Пациентското електронно досие вече е факт, но какво още трябва

Пациентското електронно досие към този момент е реалност, само че какво още би трябвало да се направи за здравната ни система. Министърът на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "

Г-н Меджидиев, електронното здравно досие към този момент е реалност. По какъв метод това ще улесни популацията, от една страна, а от друга – и страната?

При всички положения това е доста огромна крачка напред в промяната на опазването на здравето. Дигитализацията и електронното досие оказват помощ и на пациента, и на лекаря. Пациентът може да следи безусловно всичко, което е записано като обзор, статус, проучвания, изписана терапия. Всичко това остава и се записва в неговото досие и като история. А надлежно пък, отивайки при лекаря, той може да се запознае с това какво е било положението му, в случай че е бил при различен експерт преди този момент на обзор или на лекуване в надлежно лечебно заведение, какви проучвания са правени, какви операции са правени, какви диагнози са сложени. Така че това е информация, която е доста потребна и за двете страни.

А можем ли да кажем от какъв интервал е тази информация?

Сега не мога да кажа, че е с огромна история тази информация, само че с сътрудниците от " Информационно обслужване “, които го изготвиха целия този план взаимно с нас, имаме желанието и уверението от тях, че ще се вкара информацията за доста години обратно, само че това ще стане към този момент последователно във времето.

Да, последователно. Т.е. ние в този момент, сега не можем да забележим огромна последователност обратно във времето. В момента какво е налично, можем ли да кажем?

Достъпно е това, което се прави в последните месеци.

В последните месеци, да.

Да. Това е, което е, тъй като преди този момент всичко е било на хартиени носители и няма по какъв начин автоматизирано да бъде трансферирано.

В момента, да. Но предвиждате това да се случи, нали?

Да, заложено е това да се случи. Заложено е и мислим за улеснение и на достъпа до електронно досие, защото към този момент е единствено с електронен автограф с оглед отбрана на персоналните данни.

Заложено е да се направи облекчение за по-лесен достъп до досието. Хубавото на досието е, че в него могат да се вкарват и данни за близки хора, да вземем за пример за родител, възрастни родители, които по-трудно боравят със системата, за деца – доста варианти има, които са потребни. Най-хубавото е, че имаме и мобилно приложение на това електронно досие. Хората и през телефона си даже могат да влязат. Друго, което е комфортно, е, че в случай че видят някаква неправда – аз по тази причина споделям, че то ще реализира и надзор, и самоконтрол – в случай че видят някаква неправда, непосредствено през мобилното приложение могат да сезират контролните органи.

И още една значима вест, която съобщихте скоро – че от 1 октомври всички работещи в Спешната помощ в цялата страна ще получат спомагателни хонорари. Обявихте и че водите диалози с Министерството на финансите по какъв начин да бъдат обезщетени чиновниците от районните здравни инспекции, които знаехме, стачкуваха. На какъв стадий е разговорът, господин Меджидиев?

Абсолютно точни сте. Със незабавните медици, защото те са получавали по време на изключителната епидемиологична конюнктура добавки и които от юни месец насам са спрени, приходите им бяха много спаднали. Но защото сега нямаме постоянно държавно управление, ние сме длъжностен кабинет и нямаме парламент, който да може да подсигури трайно нарастване на заплатите, сега се договорихме, за което благодаря и на сътрудниците министри и особено на министъра на финансите, че отпусна тези средства, с цел да може да ги компенсираме до края на годината, като безусловно всички в структурите на цялата Спешна помощ в България от равнище от водач до доктор ще бъдат обезщетени. Водим диалози, защото въпреки всичко и ресурсът е стеснен, отново споделям, нямаме парламент и няма по какъв начин да усилваме трайно заплати, по някакъв метод до края на годината да реализираме и отплата и за чиновниците в РЗИ, защото тези хора в действителност и по време на КОВИД обстановката, и в останалите случаи поставиха доста старания и доста работа отхвърлиха. Примерът е даже с наводненията в този момент в карловските села, отново екипите им работеха съвършено. Но от предходния кабинет това просто не е заложено. Заложили са, че нарастване на заплатите можело да има, единствено в случай че има така наречен " оптимизация “, съкращения на личен състав. Но той, личният състав – те и сега не доближават фрагменти в системата на РЗИ, изобщо не може да приказваме за съкращения. Напротив, на нас ни трябват повече фрагменти там. Но нали разбирате, при тези хонорари мъчно се обезпечават фрагменти за РЗИ-тата.

Споменахте за оптимизацията. По какъв метод съгласно вас би трябвало да бъде усъвършенстван бранш " Здравеопазване “?

Това към този момент е доста сериозна тематика. Със сигурност не съкращенията са решението за оптимизацията на бранш " Здравеопазване “, защото в някои обитаеми места даже имаме дефицит на личен състав. Оптимизацията на бранш " Здравеопазване “ по принцип става с възстановяване на базите, в които се работи, подсигуряване на по-добри благоприятни условия за специализации на младите лекари, стимулиране на младите лекари, защото при тях освен възнагражденията са значими, значимо е и това какви условия имат те да специализират и да се развиват напред. Те са доста факторите, нали ви споделям, само че въпреки всичко ние сме длъжностен кабинет сега и се стараем това, което за момента можем да помогнем и да свършим, това е работа на едно постоянно държавно управление.

Да, по този начин е. Вие сте доктор. Лекарското съсловие – къде му е мястото? Къде е то в този момент и къде би трябвало да стои?

Аз съм безапелационен: Лекарското съсловие - мястото му е на първите редици в елита на обществото. Затова това съгласно мен не се разяснява. Там, където е по целия свят, и там, където е било в България – просто би трябвало да се върнем на това място.

Срещнахте ли компликации на министерския пост?

Със сигурност, няма по какъв начин да не призная, че е много сложен. Но с доста старания се оправяме, най-малко с дребните неща, които сме си сложили като задания. Една от главните и най-важни задания, която съм си сложил, е изработването на Наредба за остойностяването на лекарския и сестринския труд, защото това е нещо, което е доста стратегическо.

Една доста значима разпоредба, да.

Работим интензивно по нея, работим и по плановете за Плана за възобновяване и резистентност за Европа, защото те също са значими за промяната ни в опазването на здравето.

Като заговорихме за компликации на вашия пост, можем ли да си поговорим малко и за компликациите за лекарите като цяло в България? Защото те биват доста постоянно упреквани от пациентите, насилвани даже. Какви усложнения срещат у нас лекарите и по какъв начин страната им оказва помощ?

По принцип лекарската специалност и сестринската специалност не са леки. Натоварването е огромно. Първо, че работим с хора, а самите ние сме хора – това не би трябвало да се не помни. Ние не сме машини и ние от време на време може да бъркаме. Просто критичността, която има към всеки един от секторите, би трябвало да се замислим, да се сложим на мястото на другия. Аз по тази причина споделям, че ние също сме пациенти, и ние сме от противоположната страна. И аз самият отивам на доктор, когато ми се наложи, и се преценявам с натовареността на сътрудника, който ще ме преглежда. Но все пак, аз мога да кажа, че след обиколката си из страната, която върша към този момент регулярно – посетил съм над 12 лечебни заведения, инспекциите, които върша, са главно ориентирани в диалози с пациенти, които лежат по лечебните заведения, пациенти, които посещават незабавните звена и кабинетите и мога да кажа, че моите усещания са, че по-голям % от пациентите въпреки всичко са удовлетворени от услугата, която получават. Разберете, постоянно ще има недоволни, постоянно има и сериозни хора, и това е обикновено. Така би трябвало да бъде, с цел да се развива една система.

И въпреки всичко оптимист ли сте, че след изборите ще пристигна едно по-светло бъдеще за здравната ни система, за стабилизиране на това огромно и значимо перо в страната ни?

Аз по принцип съм оптимист като човек, само че във връзка на политическите тематики и това какво държавно управление ще пристигна, не мога да кажа нищо. Според мен никой не може да го каже сега. Пожеланието ми е по-скоро в действителност да има едно устойчиво постоянно държавно управление. Пожелавам в оптимизма си последователност. Просто това сме го не запомнили – би трябвало да има повече последователност сред кабинетите и сред обособените министерства и ведомства. Понякога не всичко, което се прави, е неприятно, има и положителни неща и те би трябвало да бъдат продължавани от всеки един кабинет, с цел да се върни напред.