Откъс от "Пусни народа ми да кара сърф"
"Пътуванията, които помним, са тези, които са траяли дълго време. Хората в този момент пътуват бързо, взимат си 1 седмица, отиват в Европа – тези пътувания не се помнят изключително доста. Но в случай че трябваше да прекосите континента или да пътувате с лодка, ще е напълно друго. "
Това е къс откъс от описа на Ивон Шуинар - основатeл и притежател на компанията "Патагония Инк ". Започва бизнеса си, като в края на 50-те години на предишния век проектира, създава и популяризира съоръжение за алпинисти. През 1964 година основава първия азбучник за поръчки по пощата – една страничка, отпечатана на циклостил, съпроводена със съвет да не очаквате доставка в сезона за катерене. През 80-те години компанията на Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предварително пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония " в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична рецесия. През 2011г. "Патагония " слага началото на "1% за планетата " – организация от компании, които способстват с най-малко един % от чистите си годишни продажби на разнообразни групи, събрани в лист и утвърдени екологични организации. Днес, Шуинар прекарва огромна част от времето измежду природата и продължава да ръководи "Патагония ".
Предлагаме фрагмент от книгата му, която издателство "Вакон " издава на български език.
© "Вакон "
ИСТОРИЯ
Никое хлапе не мечтае, като порасне, да стане предприемач. Иска да бъде пожарникар, професионален състезател или лесничей. Братята Кох и Доналд Тръмп са герои единствено за други предприемачи с сходни полезности. А аз желаех, когато порасна, да стана трапер.
Баща ми беше твърд френски канадец от Квебек. Ходил е на учебно заведение единствено три години, преди да се наложи да се откаже и да стартира да работи в фамилната плантация на девет години. Тъй като е бил най-упоритият служащ измежду деветте си братя и сестри, когато станал на 10, татко му го избрал да отиде с него в Мейн и да стартира работа във фабрика. По-късно работил като мазач, дърводелец, електротехник и водопроводчик. Не е зле за третокласник. В Лисабон, щата Мейн, където съм роден, се научил да поправя становете на фабриката за произвеждане на вълнени тъкани "Уарумбо Улън Мил ". Смятам, че съм наследил от него любовта си към тежкия физически труд и усета си за качество, изключително за фините принадлежности. Един от най-ярките ми ранни детски мемоари е по какъв начин седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба – и развалени, и здрави. Имаше потребност от протези, само че смяташе, че локалният ортодонт взема прекомерно скъпо за тази част от работата, която елементарно можеше да свърши и самичък.
Мисля, че съм се научил да се катеря, преди да се науча да вървя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в къщата, която бяхме наели, ме окуражаваше да лазя нагоре по стълбите, където ме чакаше с лъжичка мед за премия. Когато бях на към шест години, брат ми Джералд ме взе за риба, закачи скрито двайсетсантиметрова щука в края на въдицата и ме накара да допускам, че аз съм я уловил. Оттогава съм привързан към риболова.
Почти всички в Лисабон бяха от френска Канада и аз посещавах френско католическо учебно заведение до седмата си година.
Двете ми сестри, Дорис и Рейчъл, бяха по-големи от мен с девет и единайсет години и защото брат ми беше в армията, а татко ми – все на работа, израснах, заобиколен от дами. Така избирам да пребивавам и в този момент. Майка ми Ивон бе приключенецът в фамилията и точно нейна беше концепцията през 1946 година да се преместим в Калифорния, където се надяваше, че сухият климат ще има благотворно въздействие върху астмата на татко ми.
Продадохме на търг всичките си движимости, мебелите, които татко ни беше направил със личните си ръце, и в един тежък за мен ден ние, шестимата, се натоварихме на фамилния крайслер и поехме на запад. Някъде по Route 66 спряхме в индианска хижа и майка ми извади консервираната царевица, която беше приготвила за пътуването, с цел да я даде на жена от племето хопи и гладните й деца. Тази преживелица евентуално бе първият ми урок по щедрост.
Премиерата на книгата на български език ще е на 17 май, 2018г.
Може да поръчате книгата в уеб страницата на издателството.
Това е къс откъс от описа на Ивон Шуинар - основатeл и притежател на компанията "Патагония Инк ". Започва бизнеса си, като в края на 50-те години на предишния век проектира, създава и популяризира съоръжение за алпинисти. През 1964 година основава първия азбучник за поръчки по пощата – една страничка, отпечатана на циклостил, съпроводена със съвет да не очаквате доставка в сезона за катерене. През 80-те години компанията на Шуинар се разраства до такива размери, че той се замисля за предварително пенсиониране. Вместо това продължава да развива и насочва "Патагония " в посока намиране на решения за все по-задълбочаващата се екологична рецесия. През 2011г. "Патагония " слага началото на "1% за планетата " – организация от компании, които способстват с най-малко един % от чистите си годишни продажби на разнообразни групи, събрани в лист и утвърдени екологични организации. Днес, Шуинар прекарва огромна част от времето измежду природата и продължава да ръководи "Патагония ".
Предлагаме фрагмент от книгата му, която издателство "Вакон " издава на български език.
© "Вакон "
ИСТОРИЯ
Никое хлапе не мечтае, като порасне, да стане предприемач. Иска да бъде пожарникар, професионален състезател или лесничей. Братята Кох и Доналд Тръмп са герои единствено за други предприемачи с сходни полезности. А аз желаех, когато порасна, да стана трапер.
Баща ми беше твърд френски канадец от Квебек. Ходил е на учебно заведение единствено три години, преди да се наложи да се откаже и да стартира да работи в фамилната плантация на девет години. Тъй като е бил най-упоритият служащ измежду деветте си братя и сестри, когато станал на 10, татко му го избрал да отиде с него в Мейн и да стартира работа във фабрика. По-късно работил като мазач, дърводелец, електротехник и водопроводчик. Не е зле за третокласник. В Лисабон, щата Мейн, където съм роден, се научил да поправя становете на фабриката за произвеждане на вълнени тъкани "Уарумбо Улън Мил ". Смятам, че съм наследил от него любовта си към тежкия физически труд и усета си за качество, изключително за фините принадлежности. Един от най-ярките ми ранни детски мемоари е по какъв начин седи в кухнята до дървената печка, пие уиски от бутилката и си изважда с клещи няколко зъба – и развалени, и здрави. Имаше потребност от протези, само че смяташе, че локалният ортодонт взема прекомерно скъпо за тази част от работата, която елементарно можеше да свърши и самичък.
Мисля, че съм се научил да се катеря, преди да се науча да вървя. Отец Симард, който живееше на горния етаж в къщата, която бяхме наели, ме окуражаваше да лазя нагоре по стълбите, където ме чакаше с лъжичка мед за премия. Когато бях на към шест години, брат ми Джералд ме взе за риба, закачи скрито двайсетсантиметрова щука в края на въдицата и ме накара да допускам, че аз съм я уловил. Оттогава съм привързан към риболова.
Почти всички в Лисабон бяха от френска Канада и аз посещавах френско католическо учебно заведение до седмата си година.
Двете ми сестри, Дорис и Рейчъл, бяха по-големи от мен с девет и единайсет години и защото брат ми беше в армията, а татко ми – все на работа, израснах, заобиколен от дами. Така избирам да пребивавам и в този момент. Майка ми Ивон бе приключенецът в фамилията и точно нейна беше концепцията през 1946 година да се преместим в Калифорния, където се надяваше, че сухият климат ще има благотворно въздействие върху астмата на татко ми.
Продадохме на търг всичките си движимости, мебелите, които татко ни беше направил със личните си ръце, и в един тежък за мен ден ние, шестимата, се натоварихме на фамилния крайслер и поехме на запад. Някъде по Route 66 спряхме в индианска хижа и майка ми извади консервираната царевица, която беше приготвила за пътуването, с цел да я даде на жена от племето хопи и гладните й деца. Тази преживелица евентуално бе първият ми урок по щедрост.
Премиерата на книгата на български език ще е на 17 май, 2018г.
Може да поръчате книгата в уеб страницата на издателството.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ