Как България върви към еврото
Пътят на България към еврозоната навлезе в своята крайна права, като се чака до няколко седмици страната да получи оценка в изключителните конвергентни отчети на Европейска комисия и ЕЦБ, написа икономистът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев.
Прочетете още
Очакването за позитивен отчет идва на фона освен на политическите поръчки и положителния звук от Еврогрупата, само че и от новините от последните седмици:
България получи позитивна оценка на своя средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 г. Публикуваните публични данни за недостига през 2024 година също бяха в границите на критериите – тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Тези две вести значат, че макар провокациите пред фискалната политика в страната, България ще получи позитивна оценка за стабилността и устойчивостта на обществените финанси;
Официалните данни за инфлацията за последните месеци, в това число за април 2025 година, демонстрират, че България извършва и критерия за ценова непоклатимост. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната остава 2,7% през април 2025 година, т.е. влиза в критерия – оценките демонстрират, че горната граница на критерия ще е 2,8%. Това значи, че България ще извърши критерия за ценова непоклатимост, без да е нужно да бъдат вадени страни от изчислението (нормална практика) и да се вършат някакви субективни оценки;
В допълнение към новините нагоре знаем, че България дава отговор на останалите критерии, в това число след приемането на новия закон за Българска народна банка (февруари 2024 г.) нормативната рамка и законодателството в страната подхожда на Догорите и Устава на ЕСЦБ.
Всичко роба значи, че най-вероятно при започване на юни страната ще получи позитивна оценка и България ще одобри еврото на 1 януари 2026 година (без смяна в курса лев/евро). На този декор, в известна степен предстоящо, акцията „ анти-евро “ доближи нови висоти с „ изключителното “ послание на президента Радев и обезверения опит да се спре процеса на финалната права. Решението на президента да инициира референдум тъкмо в този миг и да върне дебата в неговата изходна точка не е разумно от икономическа и юридическа позиция и явно не почива на някаква угриженост към българските жители. Публичният спор се насочи към конституционните въпроси и към годините на присъединение на България към Европейския съюз, само че това, което се пропуща, са напъните на страната и всички събития след 2018 година
Истината е, че България започва действителен развой по приемане на еврото преди 7 години и в този интервал бяха подхванати голям брой стъпки. Като стартираме от писмото с желание за влизане в валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 година, последвалата законодателна стратегия и в последна сметка влизане в така наречен чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 година, направеният Национален проект за приемане на еврото през 2022 година, признатите напълно нов Закон за Българска народна банка и Закон за приемане на еврото през 2024 година, и в последна сметка – изпратено искане за ексклузивен конвергентен отчет в края на февруари 2025 година През тези години Народното събрание неведнъж гласоподава решения за ускорение на процеса и техническата подготовка за приемане на еврото.
Спокойният взор към тези 7 години, показани детайлно като график по-долу, демонстрира един дълъг и изцяло логически път, в който желанието на страната е било неведнъж препотвърждавано от Народното събрание и институциите . Нищо от този развой не е било скрито. В същия интервал в страната са извършени голям брой избори, в това число седем пъти парламентарни избори, като водещите партии са правили ясна поръчка в поддръжка на еврото.
През целия този интервал президент е Румен Радев. Той е имал цялостни 7 години да изрази своите опасения и/или да инициира референдум. Можел е да го направи още като отговор на писмото с желание, което започва процеса през 2018 година, можел е да го направи след влизането в чакалнята през 2020 година или до момента в който се е коментирал Планът за приемане на еврото през 2022 година, можел е да го направи когато се одобри новият Закон за Българска народна банка през 2024 година Дори при започване на тази година, когато в продължение на седмици се разясняваше, че ще се изпраща искане за ексклузивен конвергентен отчет, Радев не повдигна тази тематика. Сега, когато пътят е извървян и всички индикации са за позитивен отговор, да се прави сходно предложение е меко казано популистко. Със същия триумф тематиката можеше да бъде повдигната в новогодишното слово на 31 декември 2025 година
По-долу публикуваме къс преглед на събитията от последните 7 години . Те са значими освен в отговор на дейностите на президента Радев, само че и в отговор на подмятанията за „ бързане “ за еврото. Не, няма бързане. Това в действителност е безпределно муден развой (спрямо други държави), който има над 20 годишна (интелектуална и нормативна) история, в това число най-малко 7 години на поредност от стъпки, които определяха дневния ред на разнообразни държавни управления и сформира на Народното събрание.
Пътят на България към еврозоната (2018-2025 г.)
29 юни 2018 година - Изпратено взаимно писмо от министъра на финансите и шефа на Българска национална банка с желание за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).
12 юли 2018 година - Намеренията на страната получават политическа поддръжка от Еврогрупата.
18 юли 2018 г. - България изпраща публично писмо и уведомява ЕЦБ за настояването си за определяне на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка, като поема задължения за смяна в законодателството.
27 август 2018 година - Министерски съвет приема решение за одобрение на проект за деяние, включващ ограничения за осъществяване на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.
13 декември 2018 година - Народното събрание приема основни промени в Закона за Българска национална банка, в това число се основава нова глава, която урежда тясното съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ (в мощ от датата, от която стартира тясното сътрудничество).
30 януари 2020 година - Народното събрание приема решение за установяване на изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото при присъединяване в Механизма на валутните курсове. По създание това е спомагателна отбрана на съществуващия курс на лв. към еврото.
9 юли 2020 година - Изпратено публично писмо от финансовия министър и гуверньора на Българска народна банка до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в това число анекс с информация за изпълнените задължения в последните две години.
10 юли 2020 година - Българският лев се причислява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е доказан и България влиза в така наречен чакалня на еврозоната.
ЕЦБ публично афишира, че открива тясно съдействие с Българска народна банка. Считано от 1 октомври 2020 година България се причислява към Единния контролен механизъм (системата на банков контрол в ЕС). Решението на ЕЦБ е публично оповестено на 24 юни 2020 година
22 май 2022 година - Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото в България.
27 октомври 2022 година - Народното събрание приема решение за ускорение на консултациите и договарянията с европейските институции, както и за ускорение процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.
1 февруари 2024 година - Народното събрание приема напълно нов Закон за Българска национална банка, който влиза в действие от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.
26 юли 2024 година - Народното събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.
7 август 2024 година - Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.
25 февруари 2025 година - Изпратено публично писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка с искане от Европейска комисия и ЕЦБ за правене на изключителни конвергентни отчети.
февруари-май 2025 година - Изпълнението на критериите за стабилността на обществените финанси и инфлацията се наблюдават под лупа. ЕЦБ изпраща задача в България, която се среща с всички основни институции. На експертно (очевидно и на политическо) равнище стартира да става очевидно, че България ще извърши критериите.
9 май 2025 година - „ Извънреден “ брифинг на президента Радев…
Прочетете още
Очакването за позитивен отчет идва на фона освен на политическите поръчки и положителния звук от Еврогрупата, само че и от новините от последните седмици:
България получи позитивна оценка на своя средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 г. Публикуваните публични данни за недостига през 2024 година също бяха в границите на критериите – тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Тези две вести значат, че макар провокациите пред фискалната политика в страната, България ще получи позитивна оценка за стабилността и устойчивостта на обществените финанси;
Официалните данни за инфлацията за последните месеци, в това число за април 2025 година, демонстрират, че България извършва и критерия за ценова непоклатимост. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната остава 2,7% през април 2025 година, т.е. влиза в критерия – оценките демонстрират, че горната граница на критерия ще е 2,8%. Това значи, че България ще извърши критерия за ценова непоклатимост, без да е нужно да бъдат вадени страни от изчислението (нормална практика) и да се вършат някакви субективни оценки;
В допълнение към новините нагоре знаем, че България дава отговор на останалите критерии, в това число след приемането на новия закон за Българска народна банка (февруари 2024 г.) нормативната рамка и законодателството в страната подхожда на Догорите и Устава на ЕСЦБ.
Всичко роба значи, че най-вероятно при започване на юни страната ще получи позитивна оценка и България ще одобри еврото на 1 януари 2026 година (без смяна в курса лев/евро). На този декор, в известна степен предстоящо, акцията „ анти-евро “ доближи нови висоти с „ изключителното “ послание на президента Радев и обезверения опит да се спре процеса на финалната права. Решението на президента да инициира референдум тъкмо в този миг и да върне дебата в неговата изходна точка не е разумно от икономическа и юридическа позиция и явно не почива на някаква угриженост към българските жители. Публичният спор се насочи към конституционните въпроси и към годините на присъединение на България към Европейския съюз, само че това, което се пропуща, са напъните на страната и всички събития след 2018 година
Истината е, че България започва действителен развой по приемане на еврото преди 7 години и в този интервал бяха подхванати голям брой стъпки. Като стартираме от писмото с желание за влизане в валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 година, последвалата законодателна стратегия и в последна сметка влизане в така наречен чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 година, направеният Национален проект за приемане на еврото през 2022 година, признатите напълно нов Закон за Българска народна банка и Закон за приемане на еврото през 2024 година, и в последна сметка – изпратено искане за ексклузивен конвергентен отчет в края на февруари 2025 година През тези години Народното събрание неведнъж гласоподава решения за ускорение на процеса и техническата подготовка за приемане на еврото.
Спокойният взор към тези 7 години, показани детайлно като график по-долу, демонстрира един дълъг и изцяло логически път, в който желанието на страната е било неведнъж препотвърждавано от Народното събрание и институциите . Нищо от този развой не е било скрито. В същия интервал в страната са извършени голям брой избори, в това число седем пъти парламентарни избори, като водещите партии са правили ясна поръчка в поддръжка на еврото.
През целия този интервал президент е Румен Радев. Той е имал цялостни 7 години да изрази своите опасения и/или да инициира референдум. Можел е да го направи още като отговор на писмото с желание, което започва процеса през 2018 година, можел е да го направи след влизането в чакалнята през 2020 година или до момента в който се е коментирал Планът за приемане на еврото през 2022 година, можел е да го направи когато се одобри новият Закон за Българска народна банка през 2024 година Дори при започване на тази година, когато в продължение на седмици се разясняваше, че ще се изпраща искане за ексклузивен конвергентен отчет, Радев не повдигна тази тематика. Сега, когато пътят е извървян и всички индикации са за позитивен отговор, да се прави сходно предложение е меко казано популистко. Със същия триумф тематиката можеше да бъде повдигната в новогодишното слово на 31 декември 2025 година
По-долу публикуваме къс преглед на събитията от последните 7 години . Те са значими освен в отговор на дейностите на президента Радев, само че и в отговор на подмятанията за „ бързане “ за еврото. Не, няма бързане. Това в действителност е безпределно муден развой (спрямо други държави), който има над 20 годишна (интелектуална и нормативна) история, в това число най-малко 7 години на поредност от стъпки, които определяха дневния ред на разнообразни държавни управления и сформира на Народното събрание.
Пътят на България към еврозоната (2018-2025 г.)
29 юни 2018 година - Изпратено взаимно писмо от министъра на финансите и шефа на Българска национална банка с желание за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).
12 юли 2018 година - Намеренията на страната получават политическа поддръжка от Еврогрупата.
18 юли 2018 г. - България изпраща публично писмо и уведомява ЕЦБ за настояването си за определяне на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка, като поема задължения за смяна в законодателството.
27 август 2018 година - Министерски съвет приема решение за одобрение на проект за деяние, включващ ограничения за осъществяване на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.
13 декември 2018 година - Народното събрание приема основни промени в Закона за Българска национална банка, в това число се основава нова глава, която урежда тясното съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ (в мощ от датата, от която стартира тясното сътрудничество).
30 януари 2020 година - Народното събрание приема решение за установяване на изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото при присъединяване в Механизма на валутните курсове. По създание това е спомагателна отбрана на съществуващия курс на лв. към еврото.
9 юли 2020 година - Изпратено публично писмо от финансовия министър и гуверньора на Българска народна банка до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в това число анекс с информация за изпълнените задължения в последните две години.
10 юли 2020 година - Българският лев се причислява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е доказан и България влиза в така наречен чакалня на еврозоната.
ЕЦБ публично афишира, че открива тясно съдействие с Българска народна банка. Считано от 1 октомври 2020 година България се причислява към Единния контролен механизъм (системата на банков контрол в ЕС). Решението на ЕЦБ е публично оповестено на 24 юни 2020 година
22 май 2022 година - Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото в България.
27 октомври 2022 година - Народното събрание приема решение за ускорение на консултациите и договарянията с европейските институции, както и за ускорение процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.
1 февруари 2024 година - Народното събрание приема напълно нов Закон за Българска национална банка, който влиза в действие от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.
26 юли 2024 година - Народното събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.
7 август 2024 година - Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.
25 февруари 2025 година - Изпратено публично писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка с искане от Европейска комисия и ЕЦБ за правене на изключителни конвергентни отчети.
февруари-май 2025 година - Изпълнението на критериите за стабилността на обществените финанси и инфлацията се наблюдават под лупа. ЕЦБ изпраща задача в България, която се среща с всички основни институции. На експертно (очевидно и на политическо) равнище стартира да става очевидно, че България ще извърши критериите.
9 май 2025 година - „ Извънреден “ брифинг на президента Радев…
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ