Пътуването с кораб до Америка е едно относително рутинно действие
...
Круизите: Лукс и стил в океана
Пътуването с транспортен съд до Америка е едно релативно рутинно деяние до към средата на предишния ХХ в. Все отново, това е единственият метод тогава да стигнеш от Стария континент до Съединени американски щати. Хората избират корабите, само че и класата.
По-бедните, каквито са българите от по този начин наречения „ остарял край “, пътуват най-вече в трета класа, тъй като за тях е значимо не качеството на пътуването, а самото напредване от точка А до точка Б – т.е. от Европа до Америка. Те отиват там, с цел да припечелят малко пари и да се върнат по родните си места, с цел да си купят една равнища, чифт волове или крава, да се задомят и да живеят щастливо, съгласно тогавашните разбирания за това.
Тази фантазия се постига именно с работа в чужбина
и главно в Америка. Нашенците възнамеряват пътуването доста дълго време, тъй като не разполагат с големите суми, към 40 – 50 $, които тогава са в действителност доста пари, изключително пък за бедните българи. Тези средства от време на време се събират и със заеми, с цел да могат най-вече младите мъже, да заминат на гурбет и да осъществен фантазията си. Някои съумяват, други – не, само че най-малко пробват. А корабите са единственият превоз до Америка.
Днес пътуването с транспортен съд е на първо място атракция,
сантиментален круиз, където човек може да си прекара няколко дни, седмица или повече, доста добре, в разкош, занимания и какво ли не.
Един от първите в действителност най-вече първокласни, само че и доста комфортни кораби е „ Титаник “. Той предлага в действителност необикновен разкош за времето си. Там обаче към момента има съсловия. Няма по какъв начин, обществата са прекомерно обществено профилирани вътре в самите тях, само че и едно по отношение на друго. Аристократите не желаят да пътуват на едно място с по този начин нареченото „ простолюдие “. Дори когато някой от същото това „ простолюдие “ успее по някакъв метод да се издигне, даже и да стане благородник, той въпреки всичко е гледан с пренебрежение от страна на потомствените аристократи, в това число и на корабите, където общественото разслоение е такова, каквото е то и на сушата.
Но и през днешния ден, въпреки и импровизирано, корабите, които извършват круизи, имат и детайл в офертите, където общественото разделяне е реалност и то е неизбежно.
Няма, в никакъв случай не е имало, няма и по какъв начин да има обществено тъждество. Хората имат разнообразни финансови благоприятни условия и това автоматизирано ги прави разнообразни един от различен. Говорим обаче за разлики във финансовите благоприятни условия, което се отразява на външната изява на хората. Тук не става дума за тези обществени разлики от предишния век, които се основават на родови връзки, обществен генезис, принадлежност към една или друга прослойка, или права по завещание и по право.
И през днешния ден, когато човек избира да пътува на круиз с транспортен съд, може да избере каюта с или без прозорец, което зависи от финансовите му благоприятни условия. Прозорецът обаче е доста значим, тъй като гледката на открито оказва помощ на вестибуларния уред да се приспособява към придвижването. Това обаче коства пари. Има значение, дали каютата гледа във вътрешността, към вътрешността на кораба, или на открито, към морето, това също коства пари. Има елементарни каюти, жилища, първокласни пространства. Човек може да избира къде да се храни, само че това става според от финансовите му благоприятни условия, а не тъй като принадлежи към една обществена каста, или не. Въпреки че финансовите благоприятни условия играят роля при образуването на обществените разлики, те обаче не се основават на родови права.
Корабите отстъпиха първото си място за транспорт до Америка
още през 50-те години на предишния век. Тогава реактивните самолети поеха пасажерите и ги придвижваха доста по-бързо и комфортно от Европа до Америка.
Така последователно цените на билетите за корабите първо понижиха фрапантно, а по-късно, когато самолетите тотално превзеха междуконтиненталния превоз на пасажери, за корабите остана единствено транспортът главно на товари. Към 90-те години на ХХ век обаче последователно корабите започнаха да си възстановяват пазарния дял, като започнаха да оферират пътувания не толкоз за превоз, що се касае за круизни пътешествия, изпълнени с разкош, който граничи даже с разсипничество. Но когато приказваме за пари, разсипничество няма, когато човек има пари, за какво да не си разреши повече, даже и до прекаленост, в действителност, кой дефинира, кое е крайност…, в случай че законът не го не разрешава, несъмнено!?
Днес корабите към този момент изцяло си възвърнаха пазарния дял, само че главно за богати хора, които желаят да отидат до Америка, само че не за несъмнено време и не по работа,
а просто за развлечение
Това е методът човек да се забавлява, до момента в който пътува. Днес корабите оферират в действителност необикновен разкош. Човек се чуди по какъв начин е допустимо всичко това на един… кораб…!!! Има басейни, не един, а няколко, има магазини, градини, театри, водни пързалки, всевъзможни атракциони, които съзнанието ни мъчно би възприело, че са построени на една плаваща в океана платформа. Става дума в действителност за умопомрачаващи размери на кораби, които са цели плаващи градове. Човек може да живее на тях. Там на процедура има безусловно всичко, от което едно човешко създание се нуждае по време на своя живот, че даже и много от горната страна на това, от което се нуждаем!!!
