Забраната за течности в презокеанските полети или как ЦРУ предотврати втори 11 септември
Пътуването със аероплан в наши дни може да е призрачен сън, изключително по празниците и изключително за пътуващите до и в Съединените щати. Причина за това в огромна степен са тежките ограничения за сигурност на американската Администрация за транспортна сигурност (TSA). Едно от рестриктивните мерки към пасажерите е, че всеки може да носи единствено 100 мл бутилки с течност.
Причината за това обаче е свързана със сложна терористична мисия, известна като " Трансатлантическия заговор за течна бомба " от 2006 г., която е била осуетена на косъм.
При нея над 20 терористи са имали намерението да качат пластмасови бутилки, пълни с течни експлозиви, както и други устройства на борда на седем самолета, излитащи от лондонското летище " Хийтроу " и пътуващи към Северна Америка, пише The Daily Beast. Планът е бил бомбите да бъдат сглобени на борда на самолетите, след което машините да бъдат взривени над Атлантическия океан.
При успешно реализиране на атентата, това е щяло да значи поне 1500 жертви. Цифра, която би направила този атентат " най-смъртоносния след 11 септември 2001 " по думите на Марк Келтън, бивш шеф по европейските операции на ЦРУ. А ако бомбите се бяха взривили над населено място, броят на загиналите е щял да бъде много по-голям.
Марк Келтън
Келтън, 34-годишен ветеран от Централното разузнавателно управление, е една от централните фигури, които са участвали в осуетяването на този заговор. Той не само е бил шеф на европейските операции на управлението, но и на контраразузнаването на ЦРУ. Освен това е ръководил операции на терен на ЦРУ в Хърватия, Австрия, Русия и Пакистан. Именно станцията в Пакистан, на която е бил ръководител, е помагала в координирането на акцията за ликвидирането на Осама бин Ладен.
В Пакистан започва и историята на трансатлантическата течна бомба.
През февруари 2006-а британското разузнаване прихваща разговор между джихадисти от " Ал Кайда " в Пакистан, начело с оперативния им ръководител Рашид Рауф, и британски гражданин на име Абдула Ахмед Али. Рауф е един от главните организатори на атентатите в Лондон на 7 юли 2005 г., а Али е е отговарял за подготовката на част от терористите, замесени в същите тези атентати.
Разговорът помага на британските власти да разкрият британска терористична клетка от 18 атентатори-самоубийци.
Операция " Овърт ", както е наречена, по това време е най-голямата по рода си операция за наблюдение във Великобритания. Близо 1000 представители на различни разузнавателни агенции следят Али и неговата група, докато те планират смъртоносната си мисия. Агентите успяват да засекат Асад Сарвар, майстор-бомбаджия, да купува големи количества водороден окис и да ги транспортира до апартамент в Източен Лондон, притежаван от Али. Вътре е открита истинска фабрика за бомби, а агентите поставят там камери и подслушвателни устройства.
Сарвар, Али и екипът му възнамеряват да използват спринцовки, за да извлекат съдържанието на пластмасови бутилки за газирани напитки и да поставят в тях коктейл от водороден окис, смесен с Tang.
Наравно с пластмасовите бутилки от газирани напитки, пълни с водороден окис, терористите поставят експлозивната смес HMTD в изпразнени отвътре AA батерии Toshiba. Идеята им е да използват светкавицата от фотоапарат за еднократна употреба, за да задействат бомбата.
Според плана отделните съставки трябва да бъдат пренесени поотделно и сглобени на борда на самолетите. Самият Али възнамерява да вземе съпругата си и децата си на самоубийствената си мисия.
Той и другите заговорници провеждат пробна репетиция на атентата " няколко седмици " преди мисията, за да проверят сигурността на летището " Хийтроу ". На 6 август 2006-а Али е видян да проверява в интернет кафе в Източен Лондон трансатлантическите полети от " Хийтроу " до Северна Америка.
После се стига до пробив: ЦРУ са информирани от пакистанската разузнавателна служба ISI, че Рауф ще пътува по определен маршрут в Пакистан и могат да го заловят.
Проблемът е, че тогавашният американски президент Джордж Буш-младши вече се е договорил с британския премиер Тони Блеър да даде на страната му повече време, за да могат да бъдат събрани улики срещу потенциалните терористи. ЦРУ обаче не искат да рискуват да изпуснат Рауф и казват на ISI да го арестуват.
По това време изборът на полетите за атентатите вече е започнал, а някои от терористите вече са записали видеата, които да бъдат излъчени след самоубийството им.
Рашид Рауф
След арестуването на Рауф британските власти нахлуват в мезонета на Абдула Ахмед Али в Източен Лондон. Това става на на 9 август 2006-а. Там са открити достатъчно материали за производството на поне 20 бомби, както и карта с памет, в която в детайли са описани седем трансатлантически полета на United Airlines, Canada Airlines и American Airlines. Самолетите трябва да излетят от летище " Хийтроу " за Сан Франциско, Торонто, Монреал, Чикаго (два полета), Вашингтон и Ню Йорк.
Ако атентатът беше станал реалност, тези седем самолета са щели изведнъж да изчезнат от радарите.
След щурма на апартамента на Рауф се организира хайка, при която в Лондон и околността са арестувани общо 24-ма заподозрени. Същевременно в САЩ се въвежда забрана за всякакви течности на трансатлантическите полети, която впоследствие е променена на 100 мл течност на пътник, при това в запечатана пластмасова опаковка. Количеството е преценено на база на това какво може и какво не може да се постигне със 100 мл от определен тип течност.
И макар крайната цел да е предотвратяване на атентати, вторичният ефект е по-мащабен - нарушаване на нормалното функциониране на летищата, и в крайна сметка ограничаване на свободите на пътниците.
По думите на бившия шеф на европейските операции на ЦРУ Майк Келтън успехът на операция " Овърт " е имал " деморализиращ ефект " върху " Ал Кайда ", която впоследствие се е отказала от заговори с такива мащаби. Той обаче признава, че налагането на подобни ограничения " не спира врага ", а кара терористите да търсят друг подход.
Въпреки всичко Рауф бяга от пакистанските власти. Измъква се чрез бягство от Джамия, което според Келтън " провокира много въпроси как нещо такова би могло да се случи " — подобно на въпросите как Осама бин Ладен е могъл " да живее сред тях в основния им гарнизонен град в продължение на години ".
Две години по-късно Рауф е убит от дрон в Пакистан.
Но само заради опита за арестуването му от страна на ЦРУ, британските власти имат сериозни затруднения да осъдят деветимата, на които са предявени обвинения в заговор за извършване на убийство. На британските съдилища са нужни близо четири години, за да осъдят седем от деветимата атентатори — включително Али и Сарвар.
Според Келтън, големият извод от операция " Овърт " е, че дължим на разузнавателните агенции по света " огромна благодарност " за това, че предотвратяват постоянния поток от терористични заплахи, било то от " Ал Кайда " или други организации.
Колтън обяснява, че и в момента тече " война с тези хора ", но от 11 септември 2001-а досега е свършена много работа. Тя обаче не означава, че " Ал Кайда " не представлява заплаха. Защото от агенциите се изисква да са перфектни през цялото време, а на терористите им е нужно да успеят само веднъж, за да причинят смъртоносна трагедия.
Източник: webcafe.bg
Причината за това обаче е свързана със сложна терористична мисия, известна като " Трансатлантическия заговор за течна бомба " от 2006 г., която е била осуетена на косъм.
При нея над 20 терористи са имали намерението да качат пластмасови бутилки, пълни с течни експлозиви, както и други устройства на борда на седем самолета, излитащи от лондонското летище " Хийтроу " и пътуващи към Северна Америка, пише The Daily Beast. Планът е бил бомбите да бъдат сглобени на борда на самолетите, след което машините да бъдат взривени над Атлантическия океан.
При успешно реализиране на атентата, това е щяло да значи поне 1500 жертви. Цифра, която би направила този атентат " най-смъртоносния след 11 септември 2001 " по думите на Марк Келтън, бивш шеф по европейските операции на ЦРУ. А ако бомбите се бяха взривили над населено място, броят на загиналите е щял да бъде много по-голям.
Марк Келтън
Келтън, 34-годишен ветеран от Централното разузнавателно управление, е една от централните фигури, които са участвали в осуетяването на този заговор. Той не само е бил шеф на европейските операции на управлението, но и на контраразузнаването на ЦРУ. Освен това е ръководил операции на терен на ЦРУ в Хърватия, Австрия, Русия и Пакистан. Именно станцията в Пакистан, на която е бил ръководител, е помагала в координирането на акцията за ликвидирането на Осама бин Ладен.
В Пакистан започва и историята на трансатлантическата течна бомба.
През февруари 2006-а британското разузнаване прихваща разговор между джихадисти от " Ал Кайда " в Пакистан, начело с оперативния им ръководител Рашид Рауф, и британски гражданин на име Абдула Ахмед Али. Рауф е един от главните организатори на атентатите в Лондон на 7 юли 2005 г., а Али е е отговарял за подготовката на част от терористите, замесени в същите тези атентати.
Разговорът помага на британските власти да разкрият британска терористична клетка от 18 атентатори-самоубийци.
Операция " Овърт ", както е наречена, по това време е най-голямата по рода си операция за наблюдение във Великобритания. Близо 1000 представители на различни разузнавателни агенции следят Али и неговата група, докато те планират смъртоносната си мисия. Агентите успяват да засекат Асад Сарвар, майстор-бомбаджия, да купува големи количества водороден окис и да ги транспортира до апартамент в Източен Лондон, притежаван от Али. Вътре е открита истинска фабрика за бомби, а агентите поставят там камери и подслушвателни устройства.
Сарвар, Али и екипът му възнамеряват да използват спринцовки, за да извлекат съдържанието на пластмасови бутилки за газирани напитки и да поставят в тях коктейл от водороден окис, смесен с Tang.
Наравно с пластмасовите бутилки от газирани напитки, пълни с водороден окис, терористите поставят експлозивната смес HMTD в изпразнени отвътре AA батерии Toshiba. Идеята им е да използват светкавицата от фотоапарат за еднократна употреба, за да задействат бомбата.
Според плана отделните съставки трябва да бъдат пренесени поотделно и сглобени на борда на самолетите. Самият Али възнамерява да вземе съпругата си и децата си на самоубийствената си мисия.
Той и другите заговорници провеждат пробна репетиция на атентата " няколко седмици " преди мисията, за да проверят сигурността на летището " Хийтроу ". На 6 август 2006-а Али е видян да проверява в интернет кафе в Източен Лондон трансатлантическите полети от " Хийтроу " до Северна Америка.
После се стига до пробив: ЦРУ са информирани от пакистанската разузнавателна служба ISI, че Рауф ще пътува по определен маршрут в Пакистан и могат да го заловят.
Проблемът е, че тогавашният американски президент Джордж Буш-младши вече се е договорил с британския премиер Тони Блеър да даде на страната му повече време, за да могат да бъдат събрани улики срещу потенциалните терористи. ЦРУ обаче не искат да рискуват да изпуснат Рауф и казват на ISI да го арестуват.
По това време изборът на полетите за атентатите вече е започнал, а някои от терористите вече са записали видеата, които да бъдат излъчени след самоубийството им.
Рашид Рауф
След арестуването на Рауф британските власти нахлуват в мезонета на Абдула Ахмед Али в Източен Лондон. Това става на на 9 август 2006-а. Там са открити достатъчно материали за производството на поне 20 бомби, както и карта с памет, в която в детайли са описани седем трансатлантически полета на United Airlines, Canada Airlines и American Airlines. Самолетите трябва да излетят от летище " Хийтроу " за Сан Франциско, Торонто, Монреал, Чикаго (два полета), Вашингтон и Ню Йорк.
Ако атентатът беше станал реалност, тези седем самолета са щели изведнъж да изчезнат от радарите.
След щурма на апартамента на Рауф се организира хайка, при която в Лондон и околността са арестувани общо 24-ма заподозрени. Същевременно в САЩ се въвежда забрана за всякакви течности на трансатлантическите полети, която впоследствие е променена на 100 мл течност на пътник, при това в запечатана пластмасова опаковка. Количеството е преценено на база на това какво може и какво не може да се постигне със 100 мл от определен тип течност.
И макар крайната цел да е предотвратяване на атентати, вторичният ефект е по-мащабен - нарушаване на нормалното функциониране на летищата, и в крайна сметка ограничаване на свободите на пътниците.
По думите на бившия шеф на европейските операции на ЦРУ Майк Келтън успехът на операция " Овърт " е имал " деморализиращ ефект " върху " Ал Кайда ", която впоследствие се е отказала от заговори с такива мащаби. Той обаче признава, че налагането на подобни ограничения " не спира врага ", а кара терористите да търсят друг подход.
Въпреки всичко Рауф бяга от пакистанските власти. Измъква се чрез бягство от Джамия, което според Келтън " провокира много въпроси как нещо такова би могло да се случи " — подобно на въпросите как Осама бин Ладен е могъл " да живее сред тях в основния им гарнизонен град в продължение на години ".
Две години по-късно Рауф е убит от дрон в Пакистан.
Но само заради опита за арестуването му от страна на ЦРУ, британските власти имат сериозни затруднения да осъдят деветимата, на които са предявени обвинения в заговор за извършване на убийство. На британските съдилища са нужни близо четири години, за да осъдят седем от деветимата атентатори — включително Али и Сарвар.
Според Келтън, големият извод от операция " Овърт " е, че дължим на разузнавателните агенции по света " огромна благодарност " за това, че предотвратяват постоянния поток от терористични заплахи, било то от " Ал Кайда " или други организации.
Колтън обяснява, че и в момента тече " война с тези хора ", но от 11 септември 2001-а досега е свършена много работа. Тя обаче не означава, че " Ал Кайда " не представлява заплаха. Защото от агенциите се изисква да са перфектни през цялото време, а на терористите им е нужно да успеят само веднъж, за да причинят смъртоносна трагедия.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ