Адвока т от Сиатъл: Аз пътувах във времето
Пътуване във времето е една от обичаните тематики на фантастичните филми. Но това е и въпрос, който непрекъснато слага от ден на ден и повече незнайни пред сериозните учени и откриватели от разнообразни области на живота. Смята се, че Айнщайн е допускал опцията за сходни пътувания, а Никола Тесла е знаел по какъв начин става. Мъдреците на Древния Изток са били уверени, че времето и пространството са лимитирани единствено в човешкото схващане, другояче са безгранични и безконечни.
Медиите по целия свят постоянно разгласяват истории на хора, които настояват, че са били в предишното и бъдещето. Подобни разкази най-често се дефинират като бълнувания и измислици, само че някои звучат правдоподобно. Самият факт, че участват постоянно по страниците на вестниците, приказва, че ползата към тези истории не е дребен.
Адвокатът от Сиатъл Андрю Басиаго споделя, че когато бил дете, той и Уилям Стилингс са били „ хрононавти ” в загадка стратегия на държавното управление на Съединени американски щати, чиято цел са пътешествията във времето, а самата стратегия се назовава „ Проект Пегас ”.
Пътешествията ставали благодарение на загадка стая за телепортация, конструирана по чертежи, открити в дома на Никола Тесла след гибелта му. Те скачали през енергийно поле в тунел и когато тунелът се затвори, се оказват на мястото на назначението.
Според изказванията на Басиаго държавното управление на Съединени американски щати разполага с готово съоръжение за телепортация от 1967-1968 година и през 1970-а стартира подготовката на фрагменти, определени измежду надарени възпитаници, в това число него самия, за образуване на първото потомство хрононавти – пътешественици във време-пространството.
В средата на юни 1950 година на кръстовище близо до „ Таймс Скуеър ” в Ню Йорк става трагично произшествие. Кола блъска смъртоносно 30-годишен мъж на име Рудолф Фенц. Когато полицията и парамедиците идват на мястото, са изумени. Починалият е облечен в костюм от 19 век. Той носи висок цилиндър, дебело палто, панталони на каре и обувки с копчета. В жертвата е намерено писмо, датирано от 1876 година, 70 $ и визитни картички. Разследването изненадва още повече. То открива, че Рудолф Фенц изчезва през 1876 година при загадъчни условия. За финален път е забелязан, когато излиза на разходка, след която не се връща. Това е 74 години преди случая на „ Таймс Скуеър ”.
Описанието на изчезналия човек от 1876 година изцяло съответствува с външните белези на жертвата на автомобилната злополука в Ню Йорк през 1950 година
Всички обстоятелства навеждат служителите на реда на мисълта, че става дума за странник във времето. Но този извод не е отразен в формалните доклади, а делото на Рудолф Фенц се счита за неразкрито.
Друг образец за сходно „ странствуване ” е обвързван с Китай. През декември 2008 година китайски археолози отварят голямата гробница на императора Си Цин, която в продължение на 400 година е недокосвана. Когато учените отстраняват пласта пръст към ковчега на императора, се натъкват на швейцарски актуален часовник с формата на пръстен, гравюра на капака и стрелки, спрели на 10,06 часа. Няма пояснение за наличието на актуален часовник в гробницата.
На 10 август 1901 година две британски учителки – Шарлот Мобърли и Елеонор Журден, се разхождат в парка на Версай. Неочаквано вниманието им е привлечено от това, че всички в близост са облечени в костюми от 18 век. Учителките се споглеждат сюрпризирани и вземат решение, че им се привижда, само че виждат красива аристократка с висока перука и изтънчен тоалет още веднъж от 18 век.
Дамата поразително припомня Мария Антоанета, брачната половинка на крал Людвиг ХVI. Тя поглежда учителките с подобен израз на учудване, че те внезапно осъзнават обстоятелството, че по някакъв метод са попаднали в предишното. Една от учителките споделя по-късно: „ Всичко беше някак неестествено, дърветата изглеждаха плоски и безжизнени. Липсваше резултатът на светлосенките, вятърът не помръдваше клоните. В идващия момент нещо се раздвижи, картините от предишното изчезнаха и мястото им зае актуален пейзаж – туристи, разхождащи се из версайския парк с екскурзовод ”.
Потресените Шарлот и Елеонор 10 години мълчат за случилото се, страхувайки се от насмешките на близките. Едва през 1911 година издават книга, в която в детайли описват всичко за удивителните си прекарвания. До това време те в детайли са изучили историята на Версай и настояват, че са видели предишното през 1789 година
Мнозина скептици са сигурни, че историята им е чиста небивалица. Още повече, че в книгата на учителките има противоречиво място: те настояват, че са видели дървено мостче на хълма, а историческите архиви не го удостоверяват. Но през 20-те години на 20 век е открит незнаен по-рано проект на кралския замък, на който мостчето участва.
Медиите по целия свят постоянно разгласяват истории на хора, които настояват, че са били в предишното и бъдещето. Подобни разкази най-често се дефинират като бълнувания и измислици, само че някои звучат правдоподобно. Самият факт, че участват постоянно по страниците на вестниците, приказва, че ползата към тези истории не е дребен.
Адвокатът от Сиатъл Андрю Басиаго споделя, че когато бил дете, той и Уилям Стилингс са били „ хрононавти ” в загадка стратегия на държавното управление на Съединени американски щати, чиято цел са пътешествията във времето, а самата стратегия се назовава „ Проект Пегас ”.
Пътешествията ставали благодарение на загадка стая за телепортация, конструирана по чертежи, открити в дома на Никола Тесла след гибелта му. Те скачали през енергийно поле в тунел и когато тунелът се затвори, се оказват на мястото на назначението.
Според изказванията на Басиаго държавното управление на Съединени американски щати разполага с готово съоръжение за телепортация от 1967-1968 година и през 1970-а стартира подготовката на фрагменти, определени измежду надарени възпитаници, в това число него самия, за образуване на първото потомство хрононавти – пътешественици във време-пространството.
В средата на юни 1950 година на кръстовище близо до „ Таймс Скуеър ” в Ню Йорк става трагично произшествие. Кола блъска смъртоносно 30-годишен мъж на име Рудолф Фенц. Когато полицията и парамедиците идват на мястото, са изумени. Починалият е облечен в костюм от 19 век. Той носи висок цилиндър, дебело палто, панталони на каре и обувки с копчета. В жертвата е намерено писмо, датирано от 1876 година, 70 $ и визитни картички. Разследването изненадва още повече. То открива, че Рудолф Фенц изчезва през 1876 година при загадъчни условия. За финален път е забелязан, когато излиза на разходка, след която не се връща. Това е 74 години преди случая на „ Таймс Скуеър ”.
Описанието на изчезналия човек от 1876 година изцяло съответствува с външните белези на жертвата на автомобилната злополука в Ню Йорк през 1950 година
Всички обстоятелства навеждат служителите на реда на мисълта, че става дума за странник във времето. Но този извод не е отразен в формалните доклади, а делото на Рудолф Фенц се счита за неразкрито.
Друг образец за сходно „ странствуване ” е обвързван с Китай. През декември 2008 година китайски археолози отварят голямата гробница на императора Си Цин, която в продължение на 400 година е недокосвана. Когато учените отстраняват пласта пръст към ковчега на императора, се натъкват на швейцарски актуален часовник с формата на пръстен, гравюра на капака и стрелки, спрели на 10,06 часа. Няма пояснение за наличието на актуален часовник в гробницата.
На 10 август 1901 година две британски учителки – Шарлот Мобърли и Елеонор Журден, се разхождат в парка на Версай. Неочаквано вниманието им е привлечено от това, че всички в близост са облечени в костюми от 18 век. Учителките се споглеждат сюрпризирани и вземат решение, че им се привижда, само че виждат красива аристократка с висока перука и изтънчен тоалет още веднъж от 18 век.
Дамата поразително припомня Мария Антоанета, брачната половинка на крал Людвиг ХVI. Тя поглежда учителките с подобен израз на учудване, че те внезапно осъзнават обстоятелството, че по някакъв метод са попаднали в предишното. Една от учителките споделя по-късно: „ Всичко беше някак неестествено, дърветата изглеждаха плоски и безжизнени. Липсваше резултатът на светлосенките, вятърът не помръдваше клоните. В идващия момент нещо се раздвижи, картините от предишното изчезнаха и мястото им зае актуален пейзаж – туристи, разхождащи се из версайския парк с екскурзовод ”.
Потресените Шарлот и Елеонор 10 години мълчат за случилото се, страхувайки се от насмешките на близките. Едва през 1911 година издават книга, в която в детайли описват всичко за удивителните си прекарвания. До това време те в детайли са изучили историята на Версай и настояват, че са видели предишното през 1789 година
Мнозина скептици са сигурни, че историята им е чиста небивалица. Още повече, че в книгата на учителките има противоречиво място: те настояват, че са видели дървено мостче на хълма, а историческите архиви не го удостоверяват. Но през 20-те години на 20 век е открит незнаен по-рано проект на кралския замък, на който мостчето участва.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ