може би в никакъв случай няма да се науча на живопис “ – спомня си той. Всичко това се трансформира през 1914 по време на пътешестване в Тунис. Особената светлина там му дава различен взор. „ Цветът ме завладя, към този момент не би трябвало да го преследвам, знам, че ще ме държи вечно. Цветът и аз сме едно. Аз съм художник! “, написа Клее.
Голяма част от времето в Мюнхен Клее прекарва по кръчмите, в компанията на млади девойки и алкохол. След като приключва академията, отива в Италия, само че е песимистичен към изкуството на Ренесанса. „ Форумът и Ватиканът ми говореха. Но Хуманизмът искаше да ме задуши “ – написа той.
След като се връща в Берн, живее спокойни години при родителите си, опитва с графични техники. Създава 11 офорта (графична техника, тип гравюра) с гротескни персонажи, още веднъж стартира да свири на цигулка, написа рецензии.
През 1906 се дами за пианистката Лили Щюмпф, с която се реалокира в Мюнхен. Тя изхранва фамилията с концерти и частни уроци, а той рисува малко и се грижи за сина им. По това време детската рисунка, както и рисунките на душевноболните, предизвикат интереса му както в философски, по този начин и в естетически проект.
За сина си, Феликс , Клее прави кукли-ръкавици от чорапи, а по-късно и карикатури на политици, другари и фантастични същества. Той няма рекламация, че това е изкуство, само че за ценителите на творчеството му то е скъпо. Сарказмът на карикатурите му не остава неусетен и Клее получава поръчка да илюстрира „ Кандид “ на Волтер.
По-късно става член на авангардната група „ Синият конник “ и взе участие със 17 свои работи във втората ѝ галерия. Излага и свои "чисти рисунки " в Париж - по този начин от време на време назовават нереалните произведения.
Негово значимо откритието е, че цветните петна могат да се употребяват като ноти. Клее гради хармонията на творбите си като музикална композиции. На тази база развива и естетическите си хрумвания, изложени в лекции, книги и публикации.
През Втората международна война Клее е в потрес, макар че кайзерът не разрешава художници да вървят на фронта, по тази причина Клее е пратен да рисува камуфлажи по самолетите. След това архитектът Валтер Гропиус го кани в „ Баухаус “, където художникът претърпява положителни години.
През 30-те е професор в художествената академия в Дюселдорф, само че нацистите го тормозят. Първо жилището му е обискирано от боец без основателна причина. След това нацистката преса разказва Клее като „ културен комунист “ и „ галицийски евреин “, а най-после е уволнен от академията. Тогава е заставен да се върне още веднъж в родния Берн.
Но тогава е обиден от склеродерма - автоимунна болест, която разрушава кожата, мускулите, кръвните кафези и вътрешните органи. В идващите 7 години художникът рисува малко или доста, според от развиването на заболяването, като абсолютният му връх е през 1939, когато основава над 1200 произведения, или с други думи по три дневно.
Този ентусиазъм на креативна сила затихва, когато през 1940 Паул Клее умира. Една от последните му картини е експресионистичната „ Смърт и огън “, в която очите, носа и ироничната усмивка на гибелта са изобразени посредством композиция от три букви, Т, О, Д - немската дума за гибел.
Произход : Швейцария, майка швейцарка, татко - немец, музикално семейство
Образование : У дома - музика и изобразяване, Академия за изящни изкуства в Мюнхен
Интереси : Музика, лирика, философия, изобразителни изкуства, цвят и светлина
Известен с : Личен жанр, комбиниране от експресионизъм, кубизъм и сюрреализъм, теоретик на изкуството, доктрина за цветовете, свързани с нотите, преподава в академията „ Баухаус “
Признание : Водеща фигура в модерното изкуство на 20 век
„ Изкуството не възпроизвежда забележимото, а го твори “ – по този начин стартира „ Творческото кредо “ на Паул Клее . От художниците постоянно се чака да са ексцентрични, не мъдри. Но Клее разсъждава преди, по време и след изобразяване.
Казват, че за изкуството на 20 век текстовете му са като проучванията на Леонардо върху светлината за изкуството на Ренесанса. Всички школи на модерното изкуство считат Клее за собствен и взимат нещо от него – само че и той взима по нещо от тях, с цел да построи неповторимия си жанр.
„ Наследството на Паул Клее е на всички места “ – написа „ Ню Йорк Таймс “: „ Той е авторитетен освен в изобразителното изкуство, а и в графичния дизайн, рекламата, качествената подигравка и връзките “.
Клее оставя над 9 000 произведения, без да броим унищожените от нацистите. За малко и част от останалите да потънат в давност.
Той е роден в Швейцария , само че е немец по бащина линия и има немски паспорт. След 1933 швейцарците бавят поданството му, а след войната, съгласно контракта за немските активи, има заплаха картините му да бъдат конфискувани.
Родната му къща е цялостна с негови произведения. Четирима колекционери обаче я купуват дружно с всичко в нея и вършат музей. Така творчеството на Клее остава налично, без значение от историческите събития.
Паул Клее е роден 1879 в музикално семейство и получава ослепително музикално обучение. На 7 учи цигулка, а на 11 към този момент е член на Бернската музикална асоциация и взе участие в концерти. Смята се, че ще стане музикална звезда - само че не.
Той стартира да рисува от дребен и то не като множеството деца. Затова избира този витален път. Фактор е и тийнейджърската опозиция против родителите, както и фактът, че модерната музика не го вълнува.
Клее обожава Бах и Моцарт, само че не може да композира като тях, до момента в който в изображението намира шир за нови форми и стилове. Така че се записва в Академията за изящни изкуства в Мюнхен , където учи при Х. Книр и Ф. Щук.
Клее е ослепителен художник, само че по никакъв начин го няма с цветовете, няма нюх за нюансите и живописта не му се получава. „ На третата година разбрах, че може би в никакъв случай няма да се науча на живопис “ – спомня си той. Всичко това се трансформира през 1914 по време на пътешестване в Тунис. Особената светлина там му дава различен взор. „ Цветът ме завладя, към този момент не би трябвало да го преследвам, знам, че ще ме държи вечно. Цветът и аз сме едно. Аз съм художник! “, написа Клее.
Голяма част от времето в Мюнхен Клее прекарва по кръчмите, в компанията на млади девойки и алкохол. След като приключва академията, отива в Италия, само че е песимистичен към изкуството на Ренесанса. „ Форумът и Ватиканът ми говореха. Но Хуманизмът искаше да ме задуши “ – написа той.
След като се връща в Берн, живее спокойни години при родителите си, опитва с графични техники. Създава 11 офорта (графична техника, тип гравюра) с гротескни персонажи, още веднъж стартира да свири на цигулка, написа рецензии.
През 1906 се дами за пианистката Лили Щюмпф, с която се реалокира в Мюнхен. Тя изхранва фамилията с концерти и частни уроци, а той рисува малко и се грижи за сина им. По това време детската рисунка, както и рисунките на душевноболните, предизвикат интереса му както в философски, по този начин и в естетически проект.
За сина си, Феликс , Клее прави кукли-ръкавици от чорапи, а по-късно и карикатури на политици, другари и фантастични същества. Той няма рекламация, че това е изкуство, само че за ценителите на творчеството му то е скъпо. Сарказмът на карикатурите му не остава неусетен и Клее получава поръчка да илюстрира „ Кандид “ на Волтер.
По-късно става член на авангардната група „ Синият конник “ и взе участие със 17 свои работи във втората ѝ галерия. Излага и свои "чисти рисунки " в Париж - по този начин от време на време назовават нереалните произведения.
Негово значимо откритието е, че цветните петна могат да се употребяват като ноти. Клее гради хармонията на творбите си като музикална композиции. На тази база развива и естетическите си хрумвания, изложени в лекции, книги и публикации.
През Втората международна война Клее е в потрес, макар че кайзерът не разрешава художници да вървят на фронта, по тази причина Клее е пратен да рисува камуфлажи по самолетите. След това архитектът Валтер Гропиус го кани в „ Баухаус “, където художникът претърпява положителни години.
През 30-те е професор в художествената академия в Дюселдорф, само че нацистите го тормозят. Първо жилището му е обискирано от боец без основателна причина. След това нацистката преса разказва Клее като „ културен комунист “ и „ галицийски евреин “, а най-после е уволнен от академията. Тогава е заставен да се върне още веднъж в родния Берн.
Но тогава е обиден от склеродерма - автоимунна болест, която разрушава кожата, мускулите, кръвните кафези и вътрешните органи. В идващите 7 години художникът рисува малко или доста, според от развиването на заболяването, като абсолютният му връх е през 1939, когато основава над 1200 произведения, или с други думи по три дневно.
Този ентусиазъм на креативна сила затихва, когато през 1940 Паул Клее умира. Една от последните му картини е експресионистичната „ Смърт и огън “, в която очите, носа и ироничната усмивка на гибелта са изобразени посредством композиция от три букви, Т, О, Д - немската дума за гибел.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ