Пътят на еврото до България се оказва дълъг, а на

Пътят на еврото до България се оказва дълъг, а на процедура – и неравномерен. Само на метри от летище „ Васил Левски “, в столичния квартал „ Христо Ботев “, търговията в европейската валута към момента е по-скоро изключение, в сравнение с предписание.

В дребните квартални магазини хората не престават да заплащат главно в лв.. Касиерката Любов признава, че счита на ръка и постоянно се обърква, когато клиентите изискат сметка в евро. В магазина няма програмен продукт или каса, която да регистрира и в двете валути, а действително заплащания в евро съвсем не се случват. По думите ѝ, за множеството клиенти левът остава по-удобен.

Някои поданици описват, че в прилежащи магазини въобще не одобряват евро. Други търговци настояват, че могат да вземат заплащане в европейската валута, само че връщат ресто в лв., защото не разполагат с задоволително евромонети. Част от тях към този момент са обикаляли банки и пощи, само че без триумф.

Извън тематиката за валутата, жителите на квартала показват, че имат надалеч по-сериозни проблеми – преливащи кофи за отпадък, заледени улици и тротоари, които вършат напредването мъчно и рисково. За мнозина точно ледът по улиците, а не еврото, е по-голямото предизвикателство в всекидневието.

По-възрастните хора споделят, че изпитват терзание от новата валута и се опасяват от комплициране, само че твърдят, че деликатно наблюдават сметките си. Други са по-философски настроени и одобряват, че без значение дали са в лв. или евро, парите си остават пари.

По-младите поданици на квартала гледат по-позитивно на смяната и споделят, че приветстват въвеждането на еврото. Общото мнение обаче остава, че без значение от валутата, най-важното е приходите да стигат, а сега неналичието на пари – било то в лв. или евро – е най-големият проблем за хората.