Пътувам днес с такси по бърза работа и слушаме с

Пътувам през днешния ден с такси по бърза работа и слушаме с водача по радиото по какъв начин, по Божията благосклонност, завършва най-после мъката на немощното 48-то Народно заседание. Таксиджията ненадейно сменя „ Хоризонт ” и споделя: „ Айде довиждане, че от празни приказки ме заболя главата! ” Така стартира късият роман на журналистката Анна Заркова във връзка днешното разформироване на Народното събрание.
 
" Човекът, както се оказва, имал лична предизборна стратегия. „ Ще гласоподавам, вика, за оная партия, която вземе и си задраска от листите за идния парламент всичките тия, дето са били в предходния ”.

Непреклонен е: „ Тия всичките ги видяхме, че не са кадърни за тая работа. Нито можаха да създадат държавно управление, нито се престрашиха да гласоподават законите, от които чакаме европейски пари...Кво ли си викат - тяхното се не губи! ”

Я виж ти! Политолог отвън тв приемника. В едно такси. И програмата му става, нали?

Само дето „ оная партия ”, която и да е тя, не е млада дама, да кажем, турена на бюро да драска с химикалка. Писалката я държат нейните „ водачи ”, както е признато да се назовават... А у нас по-скоро печени пуйки ще завалят от облаците по Великден, нежели някой партиен водач да отпише себе си или послушниците си от листите. "