Васил Гендов – човекът, който снима бъдещето
Пътят към киното
Роден през 1891 година в Сливен, Гендов израства във време, когато театърът е основната сцена за артистичното изложение. Той стартира точно там, като артист, само че бързо осъзнава, че новото изкуство – киното – е способно да опише повече, да доближи до повече хора и да остане във времето.
Проблемът е, че в България по това време съвсем няма киноинфраструктура. Няма студия, няма техника, няма готови оператори. Но Гендов не се отхвърля – със лични средства, с подръчни материали и благодарение на другари прави „ Българан е галант “. Филмът не се резервира до наши дни, само че историците го разказват като комедия с детайли на ирония върху тогавашното софийско общество.
Киното като битка
След триумфа на първата прожекция, компликациите за Гендов занапред стартират. В идващите десетилетия той се пробва да прави кино в страна, където властта постоянно гледа на него с съмнение. „ Бунтът на робите “ (1933) – един от най-значимите му филми – споделя за битката на българите против османското господство. Но зад патриотичната рамка прозира и настоящ подтекст – рецензия към обществената неправда и зов за независимост, който властта не постоянно е склонна да чуе.
Цензурата и неналичието на средства непрестанно спъват работата му. Филмите му постоянно се снимат с минимални бюджети, без професионални условия и при непрекъсната неустановеност дали въобще ще видят бял свят. Въпреки това Гендов има вяра, че киното би трябвало да приказва за огромните публични тематики – и не се задоволява с „ безвредни “ истории.
Човек против властта
Васил Гендов влиза в спор освен с цензурните органи, само че и с институциите, които би трябвало да поддържат българското кино. Борбата му за основаването на национално кино студио и за по-голяма държавна поддръжка постоянно остава глас в пустиня. Понякога властта го пренебрегва, различен път намерено му пречи. Но той продължава да упорства, че киното не е разкош, а нужда за една нация, която желае да се споделя пред света.
Наследството през днешния ден
В края на живота си Гендов е изолиран и значително пропуснат. Умира на 3 септември 1970 година, без да види същинския подем на българското кино през идващото десетилетие. Но наследството му остава – освен като исторически факт, че точно той е снимал първия игрален филм, а като знак на упоритостта и вярата, че културата може да бъде акт на опозиция.
Днес името му стои в основата на българската киноистория. Съюзът на българските кино дейци носи неговото име години наред, а 13 януари – денят на премиерата на „ Българан е галант “ – е разгласен за професионален празник на българското кино.
Човекът, който снима бъдещето
Васил Гендов не снима единствено филми. Той снима бъдеще – за феновете, за киното, за България. Бъдеще, което тогава наподобява съвсем невероятно, само че през днешния ден е част от културната ни еднаквост. И може би по тази причина датата 3 септември не е просто ден на загуба, а мотив да си напомним, че зад всяка културна традиция стои човек, който е дръзнал да стартира от нулата.
Роден през 1891 година в Сливен, Гендов израства във време, когато театърът е основната сцена за артистичното изложение. Той стартира точно там, като артист, само че бързо осъзнава, че новото изкуство – киното – е способно да опише повече, да доближи до повече хора и да остане във времето.
Проблемът е, че в България по това време съвсем няма киноинфраструктура. Няма студия, няма техника, няма готови оператори. Но Гендов не се отхвърля – със лични средства, с подръчни материали и благодарение на другари прави „ Българан е галант “. Филмът не се резервира до наши дни, само че историците го разказват като комедия с детайли на ирония върху тогавашното софийско общество.
Киното като битка
След триумфа на първата прожекция, компликациите за Гендов занапред стартират. В идващите десетилетия той се пробва да прави кино в страна, където властта постоянно гледа на него с съмнение. „ Бунтът на робите “ (1933) – един от най-значимите му филми – споделя за битката на българите против османското господство. Но зад патриотичната рамка прозира и настоящ подтекст – рецензия към обществената неправда и зов за независимост, който властта не постоянно е склонна да чуе.
Цензурата и неналичието на средства непрестанно спъват работата му. Филмите му постоянно се снимат с минимални бюджети, без професионални условия и при непрекъсната неустановеност дали въобще ще видят бял свят. Въпреки това Гендов има вяра, че киното би трябвало да приказва за огромните публични тематики – и не се задоволява с „ безвредни “ истории.
Човек против властта
Васил Гендов влиза в спор освен с цензурните органи, само че и с институциите, които би трябвало да поддържат българското кино. Борбата му за основаването на национално кино студио и за по-голяма държавна поддръжка постоянно остава глас в пустиня. Понякога властта го пренебрегва, различен път намерено му пречи. Но той продължава да упорства, че киното не е разкош, а нужда за една нация, която желае да се споделя пред света.
Наследството през днешния ден
В края на живота си Гендов е изолиран и значително пропуснат. Умира на 3 септември 1970 година, без да види същинския подем на българското кино през идващото десетилетие. Но наследството му остава – освен като исторически факт, че точно той е снимал първия игрален филм, а като знак на упоритостта и вярата, че културата може да бъде акт на опозиция.
Днес името му стои в основата на българската киноистория. Съюзът на българските кино дейци носи неговото име години наред, а 13 януари – денят на премиерата на „ Българан е галант “ – е разгласен за професионален празник на българското кино.
Човекът, който снима бъдещето
Васил Гендов не снима единствено филми. Той снима бъдеще – за феновете, за киното, за България. Бъдеще, което тогава наподобява съвсем невероятно, само че през днешния ден е част от културната ни еднаквост. И може би по тази причина датата 3 септември не е просто ден на загуба, а мотив да си напомним, че зад всяка културна традиция стои човек, който е дръзнал да стартира от нулата.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ