Дедукция и наблюдателност
Пътувам с метрото. Седя. Извадил съм си дребен ноутбук и изщраквам на него. До мен стои някакъв пич. Обикновен подобен, на тип – офисен планктон. Поглежда ме и пита:
– Слушай, а по какъв начин е в Ейлат? Не е ли доста горещина? Защото мисля да отида…
Погледнах го и го попитах учудено:
– Познаваме ли се?
– Не.
– А по какъв начин разбра, че съм от Израел?
– Дедукция и бдителност – съществено отвърна той. – Ризата ти е извадена на открито. У нас единствено хипарите я носят по този начин. Но ти не си хипар. Смугъл, космат, спокоен. По тип си по-скоро евреин. Но не локален. Накратко: или си американец, или си израелтянин. Но разновидността с американеца незабавно го отметнах.
– Защо? – попитах аз простодушно.
– Може би, защото… – замисли се – Може би, тъй като клавиатурата ти е на иврит.
