Седем часа мъки по магистрала Тракия или прибиране от морето в ...
Пътуването до морето и от морето се оказва сложна задача. Тръгваме на 27 юни - при Траянови врата. Причината, която показаха от ситуационния център на АПИ тогава - ремонтира се дясната лента след тунела.
Тапата след Траянови врата в посока София - Бургас, 27 юли 2024 година
На връщане отново има ремонт - тук тапата върви по-бързо. На пътешестване към Бургас минаването през нея ни лиши към час, в противоположната посока - към София, се разминаваме единствено с 15 минути очакване.
Пътуването ни обаче продължава съвсем седем часа. Причината - злополука сред два тира при Чирпан. Трафикът се отбива, минаваме през село Зетьово, по-късно по автомагистрала " Марица " и по този начин излизаме на " Тракия ". Радваме се, че въпреки всичко сме обикаляли 30-тина километра, не повече. След няколко минути пътешестване по автомагистралата обаче още веднъж отбиват придвижването. И по този начин с още леки коли и цистерни се насочваме към други родни села като Оризово.
Кадър от с. Зетьово, 02.07.2024 година
Преди първото отблъскване на придвижването знаехме повода. Тук обаче сме в незнание, звъним на АПИ. Казват ни за злополуката, второто отблъскване обаче остава тайнственост. " Органите на Министерство на вътрешните работи контролират придвижването по своя преценка ", е откъс по спомен.
Кадът от злополуката на " Тракия ", Фейсбук
Движим се по Републикански път III-565. " Тракия " е тъй загадъчна и нежна - пада се от лявата ни страна, а ние нямаме и нямаме достъп до нея. Пъплим по пътя - през трошляк, камък и ЖП прелези, с цел да се окаже, че една бензиностанция е нашето избавения. Единствено фактът, че задната врата на бензиностанцията е отворена, ни икономисва още 15-тина километра напразно блуждаене. На бензиностанцията си приказваме с други водачи - " доста кофти пътешестване, може ли над шест часа да се влачим до София и то в туристически сезон ".
Двете отбивания от " Тракия " ни костват към 2 часа. Излишно е да се споделя какъв брой претрупан става трафикът, откакто в последна сметка стъпваме на автомагистралата след тях. Именно след отбиванията ни пренасочват и в една лента поради ремонта на пътната настилка в другата лента.
Ремонт на настилката в посока Бургас - София, 02.07.2024 година
В същото време единствено преди седмица - на 23 юни, АПИ ни обещаваха да няма поправки, които да затрудняват пътуването ни до морето това лято.
" Тази година не се плануват огромни ремонтни действия по автомагистрала " Тракия ", всички поправки са местни и се правят в дните от седмицата, когато не е натоварено придвижването. Петък, събота и неделя не се правят поправки и хората могат умерено да пътуват до морето ",.
През седмицата обаче равносметката е тази - съвсем седем часа път от Бургас до София на 2 юли. По пътя към морето на 27 юли картината бе сходна - към 5,5 часа. И то при умел водач, който поддържа междинна скорост от 130 километра в час.
И по този начин повдигаме въпрос - по кое време най-накрая ще пътуваме обикновено по българските пътища? Хубаво е да опознаваме българските села, само че въпреки всичко с друга цел сме тръгнали на път.
Последният залез на юни в Поморие.
А другояче морето ни е хубаво. Водата е топла, плажът е прекрасен, случваме на хубава храна и хубави хора, посрещаме първото утро на юли с положителни български рок групи край морето. Защо е нужно да скапваме това усещане с подобен призрачен път?
ФрогНюз
Тапата след Траянови врата в посока София - Бургас, 27 юли 2024 година
На връщане отново има ремонт - тук тапата върви по-бързо. На пътешестване към Бургас минаването през нея ни лиши към час, в противоположната посока - към София, се разминаваме единствено с 15 минути очакване.
Пътуването ни обаче продължава съвсем седем часа. Причината - злополука сред два тира при Чирпан. Трафикът се отбива, минаваме през село Зетьово, по-късно по автомагистрала " Марица " и по този начин излизаме на " Тракия ". Радваме се, че въпреки всичко сме обикаляли 30-тина километра, не повече. След няколко минути пътешестване по автомагистралата обаче още веднъж отбиват придвижването. И по този начин с още леки коли и цистерни се насочваме към други родни села като Оризово.
Кадър от с. Зетьово, 02.07.2024 година
Преди първото отблъскване на придвижването знаехме повода. Тук обаче сме в незнание, звъним на АПИ. Казват ни за злополуката, второто отблъскване обаче остава тайнственост. " Органите на Министерство на вътрешните работи контролират придвижването по своя преценка ", е откъс по спомен.
Кадът от злополуката на " Тракия ", Фейсбук
Движим се по Републикански път III-565. " Тракия " е тъй загадъчна и нежна - пада се от лявата ни страна, а ние нямаме и нямаме достъп до нея. Пъплим по пътя - през трошляк, камък и ЖП прелези, с цел да се окаже, че една бензиностанция е нашето избавения. Единствено фактът, че задната врата на бензиностанцията е отворена, ни икономисва още 15-тина километра напразно блуждаене. На бензиностанцията си приказваме с други водачи - " доста кофти пътешестване, може ли над шест часа да се влачим до София и то в туристически сезон ".
Двете отбивания от " Тракия " ни костват към 2 часа. Излишно е да се споделя какъв брой претрупан става трафикът, откакто в последна сметка стъпваме на автомагистралата след тях. Именно след отбиванията ни пренасочват и в една лента поради ремонта на пътната настилка в другата лента.
Ремонт на настилката в посока Бургас - София, 02.07.2024 година
В същото време единствено преди седмица - на 23 юни, АПИ ни обещаваха да няма поправки, които да затрудняват пътуването ни до морето това лято.
" Тази година не се плануват огромни ремонтни действия по автомагистрала " Тракия ", всички поправки са местни и се правят в дните от седмицата, когато не е натоварено придвижването. Петък, събота и неделя не се правят поправки и хората могат умерено да пътуват до морето ",.
През седмицата обаче равносметката е тази - съвсем седем часа път от Бургас до София на 2 юли. По пътя към морето на 27 юли картината бе сходна - към 5,5 часа. И то при умел водач, който поддържа междинна скорост от 130 километра в час.
И по този начин повдигаме въпрос - по кое време най-накрая ще пътуваме обикновено по българските пътища? Хубаво е да опознаваме българските села, само че въпреки всичко с друга цел сме тръгнали на път.
Последният залез на юни в Поморие.
А другояче морето ни е хубаво. Водата е топла, плажът е прекрасен, случваме на хубава храна и хубави хора, посрещаме първото утро на юли с положителни български рок групи край морето. Защо е нужно да скапваме това усещане с подобен призрачен път?
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ