Чичов: Здравните системи все още не могат да се адаптират към дигиталните промени
Пътят на здравните системи е към цифровизация, само че те към момента не могат да наваксат и да се приспособяват към измененията, които ни заобикалят в всекидневието. Това уточни в презентацията си генералният управител на IQVIA за Централна и Източна Европа Лука Чичов по време на Х-та годишна здравна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “, проведена от „ Капитал “.
По думите му, главните провокации пред здравните ни системи са няколко. „ Чисто стопански те са директно подвластни от икономическото развиване на страните. През последните години имаме осезаемо закъснение и усложнена геополитическа конюнктура. Очакванията за идната година също са за закъснение на икономическия растеж. От друга страна, в случай че погледнем демографската обстановка – под голям напън сме – освен развитите страни в Европа, само че и като цяло. Има калкулации, че до 2050 година групите от популацията, които са над 60 и над 80-годишни ще се удвоят и утроят “, разяснява Чичов и означи, че тази част от популацията е предизвикателство за обществените и здравните системи.
Проблем за здравните системи е също по този начин неналичието на задоволително добре развита доболнична помощ, както и застаряването на лекарите: има калкулации, че до 2024 година един от всеки трима медицински и здравни експерти влиза в пенсионна и неактивна възраст.
„ От друга страна, пациентите еволюират, все по-голяма част от тях са цифрово дейни, имат достъп до всевъзможен тип надеждна и не толкоз надеждна здравна информация, също и подготвеност и предпочитание да получават огромна част от здравните услуги по нетрадиционни модели и способи, в това число и в онлайн пространството, и сякаш здравните ни системи към момента наваксват и не могат да се приспособяват по отношение на измененията, които ни заобикалят в всекидневието и са чисто демографски подбудени, и значително към момента се гледа на пациента по-скоро като реактивен участник в здравния развой и не се въвлича задоволително самодейно в него. Това е път, който би трябвало да извървим, само че ще отнеме много дълго време “, установи Лука Чичов.
Той се спря и на цифровите технологии, които по думите му разрешават доста по-бърз прогрес, само че има разнообразни аргументи, заради които те не могат да навлязат задоволително бързо и да допринесат за оптималната добавена стойност както за медицинските експерти, по този начин и за и пациентите.
„ Очакванията са пазарът за цифрово опазване на здравето да доближи стойности от над 640 милиарда $ за 2026 година За съпоставяне, началните вложения в подобен вид решения през 2010 година са на стойности към 30 млн. $, за самата 2020 година те са се нараснали до 24 милиарда $. Има стотици, хиляди решения, мобилни приложения, устройства, биометрични датчици, телемедицина и така нататък, само че значително те се сблъскват с трудности за своето по-широко разпространяване “, сподели още експертът.
По думите му също по този начин се върви към отдалечаване от класическия модел на даване на болнични грижи, напълно фокусирани върху болничните заведения. „ Масово анализите, в това число и на СБ, демонстрират, че изключително Източна Европа, включително и България, сме напълно доминирани от болничния сегмент и даването на здравни услуги в него, само че в случай че погледнем демографските провокации, е неизбежно вървенето към по-устойчив модел, където част от този вид услуги се доближават в случай че не към самите домове на пациентите, то отвън лечебните заведения, с цел да освободят запас на лечебните заведения, които няма да могат да превъзмогнат напора, който чисто демографски се чака в бъдеще “, изясни Лука Чичов, като посочи, че процесът е дълъг и се чака да отнеме десетилетия.
Експертът открои и няколко основни целта за здравните системи: да се премине към взимането на решения, основани на действителна информация; да се върви с ускорени темпове по пътя на дигитализацията; да се сложи по-голям фокус върху предварителна защита и скрининг, както и върху ефикасното разходване и ефикасното асимилиране на средства.
По думите му, главните провокации пред здравните ни системи са няколко. „ Чисто стопански те са директно подвластни от икономическото развиване на страните. През последните години имаме осезаемо закъснение и усложнена геополитическа конюнктура. Очакванията за идната година също са за закъснение на икономическия растеж. От друга страна, в случай че погледнем демографската обстановка – под голям напън сме – освен развитите страни в Европа, само че и като цяло. Има калкулации, че до 2050 година групите от популацията, които са над 60 и над 80-годишни ще се удвоят и утроят “, разяснява Чичов и означи, че тази част от популацията е предизвикателство за обществените и здравните системи.
Проблем за здравните системи е също по този начин неналичието на задоволително добре развита доболнична помощ, както и застаряването на лекарите: има калкулации, че до 2024 година един от всеки трима медицински и здравни експерти влиза в пенсионна и неактивна възраст.
„ От друга страна, пациентите еволюират, все по-голяма част от тях са цифрово дейни, имат достъп до всевъзможен тип надеждна и не толкоз надеждна здравна информация, също и подготвеност и предпочитание да получават огромна част от здравните услуги по нетрадиционни модели и способи, в това число и в онлайн пространството, и сякаш здравните ни системи към момента наваксват и не могат да се приспособяват по отношение на измененията, които ни заобикалят в всекидневието и са чисто демографски подбудени, и значително към момента се гледа на пациента по-скоро като реактивен участник в здравния развой и не се въвлича задоволително самодейно в него. Това е път, който би трябвало да извървим, само че ще отнеме много дълго време “, установи Лука Чичов.
Той се спря и на цифровите технологии, които по думите му разрешават доста по-бърз прогрес, само че има разнообразни аргументи, заради които те не могат да навлязат задоволително бързо и да допринесат за оптималната добавена стойност както за медицинските експерти, по този начин и за и пациентите.
„ Очакванията са пазарът за цифрово опазване на здравето да доближи стойности от над 640 милиарда $ за 2026 година За съпоставяне, началните вложения в подобен вид решения през 2010 година са на стойности към 30 млн. $, за самата 2020 година те са се нараснали до 24 милиарда $. Има стотици, хиляди решения, мобилни приложения, устройства, биометрични датчици, телемедицина и така нататък, само че значително те се сблъскват с трудности за своето по-широко разпространяване “, сподели още експертът.
По думите му също по този начин се върви към отдалечаване от класическия модел на даване на болнични грижи, напълно фокусирани върху болничните заведения. „ Масово анализите, в това число и на СБ, демонстрират, че изключително Източна Европа, включително и България, сме напълно доминирани от болничния сегмент и даването на здравни услуги в него, само че в случай че погледнем демографските провокации, е неизбежно вървенето към по-устойчив модел, където част от този вид услуги се доближават в случай че не към самите домове на пациентите, то отвън лечебните заведения, с цел да освободят запас на лечебните заведения, които няма да могат да превъзмогнат напора, който чисто демографски се чака в бъдеще “, изясни Лука Чичов, като посочи, че процесът е дълъг и се чака да отнеме десетилетия.
Експертът открои и няколко основни целта за здравните системи: да се премине към взимането на решения, основани на действителна информация; да се върви с ускорени темпове по пътя на дигитализацията; да се сложи по-голям фокус върху предварителна защита и скрининг, както и върху ефикасното разходване и ефикасното асимилиране на средства.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ