Галерия Ларго ще отбележи шестнадесет години от създаването с изложба на Георги Лечев
„ Пътят на актьора - тоя път, откогато се помня, е еднакъв. Вървейки по този път, нямат край нещата, които ме вълнуват и не знам по кое време ще мога да се допра до всички хубости и наслади, да ги отразя и да ги споделя със хората. Това е пътят на актьора, на художника - дълъг, сложен и доста самостоятелен, тъй като самичък вървиш по тоя път, до момента в който можеш да отдаваш обич и хубост, да отразяваш нови и нови неща, все по-силни и все по-искрени. “
Георги Лечев, Варна, октомври 2024
На 27 ноември изложба Ларго ще означи шестнадесет години от основаването си със независима галерия живопис и графика знаковия варненски художник Георги Лечев. Експозицията е озаглавена „ Пътят “ и е отдадена на 75-годишнината на художника.
Изложбата в изложба Ларго е опит за показване на дългия и богат път на Георги Лечев в изкуството. Път нелек, придружен от тествания и компликации, само че път удовлетворяващ и въодушевяващ, който му носи единствено наслада. Условно можем да разделим творчеството на Лечев на четири интервала – интервалът на графиката и Вулкан, интервалът на нереална живопис, синия интервал и последният интервал на Лечев – апотеозът на живота.
Откриване: 27 ноември 2024 от 18:00 часа в изложба Ларго във Варна, ул. „ Хан Крум “ № 8. Изложбата продължава до 12 декември.
В Зала 1 на изложба Ларго ще бъдат експонирани произведения от синия и нереалния интервали на неговото творчество, както и най-новите му картини, особено готови за изложбата в родния му град. В Зала 2 на галерията ще бъдат показани графики от времето на Вулкан. В този интервал на творчеството си Лечев е реален в стила си на работа и провокативен в избора на тематики. Има един неутолим блян за търсене на действителността зад фасадата, има неуместни истини, които се прокрадват, а от време на време и безапелационно се появяват в графиките му. Малкият човек, надробен от системата, колелото, което непреклонно се върти, мачка и трансформира света му, героят на тогавашното време, извисил се над своята Голгота, оставил дребнавата суетност в краката си.
В графиката „ Династия “ дисекцията на „ зрелия “ по това време социализъм и събирателния облик на неговите функционери е шокираща и ужасяваща. В „ Резерват “ пък откриваме другия воин на същото това време – дребният човек, подготвен за единия самун самичък да се сложи зад бодливата телена ограда и да покрие очите си за действителността. Неслучайно и двете графики са обрамчени с тежка алена завеса. И не е инцидентно, че в годините на Вулкан графиките на Лечев са били сваляни от изложения. Неудобен е бил. Това обаче не е протест или митинг - съгласно думите му, той просто търси истината.
Още в годините на Вулкан варненецът слага начало на опитите си в полето на абстракцията. Първо в графиките, а след това и в живописта му започваме да откриваме независимост, проучване и промяна на формите. Самият Лечев споделя, че в този интервал творбите му са като джаз импровизация, даже озаглавява по този начин една своя картина. В същото време лекотата и импровизацията малко по малко стартират да отстъпват на една гневна и трагична живопис.
Яростта идва от енергичното придвижване на четката по платното, картините са като избухнали звезди, които взривяват и унищожават пространството. Драматичността идва от цвета - колоритът е ослепителен и в това време минималистичен като палитра. Използва сигнални, сурови цветове – алено, синьо, черно, сиво, жълто, те звучат като плесница в картините му, като гневна, гръмотевична стихия. За този интервал от живота и изкуството си самият Лечев споделя: „ Аз не употребявам думата гняв, а употребявам освобождение - на това което нося в себе си като страст, като възприятие. Започнах да развъртвам отношението си към това, което ни заобикаля в света, в природата, да рисувам нереално, с доста светлина, с доста топлота, с доста наслада и доста сила. Исках да пресъздам тези усеща, които ме вълнуваха и да ги споделя със хората. “
Георги Лечев е роден на 30 октомври 1949 година във Варна. През 1975 година приключва графика във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий ", Велико Търново. Подрежда над 100 независими изложения у нас и по света - Германия, Франция, Швейцария, Холандия, Швеция, Чехия, Португалия, Съединени американски щати, Япония, Австралия, Русия, Дания, Бразилия, Куба, Чили. Член на интернационалните журита в профилирани изложения за графика, доживотен член на Американския биографичен институт в Колорадо, Съединени американски щати и на Международния биографичен център в Кеймбридж, Англия. Лечев е единият от превъзходната варненска петорка, дружно със Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Петьо Маринов и Милко Божков, трансформирали остарялата фабрика " Вулкан " в изобретателна художническа колония. Работи в региона на графиката и живописта. Голямата му, сплотяваща тематика е " пътят ", като философия на придвижването на създателя във времето. Носител на голям брой награди, измежду които: Награда от Международно биенале на графиката – Варна, България (1981, 1983, 1987), Награда на град Варна (1982), Национална премия за графика на името на Веселин Стайков (1982), Първа премия на Шестата национална галерия – България (1982), Награда от Intergrafik, Берлин, Германия (1985), Почетно отличие от Биенале на графиката – Фридрихщат, Норвегия (1989), Награда от Арт разговор – Париж, Франция (1989), Голямата премия на Международното биенале на графиката, Варна, България (1991), Медал от Международното триенале на графиката – Кайро, Египет (1995), Орден „ Св. Св. Кирил и Методий “, първа степен, за особени заслуги в областта на културата и изкуството (2009), Почетен жител на Варна (2021). Негови произведения участват в сбирките на НХГ, СГХГ, ГХГ във Варна и в Добрич, Национална библиотека в Париж, Франция Художествена изложба в Еслинген, Германия, Музей на изкуството в Прага, Чехия, Конгресна библиотека- Вашингтон, Съединени американски щати, Фондация „ Арт разговор “, Париж, Франция, Музей „ Албертина “, Виена, Австрия, Национална сбирка за изящни изкуства, Париж, Франция, Художествена изложба, Бърно, Чехия и други Живее и работи във Варна.
Георги Лечев, Варна, октомври 2024
На 27 ноември изложба Ларго ще означи шестнадесет години от основаването си със независима галерия живопис и графика знаковия варненски художник Георги Лечев. Експозицията е озаглавена „ Пътят “ и е отдадена на 75-годишнината на художника.
Изложбата в изложба Ларго е опит за показване на дългия и богат път на Георги Лечев в изкуството. Път нелек, придружен от тествания и компликации, само че път удовлетворяващ и въодушевяващ, който му носи единствено наслада. Условно можем да разделим творчеството на Лечев на четири интервала – интервалът на графиката и Вулкан, интервалът на нереална живопис, синия интервал и последният интервал на Лечев – апотеозът на живота.
Откриване: 27 ноември 2024 от 18:00 часа в изложба Ларго във Варна, ул. „ Хан Крум “ № 8. Изложбата продължава до 12 декември.
В Зала 1 на изложба Ларго ще бъдат експонирани произведения от синия и нереалния интервали на неговото творчество, както и най-новите му картини, особено готови за изложбата в родния му град. В Зала 2 на галерията ще бъдат показани графики от времето на Вулкан. В този интервал на творчеството си Лечев е реален в стила си на работа и провокативен в избора на тематики. Има един неутолим блян за търсене на действителността зад фасадата, има неуместни истини, които се прокрадват, а от време на време и безапелационно се появяват в графиките му. Малкият човек, надробен от системата, колелото, което непреклонно се върти, мачка и трансформира света му, героят на тогавашното време, извисил се над своята Голгота, оставил дребнавата суетност в краката си.
В графиката „ Династия “ дисекцията на „ зрелия “ по това време социализъм и събирателния облик на неговите функционери е шокираща и ужасяваща. В „ Резерват “ пък откриваме другия воин на същото това време – дребният човек, подготвен за единия самун самичък да се сложи зад бодливата телена ограда и да покрие очите си за действителността. Неслучайно и двете графики са обрамчени с тежка алена завеса. И не е инцидентно, че в годините на Вулкан графиките на Лечев са били сваляни от изложения. Неудобен е бил. Това обаче не е протест или митинг - съгласно думите му, той просто търси истината.
Още в годините на Вулкан варненецът слага начало на опитите си в полето на абстракцията. Първо в графиките, а след това и в живописта му започваме да откриваме независимост, проучване и промяна на формите. Самият Лечев споделя, че в този интервал творбите му са като джаз импровизация, даже озаглавява по този начин една своя картина. В същото време лекотата и импровизацията малко по малко стартират да отстъпват на една гневна и трагична живопис.
Яростта идва от енергичното придвижване на четката по платното, картините са като избухнали звезди, които взривяват и унищожават пространството. Драматичността идва от цвета - колоритът е ослепителен и в това време минималистичен като палитра. Използва сигнални, сурови цветове – алено, синьо, черно, сиво, жълто, те звучат като плесница в картините му, като гневна, гръмотевична стихия. За този интервал от живота и изкуството си самият Лечев споделя: „ Аз не употребявам думата гняв, а употребявам освобождение - на това което нося в себе си като страст, като възприятие. Започнах да развъртвам отношението си към това, което ни заобикаля в света, в природата, да рисувам нереално, с доста светлина, с доста топлота, с доста наслада и доста сила. Исках да пресъздам тези усеща, които ме вълнуваха и да ги споделя със хората. “
Георги Лечев е роден на 30 октомври 1949 година във Варна. През 1975 година приключва графика във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий ", Велико Търново. Подрежда над 100 независими изложения у нас и по света - Германия, Франция, Швейцария, Холандия, Швеция, Чехия, Португалия, Съединени американски щати, Япония, Австралия, Русия, Дания, Бразилия, Куба, Чили. Член на интернационалните журита в профилирани изложения за графика, доживотен член на Американския биографичен институт в Колорадо, Съединени американски щати и на Международния биографичен център в Кеймбридж, Англия. Лечев е единият от превъзходната варненска петорка, дружно със Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Петьо Маринов и Милко Божков, трансформирали остарялата фабрика " Вулкан " в изобретателна художническа колония. Работи в региона на графиката и живописта. Голямата му, сплотяваща тематика е " пътят ", като философия на придвижването на създателя във времето. Носител на голям брой награди, измежду които: Награда от Международно биенале на графиката – Варна, България (1981, 1983, 1987), Награда на град Варна (1982), Национална премия за графика на името на Веселин Стайков (1982), Първа премия на Шестата национална галерия – България (1982), Награда от Intergrafik, Берлин, Германия (1985), Почетно отличие от Биенале на графиката – Фридрихщат, Норвегия (1989), Награда от Арт разговор – Париж, Франция (1989), Голямата премия на Международното биенале на графиката, Варна, България (1991), Медал от Международното триенале на графиката – Кайро, Египет (1995), Орден „ Св. Св. Кирил и Методий “, първа степен, за особени заслуги в областта на културата и изкуството (2009), Почетен жител на Варна (2021). Негови произведения участват в сбирките на НХГ, СГХГ, ГХГ във Варна и в Добрич, Национална библиотека в Париж, Франция Художествена изложба в Еслинген, Германия, Музей на изкуството в Прага, Чехия, Конгресна библиотека- Вашингтон, Съединени американски щати, Фондация „ Арт разговор “, Париж, Франция, Музей „ Албертина “, Виена, Австрия, Национална сбирка за изящни изкуства, Париж, Франция, Художествена изложба, Бърно, Чехия и други Живее и работи във Варна.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ