Историята за мезе
Пътят към пъкъла е застлан с резени луканка.
Ако се съмнявате, вижте шедьовъра на доморасъл кулинарен родолюбец, изобразяващ бесилото на Левски с луканка, маруля и стълбичка от морков.
Ако не беше трагично, щеше да е просто смешно. Но индивидът го е направил с най-хубави родолюбиви планове, уверени сме. Просто до такава степен му е артистичният небосвод, а той не носи виновност за това. От луканката до пъкъла са няколко величави стъпала.
Но кой, аджеба, е този началник занаятчия на салатения национализъм?
Творецът в тази ситуация е Йордан Петров от Ямбол, който от ден на ден набира известност в обществените мрежи със особено приготвените си ястия. Историята на България обаче му е странично занятие, главното му ентусиазъм идва от футбола. След всеки дуел на „ Берое ” ентусиастът буди интереса на беройци в интернет със собственоръчно домашно приготвените салати и торти, изобразяващи крайния резултат. Във виртуалното пространство фотосите на неговите беройски кулинарни „ изповеди ” намират хиляди „ зелено-бели ” фенове.
Йордан Петров от Ямбол е самообразован кулинар.
Йордан е роден в Ямбол. Завършва междинното си обучение в локалното спортно учебно заведение „ Пиер дьо Кубертен ”. Страстта по кулинарията датира точно от тези години, когато записва спомагателен специализиращ профил по готварство. Никога до момента обаче, не е кулинарствал професионално. Уменията му намират приложение само вкъщи. Към момента работи като пожарникар на летището в авиобаза „ Безмер ”, зает е и като футболен арбитър в област Ямбол.
Йордан споделя, че е един от дребното беройци в родния Ямбол. Мнозинството от тамошните футболни симпатизанти поддържа или „ Левски ”, или ЦСКА. Но той е горделив да бъде част от огромното беройско семейство. Основава почитател клуб в Ямбол, чието знаме е на оградата на стадиона по време на всеки домашен дуел на „ Берое ”. От шампионския сезон до момента любовта към тима не го пуска към този момент над три десетилетия.
Изготвянето на една тематична салата му лишава близо един час, само че той постоянно е зареден с беройско въодушевление, съпроводено с голяма доза предпочитание и успокоение. Е, ямболията споделя, че има ястия, които е приготвял и малко нацупено, да вземем за пример след тежкото проваляне от „ Лудогорец ” с 5:0.
Идеите за всяко ядене у него се раждат непринудено, а не са плод на дълго плануване. За салатите Йордан най-често залага на обичайните домати и краставици. В допълнение ги аранжира с млечна салата, маслини, моркови, лук, кашкавал и колбас. Тортите украсява със специфична цветна сметана, благодарение на която изписва крайните резултати от всеки мач.
Торта
„ Опълченците на Шипка “
Йордан Петров не е самичък в кулинарното преосмисляне на българската история. На банкет в президентството през 2007 година по случай националния празник 3 март гостите бяха зарадвани със сюжетна торта „ Опълченците на Шипка “. Историята мълчи чий болен мозък е родил сладката концепция. Известната блогърка Letiashtata Kozzila Erato е написала следното благо обръщение по случая:
Когато осмиваме даден български Ганьо, който си е направил салата “Обесването на Васил Левски ” с бесилка от морков и плоча от шпек, не би трябвало да забравяме, че той е един инцидентен, нищожен простак из интернет. Това, ОБАЧЕ, е формалната торта от президентството през 2007 за националния празник 3 март. Тогава гостите са били поканени да си похапнат турчин, опълченец или камък. Турците евентуално са били с шамфъстъков заряд, а опълченците – със сладко от смокини.
Легендата твърди, че никой не бил хапнал от тортата, а щеше да е величествено. “Грабвайте телата ” някой се изкряска и стотина вилици към тортата литнаха завчаска. Така българският хайлайф щеше да изяде клетата ни история и после… да я, нали, сещате се.
Ако се съмнявате, вижте шедьовъра на доморасъл кулинарен родолюбец, изобразяващ бесилото на Левски с луканка, маруля и стълбичка от морков.
Ако не беше трагично, щеше да е просто смешно. Но индивидът го е направил с най-хубави родолюбиви планове, уверени сме. Просто до такава степен му е артистичният небосвод, а той не носи виновност за това. От луканката до пъкъла са няколко величави стъпала.
Но кой, аджеба, е този началник занаятчия на салатения национализъм?
Творецът в тази ситуация е Йордан Петров от Ямбол, който от ден на ден набира известност в обществените мрежи със особено приготвените си ястия. Историята на България обаче му е странично занятие, главното му ентусиазъм идва от футбола. След всеки дуел на „ Берое ” ентусиастът буди интереса на беройци в интернет със собственоръчно домашно приготвените салати и торти, изобразяващи крайния резултат. Във виртуалното пространство фотосите на неговите беройски кулинарни „ изповеди ” намират хиляди „ зелено-бели ” фенове.
Йордан Петров от Ямбол е самообразован кулинар. Йордан е роден в Ямбол. Завършва междинното си обучение в локалното спортно учебно заведение „ Пиер дьо Кубертен ”. Страстта по кулинарията датира точно от тези години, когато записва спомагателен специализиращ профил по готварство. Никога до момента обаче, не е кулинарствал професионално. Уменията му намират приложение само вкъщи. Към момента работи като пожарникар на летището в авиобаза „ Безмер ”, зает е и като футболен арбитър в област Ямбол.
Йордан споделя, че е един от дребното беройци в родния Ямбол. Мнозинството от тамошните футболни симпатизанти поддържа или „ Левски ”, или ЦСКА. Но той е горделив да бъде част от огромното беройско семейство. Основава почитател клуб в Ямбол, чието знаме е на оградата на стадиона по време на всеки домашен дуел на „ Берое ”. От шампионския сезон до момента любовта към тима не го пуска към този момент над три десетилетия.
Изготвянето на една тематична салата му лишава близо един час, само че той постоянно е зареден с беройско въодушевление, съпроводено с голяма доза предпочитание и успокоение. Е, ямболията споделя, че има ястия, които е приготвял и малко нацупено, да вземем за пример след тежкото проваляне от „ Лудогорец ” с 5:0.
Идеите за всяко ядене у него се раждат непринудено, а не са плод на дълго плануване. За салатите Йордан най-често залага на обичайните домати и краставици. В допълнение ги аранжира с млечна салата, маслини, моркови, лук, кашкавал и колбас. Тортите украсява със специфична цветна сметана, благодарение на която изписва крайните резултати от всеки мач.
Торта
„ Опълченците на Шипка “
Йордан Петров не е самичък в кулинарното преосмисляне на българската история. На банкет в президентството през 2007 година по случай националния празник 3 март гостите бяха зарадвани със сюжетна торта „ Опълченците на Шипка “. Историята мълчи чий болен мозък е родил сладката концепция. Известната блогърка Letiashtata Kozzila Erato е написала следното благо обръщение по случая:
Когато осмиваме даден български Ганьо, който си е направил салата “Обесването на Васил Левски ” с бесилка от морков и плоча от шпек, не би трябвало да забравяме, че той е един инцидентен, нищожен простак из интернет. Това, ОБАЧЕ, е формалната торта от президентството през 2007 за националния празник 3 март. Тогава гостите са били поканени да си похапнат турчин, опълченец или камък. Турците евентуално са били с шамфъстъков заряд, а опълченците – със сладко от смокини.
Легендата твърди, че никой не бил хапнал от тортата, а щеше да е величествено. “Грабвайте телата ” някой се изкряска и стотина вилици към тортата литнаха завчаска. Така българският хайлайф щеше да изяде клетата ни история и после… да я, нали, сещате се.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ