Пътят на новите лекарства до българския пациент се удължава с

Пътят на новите медикаменти до българския пациент се удължава с най-малко 1-2 години вследствие на въвеждането на нови правила с Наредба 10, която в действителност материализира промени в Закона за медикаментите от края на предходната година. Това съобщи пред БНР доктор Стойчо Кацаров – ръководител на УС на Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето.

„ Това е изменение в разпоредбите за подписване на безвъзмездни или отчасти платени медикаменти в листата на НЗОК. Има нови правила, които доста затрудняват достъпа на пациента, изключително за нови медикаменти. Според мен няма да влязат нови медикаменти на пазара “, изясни той в предаването „ Преди всички “.

Според него производителят с изключение на, че рискува да не му бъде обезщетен новият лекарствен артикул, само че и рискува продуктът да бъде злепоставен. Причината е, че някакви хора – незнайно по какви правила и методика, може да кажат, че той е неприятен и не лекува, добави доктор Кацаров.

Други правила от наредбата водят до това, че колкото по-добро е лекарство и колкото повече то се продава, толкоз по-големи ще са загубите за производителя.

Той изясни за какво се прави тази разпоредба: „ Бюджетът на НЗОК при нас е трансфорат в някакъв култ. Това е единственото и наложително изискване, което управлява дейностите на Здравната каса – да се съблюдава бюджета. Затова се вкарват всички тези правила и правила “. Д-р Стойчо Кацаров попита обаче какво са правили представителите на работодателите и синдикатите в Надзорния съвет на Здравната каса, когато са одобрявани тези правила.

Прехвърлянето на Фонда за лекуване на деца в НЗОК е вярна стъпка, счита доктор Кацаров. Според него не е нужна друга администрация, тъй като Здравната каса може да прави и тази работа.

„ Имахме 3 органа – НЗОК, Комисията за лекуване в чужбина към Министерството на здравеопазването и Фондът за лекуване на деца, които правиха общо взето едно и също нещо. Сега всички тези функционалности са съсредоточени в Здравната каса. Тя има нужния потенциал – специалисти и пари, с цел да ги обезпечава. Друг е въпросът дали самата Здравна каса работи добре и дали отговорите й на настояванията за лекуване в чужбина са съответни “.

Според него се преекспонира смисъла на новата мегаагенция „ Медицински контрол “:

„ Тя съвсем няма значение във връзка с здравната система. Създаването й няма да промени връзките сред лекарите и пациентите в болничното заведение, отвън болничното заведение, в Спешна помощ – това не въздейства на здравната система, а е въпрос на организация на самата администрация. Единственият резултат, който виждам във връзка с здравната система, е отрицателен и той е обвързван с това, че около основаването на тази организация се затруднява доста разкриването на нови лечебни заведения и нови действия в съществуващи такива, което не е удобно за пациентите и здравната система “.

Обвиненията в корупция евентуално ще съпътстват и новата организация, счита доктор Кацаров и добави: „ Предполагам, че такива ще бъдат действителностите, както са били и преди този момент. Съществуващата организация „ Медицински одит “ не е загадка, че не си вършеше добре работата. Няма никакви учредения да се счита, че и новата малко по-голяма организация ще прави кой знае какъв брой по-добре тази работа. Концепцията ни за надзор съгласно мен не е вярна “.