Пътуването във времето е възможно! С такава новина гръмнаха учените

Пътуването във времето е допустимо! С такава вест гръмнаха учените след многочислени проучвания, опити и използване на теоретични знания на процедура. Учените „ са хакнали “ Вселената и са създали допустимо пътуването във времето. Ето по какъв начин са го постигнали!

От десетилетия насам пътуването във времето подтиква човешкото въображение и е централна тематика в известната просвета посредством творби като „ Доктор Кой “, „ Машината на времето “ и „ Завръщане в бъдещето “. Тези истории описват за парадоксите и примамките на пътуването във времето. Но до каква степен тези показа са близки до научната действителност? Докато теоретичната физика дава някаква визия за преместването в бъдещето, пътуването във времето в предишното се преглежда като недостижимо, евентуално невероятно.

Теорията на относителността на Айнщайн: нов метод за разбиране на времето

Времето се възприема през призмата на теорията на относителността, основана от Алберт Айнщайн. Времето е променлива големина, която не е нито непрекъсната, нито се форсира или забавя във всички обстановки, зависи от силата, която се ползва по отношение на него във връзка с скоростта и гравитацията. Това може да отвори вратата за опцията най-малко за „ пътешестване във времето “ в бъдещето. Приближаващ се обект, движещ се със скорост, близка до скоростта на светлината, се забавя във връзка с наблюдаващия неподвижен. От позиция на този сюжет имаме парадокса на близнаците: в случай че единият близнак пътува в пространството със скорост, близка до скоростта на светлината, а другият остане на Земята, резултатът е, че пътуващият близнак ще наподобява, че остарява доста малко.

Въпреки че тази скорост не е реализирана, галактическите пътешественици като Скот Кели, който прекарва месеци в орбита, изпитват леко закъснение на времето.

По същия метод времето се забавя и наоколо до черна дупка, което е главната причина за интензивните гравитационни полета. Това може да се види във филми като „ Интерстелар “, където астронавтите „ претърпяват “ няколко часа, до момента в който на открито минават няколко десетилетия. Те са толкоз дребни, че надали биха били забележими за хората в всекидневието, само че са задоволително значими, с цел да се наложи включването им във действието на GPS спътниците, с цел да се подсигурява точността на навигацията.

Поглед напред и взор обратно: Предизвикателството на пътуването във времето

Въпреки че учените потвърждават, че е допустимо да се движим напред във времето, както счита даже Айнщайн, пътуването обратно е доста по-сложно. Теоретично са препоръчани затворени времеподобни криви, т.е. пътища през пространство-времето, които зациклят назад върху себе си. Теоретично предложение, не съществуват доказателства по нито един от двата въпроса за тяхното битие и изпълнимост. Космическите струни са друга спекулативна теоретична причина, която по принцип би могла да образува такива примки, само че нито едно от явленията в никакъв случай не е следено.

Червеевите дупки – известните от фантастиката пътища през пространство-времето – оферират още една теоретична опция.

Такива тунели по принцип биха могли да свързват две отдалечени точки в пространството и биха могли да разрешат един тип пътешестване във времето. Теоретичните проблеми на червеевите дупки са умопомрачителни, защото те евентуално ще се срутен под тежестта на личната си гравитация, ще траят единствено момент или ще изискват големи количества негативна сила, с цел да се поддържат постоянни – форма на сила, която се среща единствено в дребни, мимолетни джобове в квантовата сфера.

Квантовата механика и нейните затруднения във връзка с пътуването във времето

Квантовата механика добави още един пласт в усложняването на нещата, изключително в науката, известна с проучването на доста дребните неща. Например наблюдението на нелокалността, което гласи, че всичко, което се случва на една парченце, незабавно въздейства на друга местна като заплетена парченце, се опълчва на причинността.
Съществуват тълкувания, които допускат ретрокаузация, при която бъдещи събития въздействат на предишното. Ефектите обаче са лимитирани до субатомните частици, а не за човешко пътешестване във времето или за обекти в предишното.

Предполага се, че пътуването обратно във времето би било допустимо.

Все отново съществуват големи спънки даже за определянето на изискванията, нужни за реализирането на сходен героизъм. Това включва и нужната за това технология, която евентуално е отвън актуалните ни благоприятни условия. Съществуват и парадокси, като да вземем за пример парадоксът на дядото, който слага под подозрение последователността на такава времева линия. Този абсурд е обвързван с концепцията, че смяната на предишното може да докара до изтриване на вашето битие.

На доктрина е допустимо да се пътува до бъдеща действителност въз основа на актуалните ни знания по физика, в случай че се пътува с доста висока скорост или в доста мощни гравитационни полета.

Преместването обратно във времето обаче е обременено както с теоретични, по този начин и с на практика проблеми. Докато доста неща във Вселената не престават да въодушевяват и провокират нововъведенията, пътуването във времето в предишното може да бъде фикция единствено в периферията на научната фантастика.

Изьточник – ECOticias/Превод:SafeNews