Д-р Красен Иванов: Пътят на един млад лекар в България, а и по света, е дълъг
Пътят на един млад доктор в България, а и по света, е дълъг. Изпълнен е с доста компликации и провокации. Но е и доста потребен. Исканията на младите лекари у нас са безусловно точни - заплатите би трябвало да са естествени, за една естествена европейска страна. Това сподели гастроентерологът в УМБАЛ " Света Екатерина " доктор Красен Иванов в предаването „ На фокус " по Нова телевизия.
Той е приключил Медицинският университет във Варна през 2014 година. Запознал се със брачната половинка си в първи курс. " Тя също е доктор. И двамата дойдохме в София, с цел да търсим своя път в специализацията. След като човек приключи медицина, стартира сложният път на специализация. Не постоянно има опция да започнеш незабавно в мечтаната компетентност ", съобщи той.
Започнал професионалния си път като доброволец. " Работех без заплата няколко месеца. Докато ме оцениха и ми предложиха работа. Бях на към 26-годишна възраст. Може би плюс при мен беше, че бяхме двамата и постоянно сме си помагали. Съпругата ми стартира специализация в хематологията, а аз бях доброволец в гастроентерологията ", спомня си той.
Малко по-късно почнал специализация в една доста огромна и авторитетна болница - „ Токуда ", където по думите му научил доста. " Имах опция да работя с изключителни експерти на международно равнище. Те ми дадоха доста, само че с цел да го получа, трябваше да го заслужа. Всеки млад доктор би трябвало да заслужи това, което желае да реализира. Започваш от най-ниското равнище. Специализантът е на дъното на „ хранителната верига " - даваш наряди, работиш, с цел да придобиеш нужните познания и опит ", акцентира той.
Кривата на образование е дълга - най-малко 12 години, а при някои специалности - до 15-17 години, до момента в който лекарят може да работи независимо. Според него пътят е сложен, само че когато човек си сложи цел и е твърдоглав, нещата се получават.
Д-р Иванов акцентира, че на моменти поради дефицит на пари е работил и на други места. " Работех и на други места, където можех. Дори известно време и в пластичната хирургия - за спомагателни приходи ", споделя той.
Да напусне България постоянно е било авариен вид. " Ако не се получеше специализация и развиване тук, мислехме да заминем за Германия - тогава това беше съвременно. Много сътрудници от моя курс отпътуваха още тогава. Ходихме на уроци, учихме езика - готвехме се за всеки вид. Но имахме шанса да попаднем на хора, които ни дадоха късмет да специализираме при тях и действително да се осъществяваме в България ".
Споделя, че да съчетава медицината и фамилните отговорности е много мъчно. " Семейството е най-важното, а работата лишава ужасно доста време - няма закрепено работно време. Може да си тръгнеш в 16.00, може и в 20.00 - зависи дали някой има потребност от помощ. Преди години брачната половинка ми живееше в Бургас с децата, тъй като родителите ѝ помагаха повече. Аз работех в София и пътувах всяка седмица - събота и неделя бях при тях, след това назад ", споделя той.
Той е приключил Медицинският университет във Варна през 2014 година. Запознал се със брачната половинка си в първи курс. " Тя също е доктор. И двамата дойдохме в София, с цел да търсим своя път в специализацията. След като човек приключи медицина, стартира сложният път на специализация. Не постоянно има опция да започнеш незабавно в мечтаната компетентност ", съобщи той.
Започнал професионалния си път като доброволец. " Работех без заплата няколко месеца. Докато ме оцениха и ми предложиха работа. Бях на към 26-годишна възраст. Може би плюс при мен беше, че бяхме двамата и постоянно сме си помагали. Съпругата ми стартира специализация в хематологията, а аз бях доброволец в гастроентерологията ", спомня си той.
Малко по-късно почнал специализация в една доста огромна и авторитетна болница - „ Токуда ", където по думите му научил доста. " Имах опция да работя с изключителни експерти на международно равнище. Те ми дадоха доста, само че с цел да го получа, трябваше да го заслужа. Всеки млад доктор би трябвало да заслужи това, което желае да реализира. Започваш от най-ниското равнище. Специализантът е на дъното на „ хранителната верига " - даваш наряди, работиш, с цел да придобиеш нужните познания и опит ", акцентира той.
Кривата на образование е дълга - най-малко 12 години, а при някои специалности - до 15-17 години, до момента в който лекарят може да работи независимо. Според него пътят е сложен, само че когато човек си сложи цел и е твърдоглав, нещата се получават.
Д-р Иванов акцентира, че на моменти поради дефицит на пари е работил и на други места. " Работех и на други места, където можех. Дори известно време и в пластичната хирургия - за спомагателни приходи ", споделя той.
Да напусне България постоянно е било авариен вид. " Ако не се получеше специализация и развиване тук, мислехме да заминем за Германия - тогава това беше съвременно. Много сътрудници от моя курс отпътуваха още тогава. Ходихме на уроци, учихме езика - готвехме се за всеки вид. Но имахме шанса да попаднем на хора, които ни дадоха късмет да специализираме при тях и действително да се осъществяваме в България ".
Споделя, че да съчетава медицината и фамилните отговорности е много мъчно. " Семейството е най-важното, а работата лишава ужасно доста време - няма закрепено работно време. Може да си тръгнеш в 16.00, може и в 20.00 - зависи дали някой има потребност от помощ. Преди години брачната половинка ми живееше в Бургас с децата, тъй като родителите ѝ помагаха повече. Аз работех в София и пътувах всяка седмица - събота и неделя бях при тях, след това назад ", споделя той.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ